Нови съоръжения на кръстовището на ул. „Крайезерна” и бул. „Тодор Александров” в гр. Бургас
Все по-често жители и посетители на Бургас установяват, а и алармират медиите за натоварване трафика, преминаващ по ул. " Крайезерна " в посока към и от Черноморието на юг от регионалния център. Ежедневно, изключително в летните месеци, ставаме очевидци на дълги колони от коли, изчакващи се при прекосяване на кръстовището на ул. " Крайезерна " с трасето и трафика към Пристанище Бургас. Посоченото кръстовище се употребява освен от жителите и гостите на Бургас, в посока от и към София, само че е и главното трасе на товарния трафик за цялото Бургаско пристанище, включително всички негови терминали - Бургас Запад и Бургас Изток, държавното пристанище и частните такива, включително КРЗ и Порт Европа.
Оказва се, че към този момент има план, направен от инж. Марко Таборели - Швейцария и арх. Николай Няголов, който сполучливо ще реши казуса.
Развитието на един град е тясно обвързвано с опцията в него освен да се сътвори най-хубавата среда за живот, само че и най-хубавата среда за полагане на труд и надлежно за отдих на хората, които го населяват. Да, има образци за градове-спални, за градове-фабрики, академични градове, както и образци на курортни и развлекателни селища, само че най-оптималното е всичко това да бъде съчетано в една обща система, позволяваща в границите на 30 минути от вкъщи да бъдат налични както работното място и образователното заведение, по този начин и зоната за отдих, за обществено и културно обслужване.
Градовете и обитаемоте места, които имат стратегическата причина да съчетаят всички тези благоприятни условия на едно място, са облагодетелствани и би трябвало непрестанно да развиват и усъвършенстват тази си естествена и добита даденост.
Бургас е един прелестен образец по какъв начин в границите на последните към 150 години съвсем от Нищото поражда един от най-модерните градове в България, а и на Балканския полуостров. Стабилно и добре разрастващата се стопанска система, туристическите благоприятни условия на Черноморието, историческото и културното завещание на района и най-много човешкият фактор са идеалните предпоставки за определянето на града като едно чудесно място за живот, работа и отдих.
Свободното придвижване на хора, артикули и капитали, в случай че следваме главния принцип на Европейския съюз, може да бъде реализиран с построяването на съответна инфраструктура, в това число такава за придвижване на морски, железопътен, въздушен и авто превоз. Интегрираният метод сред изброените типове превоз не може без главният свързващ подобен, а точно автомобилния.
Северна промишлена зона на Бургас, включваща редица индустриални мощности от кв. " Долно Езерово " до Пристанище Бургас, е явен образец за Интермодален хъб от ново потомство. Връзките, които се реализират в и към тази зона са от голямо значение, както за града и района, по този начин и в народен мащаб.
Какви са проблемите, които са разпознати
Транспортният трафик по направлението от и към София и вътрешността на страната за Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол и обитаемоте места на юг от гр. Бургас, до скоро преминаваше съвсем през централната част на града (двете входни кръгови кръстовища на бул. " Стефан Стамболов " и кръговото кръстовище " Трапезица " на бул. " Тодор Александров " ) като единствената бърза пътна връзка. Това натоварваше трафика по градските улици, затрудняваше придвижването на пешеходците и градския превоз, а и водеше до обособяване на огромно количество нездравословни излъчвания.
Ориентировъчни транспортни единици, преминаващи по този маршрут са сред 4000 - 6000 бр./ден, а в натоварените летни месеци и доста повече.
Реновирането на ул. " Проф. Яким Якимов ", ул. " Крайбрежна " и изработката на моста над Товарна гара Бургас, даде опция директният трафик към южното Черноморие да се изнесе от централната градска част. За страдание, през миналите няколко години и няколко дейни летни сезона, след реконструкциите, както се очакваше, се породиха проблеми с пресичането на потоците от персонални коли и товарния трафик в този регион на града, ориентиран най-вече към Пристанище Бургас - Запад и Изток - 2, държавното пристанище, а и частните такива, включително КРЗ и Порт Европа.
Проблемът се заключва в кръстовището на 2 равнища сред бул. " Тодор Александров и ул. " Крайезерна ", където товарният поток по ул. " Крайезерна " сред Северна промишлена зона и Пристанище Бургас се пресича и отчасти дублира с директния поток от най-вече леки коли от северозапад по ул. " Крайезерна ", на югозапад по бул. " Тодор Александров " в посока Созопол. Към момента, в направление южно Черноморие, трафикът се движи относително добре, имайки поради, че се реализира десен завой на цитираното кръстовище. Проблемна остава противоположната посока (движението от Созопол в посока София), тъй като движещите се коли по бул. " Тодор Александров " би трябвало да вземат ляв завой на северозапад по ул. " Крайезерна ". На това място, те се пресичат с тежкотоварния трафик от и към Пристанище Бургас, който също се движи по ул. " Крайезерна ".
Това основава усложнение, както на гостите на Бургас (част от които още веднъж употребяват маршрута през центъра на града), по този начин и на товарния трафик, който също е от изключителна значимост за Бургас, тъй като Северната промишлена зона и Пристанище Бургас основават голям брой работни места, а също по този начин и има забележителен финансов принос в Брутния вътрешен артикул на България.
Дори и отвън летния сезон, тези две пресечни точки към този момент основават тапи. Забавя се придвижването, основават се спорове и напрежение и, най-много, основават се рискове, застрашаващи живота и здравето на жителите. Затруднява се товарният трафик в промишлената зона, което също води до конфликтни обстановки. Така както десният завой от ул. " Крайезерна " към бул. " Тодор Александров " е без междинни конфликтни точки, по този начин следва да се урегулира и трафика в противоположна посока. В това са уверени, както експертите, по този начин и жителите.
От страна на общината се потърси решение за транзитиране на трафика с проектирането на особено платно, което да не пресича на едно равнище придвижването по ул. " Крайбрежна ". Това ще се случи в югоизточната част на обсъжданото кръстовище, където се проектира такава рампа, която да разреши прекосяването под нея на товарния трафик.
Бяха прегледани няколко разновидността за осъществяване на коментираното решение, като главните се различаваха по радиусите на завиване по рампата, а от там и по организацията на придвижването на равнището на терена по ул. " Крайезерна ".
С окончателното планово решение, с което община Бургас разполага, е обезпечена опцията за придвижване на всички леки и тежки транспортни средства във всички направления, без да се лимитира в която и да е посока достъпа до прилежащите директно до кръстовището предприятия.
Какво се цели с реализацията на плана
Основната цел на плана е реализиране на директна и директна по своята същина транспортна връзка сред ул. " Крайезерна " и бул. " Тодор Александров, посредством която:
• ще се спре директното прекосяване на коли през централната част на гр. Бургас от и в посока София и посока Созопол;
• ще докара до бързото и безконфликтно осъществяване на автомобилни, най-вече товарни, потоци от и към Северна промишлена зона и Пристанище Бургас;
• ще увеличи сигурността на придвижване в града;
• ще докара до по-голям комфорт на придвижване на пешеходци и коли в централната част на Бургас;
• ще има позитивен резултат върху туризма;
• ще прекрати прекосяването на тежкотоварни коли, пътуващи в тези посоки, през града;
• доста ще понижи равнищата на звук и нездравословни излъчвания в гр. Бургас;
Бихме обърнали внимание на необятната социална поддръжка на към този момент направените и бъдещите транспортни усъвършенствания в града, гарантиращи допустимо най-хубавите условия за живот, работа, обучение, здравни и обществени действия и най-много просвета и отдих. Екипите, иницииращи въпросните транспортни връзки, тези, които са ангажирани с тяхното планиране и реализация, значително са свързани в персонален аспект с Бургас и работят интензивно и постоянно изцяло безплатно за реализацията им. Общите старания и на администрацията, и на бизнеса, и най-много на бургазлии, сигурно ще дадат в близко бъдеще своите позитивни резултати в интерес на жителите и гостите на нашия град. Ще окажат значимо отражение върху " зеленото " развиване на Бургас.
Оказва се, че към този момент има план, направен от инж. Марко Таборели - Швейцария и арх. Николай Няголов, който сполучливо ще реши казуса.
Развитието на един град е тясно обвързвано с опцията в него освен да се сътвори най-хубавата среда за живот, само че и най-хубавата среда за полагане на труд и надлежно за отдих на хората, които го населяват. Да, има образци за градове-спални, за градове-фабрики, академични градове, както и образци на курортни и развлекателни селища, само че най-оптималното е всичко това да бъде съчетано в една обща система, позволяваща в границите на 30 минути от вкъщи да бъдат налични както работното място и образователното заведение, по този начин и зоната за отдих, за обществено и културно обслужване.
Градовете и обитаемоте места, които имат стратегическата причина да съчетаят всички тези благоприятни условия на едно място, са облагодетелствани и би трябвало непрестанно да развиват и усъвършенстват тази си естествена и добита даденост.
Бургас е един прелестен образец по какъв начин в границите на последните към 150 години съвсем от Нищото поражда един от най-модерните градове в България, а и на Балканския полуостров. Стабилно и добре разрастващата се стопанска система, туристическите благоприятни условия на Черноморието, историческото и културното завещание на района и най-много човешкият фактор са идеалните предпоставки за определянето на града като едно чудесно място за живот, работа и отдих.
Свободното придвижване на хора, артикули и капитали, в случай че следваме главния принцип на Европейския съюз, може да бъде реализиран с построяването на съответна инфраструктура, в това число такава за придвижване на морски, железопътен, въздушен и авто превоз. Интегрираният метод сред изброените типове превоз не може без главният свързващ подобен, а точно автомобилния.
Северна промишлена зона на Бургас, включваща редица индустриални мощности от кв. " Долно Езерово " до Пристанище Бургас, е явен образец за Интермодален хъб от ново потомство. Връзките, които се реализират в и към тази зона са от голямо значение, както за града и района, по този начин и в народен мащаб.
Какви са проблемите, които са разпознати
Транспортният трафик по направлението от и към София и вътрешността на страната за Созопол, Приморско, Царево, Ахтопол и обитаемоте места на юг от гр. Бургас, до скоро преминаваше съвсем през централната част на града (двете входни кръгови кръстовища на бул. " Стефан Стамболов " и кръговото кръстовище " Трапезица " на бул. " Тодор Александров " ) като единствената бърза пътна връзка. Това натоварваше трафика по градските улици, затрудняваше придвижването на пешеходците и градския превоз, а и водеше до обособяване на огромно количество нездравословни излъчвания.
Ориентировъчни транспортни единици, преминаващи по този маршрут са сред 4000 - 6000 бр./ден, а в натоварените летни месеци и доста повече.
Реновирането на ул. " Проф. Яким Якимов ", ул. " Крайбрежна " и изработката на моста над Товарна гара Бургас, даде опция директният трафик към южното Черноморие да се изнесе от централната градска част. За страдание, през миналите няколко години и няколко дейни летни сезона, след реконструкциите, както се очакваше, се породиха проблеми с пресичането на потоците от персонални коли и товарния трафик в този регион на града, ориентиран най-вече към Пристанище Бургас - Запад и Изток - 2, държавното пристанище, а и частните такива, включително КРЗ и Порт Европа.
Проблемът се заключва в кръстовището на 2 равнища сред бул. " Тодор Александров и ул. " Крайезерна ", където товарният поток по ул. " Крайезерна " сред Северна промишлена зона и Пристанище Бургас се пресича и отчасти дублира с директния поток от най-вече леки коли от северозапад по ул. " Крайезерна ", на югозапад по бул. " Тодор Александров " в посока Созопол. Към момента, в направление южно Черноморие, трафикът се движи относително добре, имайки поради, че се реализира десен завой на цитираното кръстовище. Проблемна остава противоположната посока (движението от Созопол в посока София), тъй като движещите се коли по бул. " Тодор Александров " би трябвало да вземат ляв завой на северозапад по ул. " Крайезерна ". На това място, те се пресичат с тежкотоварния трафик от и към Пристанище Бургас, който също се движи по ул. " Крайезерна ".
Това основава усложнение, както на гостите на Бургас (част от които още веднъж употребяват маршрута през центъра на града), по този начин и на товарния трафик, който също е от изключителна значимост за Бургас, тъй като Северната промишлена зона и Пристанище Бургас основават голям брой работни места, а също по този начин и има забележителен финансов принос в Брутния вътрешен артикул на България.
Дори и отвън летния сезон, тези две пресечни точки към този момент основават тапи. Забавя се придвижването, основават се спорове и напрежение и, най-много, основават се рискове, застрашаващи живота и здравето на жителите. Затруднява се товарният трафик в промишлената зона, което също води до конфликтни обстановки. Така както десният завой от ул. " Крайезерна " към бул. " Тодор Александров " е без междинни конфликтни точки, по този начин следва да се урегулира и трафика в противоположна посока. В това са уверени, както експертите, по този начин и жителите.
От страна на общината се потърси решение за транзитиране на трафика с проектирането на особено платно, което да не пресича на едно равнище придвижването по ул. " Крайбрежна ". Това ще се случи в югоизточната част на обсъжданото кръстовище, където се проектира такава рампа, която да разреши прекосяването под нея на товарния трафик.
Бяха прегледани няколко разновидността за осъществяване на коментираното решение, като главните се различаваха по радиусите на завиване по рампата, а от там и по организацията на придвижването на равнището на терена по ул. " Крайезерна ".
С окончателното планово решение, с което община Бургас разполага, е обезпечена опцията за придвижване на всички леки и тежки транспортни средства във всички направления, без да се лимитира в която и да е посока достъпа до прилежащите директно до кръстовището предприятия.
Какво се цели с реализацията на плана
Основната цел на плана е реализиране на директна и директна по своята същина транспортна връзка сред ул. " Крайезерна " и бул. " Тодор Александров, посредством която:
• ще се спре директното прекосяване на коли през централната част на гр. Бургас от и в посока София и посока Созопол;
• ще докара до бързото и безконфликтно осъществяване на автомобилни, най-вече товарни, потоци от и към Северна промишлена зона и Пристанище Бургас;
• ще увеличи сигурността на придвижване в града;
• ще докара до по-голям комфорт на придвижване на пешеходци и коли в централната част на Бургас;
• ще има позитивен резултат върху туризма;
• ще прекрати прекосяването на тежкотоварни коли, пътуващи в тези посоки, през града;
• доста ще понижи равнищата на звук и нездравословни излъчвания в гр. Бургас;
Бихме обърнали внимание на необятната социална поддръжка на към този момент направените и бъдещите транспортни усъвършенствания в града, гарантиращи допустимо най-хубавите условия за живот, работа, обучение, здравни и обществени действия и най-много просвета и отдих. Екипите, иницииращи въпросните транспортни връзки, тези, които са ангажирани с тяхното планиране и реализация, значително са свързани в персонален аспект с Бургас и работят интензивно и постоянно изцяло безплатно за реализацията им. Общите старания и на администрацията, и на бизнеса, и най-много на бургазлии, сигурно ще дадат в близко бъдеще своите позитивни резултати в интерес на жителите и гостите на нашия град. Ще окажат значимо отражение върху " зеленото " развиване на Бургас.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ