Спасяването на компании - неизбежно и токсично
Все още няма гаранции, че обещаната планина от 8 трилиона $ може да предотврати задаващия се безпорядък
[Shutterstock] През последния месец стартира най-голямото разпределяне на помощи за бизнеса в историята. Да се помогне на фирмите да оцелеят след краткотрайното прекъсване на активността им е рационална цел, само че това не може да не буди и известно безпокойствие. Поне осем трилиона $ финансова помощ са обещани на частни компании в Съединени американски щати и Европа, което жестоко се равнява на общата им облага за последните две години. Над половин милион европейски компании са кандидатствали за дотации за заплащането на заплати. Някои от тези подаяния ще включат и неприятни аспекти: Boeing, която е затънала в кавги поради злополуките на самолетите 737 Max, може да получи милиарди долари от парите на данъкоплатците. Широки избавителни проекти може да оставят в действие наследството на задлъжнели, закостенели компании, което да попречва последващото възобновяване. Скоростта е от значително значение, само че държавните управления се нуждаят и от по-ясна рамка, с цел да подредят разнообразните схеми, да защитят данъкоплатците и да запазят динамичността на стопанската система.
Тези 8 трилиона $ са голяма сума и включват държавни заеми и заеми от централните банки, гаранции и краткотрайни дотации за заплащането на неактивните служащи. Пълните настоящи разноски на всички нефинансови компании в Съединени американски щати и еврозоната (без да броим заплащанията им една към друга) са 13.5 трилиона $ на година, от които 11.6 трилиона са под формата на заплати. Но към момента няма гаранция, че тази планина от пари може да предотврати идващия безпорядък. Компаниите също би трябвало да рефинансират облигации на стойност 4 трилиона $ през идващите 24 месеца, а дълговите пазари към момента са внимателни във връзка с по-рисковите кредитополучатели. Компанията за круизи Carnival е емитирала облигации със смазваща 11.5-процентова рента.
Огромният брой поддържащи схеми - в Съединени американски щати сега има най-малко 10 с разнообразни условия за присъединяване - ще озадачи някои компании и ще изключи други. Една четвърт от всички обществено предлагани западни компании са тежко задлъжнели и в случай че тези, изправени пред спадащо търсене, се натъпчат с държавни заеми, могат да унищожат счетоводните си салда. Потенциалните загуби за няколко колоса са толкоз огромни, че те сами се трансформират в доста задължение за страната. Volkswagen споделя, че губи по 2.2 милиарда $ кеш за седмица.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В идеалния вид частните вложители ще се включат - Уорън Бъфет има аварийни фондове на стойност 125 милиарда $, а във фондовете на Blackstone има 151 милиарда $. Но продължителността на блокадите е към момента неразбираема, което може да направи частните вложители внимателни да рискуват. В резултат от това дружно с необятно наличните евтини държавни заеми стартират и съобразени с потребностите на фирмите държавни спасявания. Най-новият пакет със тласъци на Съединени американски щати отделя най-малко 50 милиарда $ за самолетните компании и други компании, жизненоважни за националната сигурност (Boeing и приятели). Германия е заела 2 милиарда $ на туристическата TUI, а суверенният фонд на Сингапур - Temasek, е закупил повече акции в Singapore Airlines.
Подобни покупко-продажби са лесни за сключване, само че постоянно се оказват губещи. Съединени американски щати изгубиха над 10 милиарда $ от спасението на General Motors през 2009 година, а спасяването на банките от Уолстрийт остави изключително горчив усет след себе си. Преговорите може да бъдат отвлечени от политици, които желаят да имат въздействие над тактиките на фирмите. Ако спасяваните компании се окажат задлъжнели и обременени от дълготрайни гаранции за поддържане на работни места, стопанската система може да закостенее, което би умъртвило продуктивността. А и е непочтено да желаеме от добре ръководени компании да се състезават с подкрепени от страната съперници.
Какво да се прави в тази обстановка? Правителствата би трябвало да предложат поддръжка за бизнеса по интегриран метод. Би трябвало на всички компании да се създадат общи оферти за евтини заеми и помощи за заплащането на заплатите на неактивен личен състав за три до шест месеца с минимални условия от страна на страната. Осемте трилиона $ заеми и гаранции главно се пробват да създадат тъкмо това, само че има и подозрения за това по какъв начин дребни компании ще получат пари в брой. Един вероятен отговор е да се обезпечи задоволителен запас на банките, с цел да могат да заемат, даже в случай че това значи да се преустановят дивидентите им, както Англия направи тази седмица. Целта е по-голямата част от стопанската система да се замрази краткотрайно, до момента в който проработят изключителните ограничения.
След време обаче ще е належащо да се работи с повече самообладание. Цената на обезпечаването на безграничен заем за всички компании е висока и в последна сметка стопанската система би трябвало да се приспособява към новите условия: електронните търговски компании да вземем за пример се нуждаят от повече служащи, до момента в който кината може и в никакъв случай да не се възстановят изцяло. След като изминат шест месеца, помощта би трябвало да бъде лимитирана до компании, които дават основни услуги - като телекомите, комуналните услуги и заплащанията, или са в центъра на сериозни индустриални вериги на доставките. Тези компании може да са възможни за дълготрайни заеми, които обаче би трябвало да идват с цената на дялове от капитала на фирмите за данъкоплатеца. По груби сметки за всеки 100 $ дълготрайни заеми данъкоплатците би трябвало да получат 10-доларов финансов дял. Ако тези компании към този момент са тежко задлъжнели, няма смисъл да бъдат осакатявани в допълнение. Вместо това при спасяването кредиторите би трябвало мощно да " подстрижат " оценената стойност на компанията поради спомагателния риск.
И последно, държавните управления не трябва да се месят по други способи. Ще има популистки апели самолетните компании да бъдат принудени да оферират повече място за краката на пасажерите, автомобилните компании да строят електрически станции за зареждане, а производителите да строят заводи в стопански западащи зони. Спасяването на самостоятелни компании обаче е неприятен механизъм за решение на тези проблеми. Правилото, което държавните управления безусловно би трябвало да наложат, е на фирмите, получаващи специфични покупко-продажби, да се забрани погашение на дивиденти на акционерите и назад изкупуване на акции, преди заемите от страната да са върнати.
Тази година ще има невиждана държавна интервенция в бизнеса. С малко шанс 2020 няма да бъде запомнена като годината, в която динамичността и свободните пазари умряха.
[Shutterstock] През последния месец стартира най-голямото разпределяне на помощи за бизнеса в историята. Да се помогне на фирмите да оцелеят след краткотрайното прекъсване на активността им е рационална цел, само че това не може да не буди и известно безпокойствие. Поне осем трилиона $ финансова помощ са обещани на частни компании в Съединени американски щати и Европа, което жестоко се равнява на общата им облага за последните две години. Над половин милион европейски компании са кандидатствали за дотации за заплащането на заплати. Някои от тези подаяния ще включат и неприятни аспекти: Boeing, която е затънала в кавги поради злополуките на самолетите 737 Max, може да получи милиарди долари от парите на данъкоплатците. Широки избавителни проекти може да оставят в действие наследството на задлъжнели, закостенели компании, което да попречва последващото възобновяване. Скоростта е от значително значение, само че държавните управления се нуждаят и от по-ясна рамка, с цел да подредят разнообразните схеми, да защитят данъкоплатците и да запазят динамичността на стопанската система.
Тези 8 трилиона $ са голяма сума и включват държавни заеми и заеми от централните банки, гаранции и краткотрайни дотации за заплащането на неактивните служащи. Пълните настоящи разноски на всички нефинансови компании в Съединени американски щати и еврозоната (без да броим заплащанията им една към друга) са 13.5 трилиона $ на година, от които 11.6 трилиона са под формата на заплати. Но към момента няма гаранция, че тази планина от пари може да предотврати идващия безпорядък. Компаниите също би трябвало да рефинансират облигации на стойност 4 трилиона $ през идващите 24 месеца, а дълговите пазари към момента са внимателни във връзка с по-рисковите кредитополучатели. Компанията за круизи Carnival е емитирала облигации със смазваща 11.5-процентова рента.
Огромният брой поддържащи схеми - в Съединени американски щати сега има най-малко 10 с разнообразни условия за присъединяване - ще озадачи някои компании и ще изключи други. Една четвърт от всички обществено предлагани западни компании са тежко задлъжнели и в случай че тези, изправени пред спадащо търсене, се натъпчат с държавни заеми, могат да унищожат счетоводните си салда. Потенциалните загуби за няколко колоса са толкоз огромни, че те сами се трансформират в доста задължение за страната. Volkswagen споделя, че губи по 2.2 милиарда $ кеш за седмица.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В идеалния вид частните вложители ще се включат - Уорън Бъфет има аварийни фондове на стойност 125 милиарда $, а във фондовете на Blackstone има 151 милиарда $. Но продължителността на блокадите е към момента неразбираема, което може да направи частните вложители внимателни да рискуват. В резултат от това дружно с необятно наличните евтини държавни заеми стартират и съобразени с потребностите на фирмите държавни спасявания. Най-новият пакет със тласъци на Съединени американски щати отделя най-малко 50 милиарда $ за самолетните компании и други компании, жизненоважни за националната сигурност (Boeing и приятели). Германия е заела 2 милиарда $ на туристическата TUI, а суверенният фонд на Сингапур - Temasek, е закупил повече акции в Singapore Airlines.
Подобни покупко-продажби са лесни за сключване, само че постоянно се оказват губещи. Съединени американски щати изгубиха над 10 милиарда $ от спасението на General Motors през 2009 година, а спасяването на банките от Уолстрийт остави изключително горчив усет след себе си. Преговорите може да бъдат отвлечени от политици, които желаят да имат въздействие над тактиките на фирмите. Ако спасяваните компании се окажат задлъжнели и обременени от дълготрайни гаранции за поддържане на работни места, стопанската система може да закостенее, което би умъртвило продуктивността. А и е непочтено да желаеме от добре ръководени компании да се състезават с подкрепени от страната съперници.
Какво да се прави в тази обстановка? Правителствата би трябвало да предложат поддръжка за бизнеса по интегриран метод. Би трябвало на всички компании да се създадат общи оферти за евтини заеми и помощи за заплащането на заплатите на неактивен личен състав за три до шест месеца с минимални условия от страна на страната. Осемте трилиона $ заеми и гаранции главно се пробват да създадат тъкмо това, само че има и подозрения за това по какъв начин дребни компании ще получат пари в брой. Един вероятен отговор е да се обезпечи задоволителен запас на банките, с цел да могат да заемат, даже в случай че това значи да се преустановят дивидентите им, както Англия направи тази седмица. Целта е по-голямата част от стопанската система да се замрази краткотрайно, до момента в който проработят изключителните ограничения.
След време обаче ще е належащо да се работи с повече самообладание. Цената на обезпечаването на безграничен заем за всички компании е висока и в последна сметка стопанската система би трябвало да се приспособява към новите условия: електронните търговски компании да вземем за пример се нуждаят от повече служащи, до момента в който кината може и в никакъв случай да не се възстановят изцяло. След като изминат шест месеца, помощта би трябвало да бъде лимитирана до компании, които дават основни услуги - като телекомите, комуналните услуги и заплащанията, или са в центъра на сериозни индустриални вериги на доставките. Тези компании може да са възможни за дълготрайни заеми, които обаче би трябвало да идват с цената на дялове от капитала на фирмите за данъкоплатеца. По груби сметки за всеки 100 $ дълготрайни заеми данъкоплатците би трябвало да получат 10-доларов финансов дял. Ако тези компании към този момент са тежко задлъжнели, няма смисъл да бъдат осакатявани в допълнение. Вместо това при спасяването кредиторите би трябвало мощно да " подстрижат " оценената стойност на компанията поради спомагателния риск.
И последно, държавните управления не трябва да се месят по други способи. Ще има популистки апели самолетните компании да бъдат принудени да оферират повече място за краката на пасажерите, автомобилните компании да строят електрически станции за зареждане, а производителите да строят заводи в стопански западащи зони. Спасяването на самостоятелни компании обаче е неприятен механизъм за решение на тези проблеми. Правилото, което държавните управления безусловно би трябвало да наложат, е на фирмите, получаващи специфични покупко-продажби, да се забрани погашение на дивиденти на акционерите и назад изкупуване на акции, преди заемите от страната да са върнати.
Тази година ще има невиждана държавна интервенция в бизнеса. С малко шанс 2020 няма да бъде запомнена като годината, в която динамичността и свободните пазари умряха.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ