Петя Александрова: Приватизацията е замиращ процес
Все още, несъмнено, има сдружения, които са държавна благосъстоятелност – с над 50% държавното присъединяване в тях – само че по този начин или другояче процесът от ден на ден е замиращ, защото главните активи, които бяха заложени за приватизация през годините, са с налични приватизационни покупко-продажби - с над 67% частно присъединяване. Това съобщи новият изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор Петя Александрова, която гостува в студиото на предаването „ Неделя 150 “ по " Хоризонт ".
Според Александрова приватизацията е резултат на поставените от доста държавни управления цели за прекосяване на страната към пазарна стопанска система, както и от условията на интернационалните финансови институции, когато те са следили приватизационните процеси.
Тя напомни, че пониженият брой на сдруженията, които биха могли да се приватизират, е причина да бъде иницииран законопроект сдруженията с държавно присъединяване да бъдат включени или в забранителен лист, или Народното събрание да взема решение дали да бъдат приватизирани, дали Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор ще реализира процедура за тях, или ще останат държавна благосъстоятелност и страната ще прокарва своите политики посредством тях.
Според нея в тази тенденция е било обявеното месец май предложение на министъра на стопанската система Емил Караниколов, а такива са и настроенията на всички парламентарни групи, в случай че се съди по премивалото първо четене на законопроекта, препоръчан от народния представител Кристиян Вигенин.
В този подтекст Александрова акцентира, че с влизащия скоро в действие Закон за концесиите на ръководената от нея организация се вменяват пълномощия като концедент, който в определени случаи с решение на Министерския съвет може да реализира или предварителен стадий на концесионна процедура, или самата концесионна процедура.
Идеята по предварителните диалози, преди приемане на закона, беше да се употребява този капацитет, който е разполагаем в организацията, с цел да може да се реализират други функционалности. Така или другояче организацията е администрация в Министерския съвет и в годините е потвърдила своята успеваемост. Освен това законът за концесиите дава пълномощия на организацията и по надзор на концесионните процедури. Това е един много сериозен въпрос, който досега не беше оптимално добре създаден.
Изпълнителният шеф на организацията разяснява и настояванията на Българска социалистическа партия да бъде оповестена информация, в това число от ръководената от нея организация, както и от Българска народна банка и Комисия за защита на конкуренцията, за приватизационни покупко-продажби за сдружения като „ Си банк “, „ Пампорово “, „ Булгартабак “, „ БТК “, „ Химко “ и „ Кремиковци “, като акцентира, че по Закона за достъп до социална информация има опция да бъде предоставена информация от всяка държавна институция:
Там има и ограничавания несъмнено. Тъй като не би следвало да се даде информация, която е конфиденциална за сдруженията, която касае техни търговски контракти и връзки. Но по този начин или другояче това, което е допустимо и Законът разрешава, ние ще предоставим на всеки, който е декларирал подобен интерес.
По мотив дебатите за препоръчаните промени в Конституцията за отпадне на отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията, Александрова съобщи:
В обществото в действителност има такова напрежение. Обществените упования са и за някаква правдивост. Доколко обаче това действително ще може да се реализира, следва в бъдеще да забележим.
Изпълнителният шеф означи, че организацията води голям брой изпълнителни каузи по линия на следприватизационния надзор за неизпълнени задължения. Тя показа, че обезпечителните ограничения са били основани доста късно, а по-късно са били и анулирани, което е затруднявало следприватизационния надзор и и отворило опция недобросъвестни купувачи да се възползват от „ малките врати в закона “.
Александрова изрази съмнение, че концесията на Летище София няма да бъде предоставена за администриране на нейното ведомство, защото тя е в изключителната подготвеност на Министерството на превоза и известията.
В разбора си за развоя на приватизационния развой в България Александрова открои няколко основни трудности, измежду които отлагането на приватизацията до 1996-та-1997-ма година, макар рекомендациите на интернационалните финансови институции, забавянето на приватизационни покупко-продажби, както и ограничавания интерес към страната на стратегически и интернационалните вложители, за сметка на другите някогашни социалистически страни.
Когато имаш огромен стратегически вложител, имаш гаранция, че той ще има и пазарите, и опциите, и положителното ноу-хау, и положителните индустриални мощности. Когато някой със средства инцидентно е попаднал в един бизнес, той е несполучлив.
Цялото изявление с Петя Александрова, изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, може да чуете от звуковия файл.
Според Александрова приватизацията е резултат на поставените от доста държавни управления цели за прекосяване на страната към пазарна стопанска система, както и от условията на интернационалните финансови институции, когато те са следили приватизационните процеси.
Тя напомни, че пониженият брой на сдруженията, които биха могли да се приватизират, е причина да бъде иницииран законопроект сдруженията с държавно присъединяване да бъдат включени или в забранителен лист, или Народното събрание да взема решение дали да бъдат приватизирани, дали Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор ще реализира процедура за тях, или ще останат държавна благосъстоятелност и страната ще прокарва своите политики посредством тях.
Според нея в тази тенденция е било обявеното месец май предложение на министъра на стопанската система Емил Караниколов, а такива са и настроенията на всички парламентарни групи, в случай че се съди по премивалото първо четене на законопроекта, препоръчан от народния представител Кристиян Вигенин.
В този подтекст Александрова акцентира, че с влизащия скоро в действие Закон за концесиите на ръководената от нея организация се вменяват пълномощия като концедент, който в определени случаи с решение на Министерския съвет може да реализира или предварителен стадий на концесионна процедура, или самата концесионна процедура.
Идеята по предварителните диалози, преди приемане на закона, беше да се употребява този капацитет, който е разполагаем в организацията, с цел да може да се реализират други функционалности. Така или другояче организацията е администрация в Министерския съвет и в годините е потвърдила своята успеваемост. Освен това законът за концесиите дава пълномощия на организацията и по надзор на концесионните процедури. Това е един много сериозен въпрос, който досега не беше оптимално добре създаден.
Изпълнителният шеф на организацията разяснява и настояванията на Българска социалистическа партия да бъде оповестена информация, в това число от ръководената от нея организация, както и от Българска народна банка и Комисия за защита на конкуренцията, за приватизационни покупко-продажби за сдружения като „ Си банк “, „ Пампорово “, „ Булгартабак “, „ БТК “, „ Химко “ и „ Кремиковци “, като акцентира, че по Закона за достъп до социална информация има опция да бъде предоставена информация от всяка държавна институция:
Там има и ограничавания несъмнено. Тъй като не би следвало да се даде информация, която е конфиденциална за сдруженията, която касае техни търговски контракти и връзки. Но по този начин или другояче това, което е допустимо и Законът разрешава, ние ще предоставим на всеки, който е декларирал подобен интерес.
По мотив дебатите за препоръчаните промени в Конституцията за отпадне на отминалостта за закононарушения, свързани с приватизацията, Александрова съобщи:
В обществото в действителност има такова напрежение. Обществените упования са и за някаква правдивост. Доколко обаче това действително ще може да се реализира, следва в бъдеще да забележим.
Изпълнителният шеф означи, че организацията води голям брой изпълнителни каузи по линия на следприватизационния надзор за неизпълнени задължения. Тя показа, че обезпечителните ограничения са били основани доста късно, а по-късно са били и анулирани, което е затруднявало следприватизационния надзор и и отворило опция недобросъвестни купувачи да се възползват от „ малките врати в закона “.
Александрова изрази съмнение, че концесията на Летище София няма да бъде предоставена за администриране на нейното ведомство, защото тя е в изключителната подготвеност на Министерството на превоза и известията.
В разбора си за развоя на приватизационния развой в България Александрова открои няколко основни трудности, измежду които отлагането на приватизацията до 1996-та-1997-ма година, макар рекомендациите на интернационалните финансови институции, забавянето на приватизационни покупко-продажби, както и ограничавания интерес към страната на стратегически и интернационалните вложители, за сметка на другите някогашни социалистически страни.
Когато имаш огромен стратегически вложител, имаш гаранция, че той ще има и пазарите, и опциите, и положителното ноу-хау, и положителните индустриални мощности. Когато някой със средства инцидентно е попаднал в един бизнес, той е несполучлив.
Цялото изявление с Петя Александрова, изпълнителен шеф на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор, може да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ