Все още няма наузен консенсус за това как се образуват

Все още няма наузен консенсус за това по какъв начин се образуват свръхмасивните черни дупки, само че хипнотизираща нова симулация преглежда този въпрос, както в никакъв случай до момента, написа space.com.

Учените се надяват, че нови симулации, като тази, основана неотдавна от откриватели от Северозападния университет в Чикаго, могат да разкрият произхода на тези великански тела.

Сред тези обекти има няколко, които са изключително забавни за учените, като свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата вселена – Млечен път и тази, снимана в емблематичната първа фотография на черна дупка, направена от телескопа Event Horizon и оповестена през 2019 година

„ Причината, заради която свръхмасивните черни дупки са толкоз сложни за пояснение, е, че тяхното формиране изисква натъпкване на голямо количество материя в малко пространство “, споделя Клод-Андре Фоше-Гигер, водещ създател на новия отчет и физик в Северозападния университет в изказване.

„ Как Вселената съумява да направи това? Досега теоретиците създадоха пояснения, разчитащи на съвкупността от разнообразни хрумвания за това по какъв начин материята в галактиките се натъпква в най-вътрешната милионна част от размера на галактиката. “

Свръхмасивните черни дупки могат да бъдат милиони или милиарди пъти по-масивни от слънцето и разчитат на непрекъснат поток от газ, с цел да останат дейни. За да схванат по какъв начин се развиват тези големи структури, учените би трябвало да схванат другите способи, по които газът тече в цялата Вселена, с цел да ги зарежда.

Новата симулация моделира основни физични процеси, които въздействат на газовия поток. Разширяването на Вселената, гравитационната интензивност, звездният вятър от солидни звезди, детонациите на свръхнови и огромните космически среди са някои от детайлите, включени в новата работа за основаване на точна симулация.

NGC 1566 се намира на почти 40 милиона светлинни години от Земята и има дейна свръхмасивна черна дупка в центъра си. (Източник: ESA/Hubble & NASA, Признание: консуматор на Flickr Det58)

Работата на откривателите към този момент е довела до някои нови хрумвания за това по какъв начин газообразните „ ястия “ доближават до тези свръхмасивни „ уста “.

„ Нашите симулации демонстрират, че галактическите структури, като спирални рамена, употребяват гравитационни сили, с цел да задействат спирачките “върху газ, който другояче би обикалял към галактическите центрове вечно, споделя Фоше-Жигер. „ Този спирачен механизъм разрешава вместо това газът да попадне в черните дупки. “

Вижте още: