За любовта без условия, и защо оставаме в нездравословни връзки
Все по-често чуваме какъв брой е значимо да обичаме без условия, без условия, без упования. Звучи прелестно, нали? Със сигурност това е основата на същинската, дълбока,бленувана и отдадена обич.
Тази сантиментална визия за любовта крие в сърцето сериозен риск. Преди да я прегърнем изцяло и да се посветим на другия в безусловна отдаденост, дано проверим рисковете. Защото не са малко.
Да обичаш някого без условия значи да нямаш никакви упования, да не мислиш дали това, което даваш се връща при теб под някаква форма, да приемеш другия с неговите дефекти, неточности и от време на време … неприятно държание. Това е да обичаш само-ЖЕРТВЕ-но, т.е. както става дума от тази дума непринудено да се поставиш в ролята на … жертва.
Какви опасности се крият зад митичния идеал за безусловна обич?
Копнежът ни за безусловната обич идва от детска възраст. Тя е сърцето на майчината обич, а множеството от нас не са били обичани абсолютно от майките си. Затова копнеем да бъде обичан най-малко един път по този метод, да срещнем отплата за този пропуск … в личната ни любовна връзка.
Да бъдем обичани без безусловно никакви условия в действителност е детско предпочитание, което се появява както у нас, по този начин и у другия. Но истината е, че то това няма нищо общо със зрялата визия за това какво е обич.
Когато единият сътрудник обича без условия той влиза непосредствено в родителска роля по отношение на другия. Когато другият е обичан без условия и упования той влиза в детска роля по отношение на другия. Дали това е желателно? Със сигурност не!
В тази публикация желаеме да ви представим за какво безусловната обич не постоянно е решение, а от време на време даже крие риск да се превърнем в жертви на личната си неустрашимост. Трябва постоянно да помним, че когато обичаме и прощаваме другият човек се усеща себе си, признат, прегърнат, обичан, вдъхновен. Любовта без никакви условия обаче може…
… да насърчи неприятното държание у другия
Да обичаш без условия значи да прощаваш, само че какъв брой тъкмо би трябвало да прощаваш, с цел да сложиш границата „ Търпението ми беше до тук! “. Безграничното самообладание и отдаденост може да насърчи нездравословни държание у другия, което да нарани връзките ни, както и личното ни самоуважение.
… да толерира нездравословните привички
Много постоянно сътрудникът ни оказва помощ да станем по-добра версия на себе си, да стартираме да се храним по-здравословно, да спортуваме, да се грижим за здравето си. Ако приемем без условия нездравословните привички на другия, той може в никакъв случай да не ги промени. Това напълно не значи да го подлагаме на критика непрекъснато /това е другата прекаленост!/, а да му заявим позицията си и готовността си да подкрепим неговата смяна и развиване.
… да ни трансформира в жертви
Ако решим да обичаме тотално и без никакви условия това значи, че се отхвърляме от правото си да слагаме граници – сред себе си и външния свят, сред себе си и колегата ни. Звучи доста сантиментално да обичаме без граници. Но на процедура това държание ще ни трансформира в жертви на личната ни неустрашимост.
Поставянето на граници цели да покаже на другия, че ценим и почитаме себе си преди всичко. То демонстрира, че знаем какво е здравословно и положително за нас. Знаем по какъв начин желаеме другите да се отнасят с нас, както и какво не бихме толерирали в връзките ни. Поставянето на здравословни граници е едно от основните умения, които би трябвало да овладеем, с цел да изградим здравословна отдалеченост и взаимоотношения с другите хора.
Границите също по този начин са знак за това, че обичаме себе си и знаем по какъв начин да се погрижим първо за себе си, а по-късно – за другите. Липсата на граници обаче, което допуска безусловното приемане на другия подобен, какъвто е, окуражава държания и дейности у другия, които минават границите на нашата персона. Тук включваме съществени права – право на свободно изложение, право на лични потребности и персонално пространство, право да следваш интуицията и сърцето си, и доста други.
Затова би трябвало да бъдем деликатни, когато сътрудникът ни каже с упрек в погледа „ ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ БЕЗУСЛОВНО! “ Вместо да изпитваме възприятие на виновност и да се терзаем, че не обичаме задоволително другия е добре да се запитаме дали обичаме задоволително себе си. Защото в случай че обичаме задоволително себе си евентуално ще му кажем в подмяна: „ Да, скъпи, не те обичам без условия, тъй като преди всичко не съм ти майка и на второ – оценявам себе си и знам къде свършва границата на търпението ми! “
Автор: Екатерина Кьосева
