Психично болните у нас са изолирани и дискриминирани |
Все още не е построена ефикасна система на психиатричното обслужване, която да се основава на правилата на досегаемост на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите. Това е главният извод от осъществения от Сметната палата одит „ Ефективност на системата на психиатричното обслужване “ за интервала от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година
По данни на национално изследване през 2017 година пожизнените болести от чести психологични разстройства в България са 14,54 на 100. Психичните разстройства са на второ място с максимален принос за боледуванията, измерени посредством индикатора „ години живот в боледуване или неработоспособност “ (DALYs) в Европейския район (19 на сто) и най-важна причина за неработоспособност.
Проучвания на Световната здравна организация демонстрират, че при към 25-30 на 100 от първичните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психологично страдалчество.
Проблемите на психологичното здраве са и сериозен рисков фактор за заболеваемост и смъртност от други болести. Доказано е, че съществуването на меланхолия значително се отразява на % на оцеляване на хората със сърдечно-съдови и онкологични болести.
При одита е открито, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се лимитират до стационарно лекуване, защото всички действия, свързани с следенето, поддържащото лекуване, рехабилитацията и ресоциализацията, са отвън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Поради това в държавните психиатрични лечебни заведения в страната има десетки пациенти, които не са на интензивно лекуване, само че не се изписват, защото няма къде да бъдат настанени и на процедура живеят там. Така лечебните заведения са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психологични разстройства - процедура, която съществува от десетилетия. Няма благоприятни условия за рехабилитация на приети в болница психологично заболели пациенти. Неприемливо неприятни, пренаселени и нехигиенични са всички оборудванията за тях – стаи, кабинети и т. н.
Какво липсва в грижите за психологично болните у нас
- добра съгласуваност сред публичните здравни услуги и останалите здравни и обществени действия, регламентирани в другите документи – тактики, закони, правилници;
- последователност на грижите откакто болните бъдат изписани и се върнат назад в общността;
- връзка сред обособените експерти, имащи отношение към страдащите от тежки психологични разстройства;
- положително взаимоотношение със обществените служби в страната при настаняване на психологично заболели пациенти за следваща грижа и осъществяване на ефикасна психо-социална рехабилитация.
Финансирането на държавните психиатрични лечебни заведения се реализира посредством бюджет, избран на исторически принцип, който не е директно привързан с размера на реализираната активност.
Стойностите на медицинските действия, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се дефинират въз основа на данните за междинния разход на лечебните заведения. При тези способи на финансиране е невероятно да се мери ефикасността и успеваемостта на обществените разноски.
Размерът на обществените средства, планувани за психологично здраве нараства от 53 380 хиляди лева за 2017 година на 65 932 хиляди лева през 2019 година, само че все пак системата на психиатрично обслужване не е обезпечена финансово, с цел да действа дейно и да дава качество на обслужването.
Това води, с изключение на до неприемливи условия за пациентите, и до други съществени последствия - липса на задоволително личен състав и неравномерното му систематизиране, както и липса на вложения в образование, неприятен морал и отношение към пациентите. Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете.
Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, минимум в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват обществени служащи и психолози, които да реализират социално-рехабилитационни действия. Недостатъчни са експертите по детска психиатрия и функциониращите стационарни кревати за лекуване на деца и юноши с психологични болести.
Например данните от анализите на РЗИ демонстрират, че през 2017 година 19 области са обезпечени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2018 година 18 области имат по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2019 година 21 административни области са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население.
При посочените образци дори не се декларират потребности от експерти. Подобно е ситуацията и с детските психиатри. През 2017 година в 22 области няма детски психиатър, през 2018 година – 23 области нямат детски психиатър, през 2019 година – 20 области нямат експерт по детска психиатрия.
Лечебните заведения за болнична помощ са в неспособност да поддържат минималните условия на Медицинския стандарт „ Психиатрия “ във връзка с личния състав.
Сметната палата е установила още, че не са построени:
- единна осведомителна система в опазването на здравето и условия за интегрирани грижи, която да подсигурява освен осведоменото ръководство, само че и съответното следене и лекуване на пациентите;
- ред за следене на всеки пациент , реализиране на поддържаща терапия и разнообразни психосоциални интервенции с оглед противоположното социализиране. Необвързаност на амбулаторната активност с останалата мрежа от услуги;
- стратегии за лекуване на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развиването, проблеми в нервнопсихичното развиване, поведенчески и прочувствени разстройства и др.;
- мониторинг на резултатите - няма система за оценка на успеваемостта на предоставяната психиатрична помощ и обязаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за приложимост и лекуване поражда подозрения в тяхната меродавност и не разрешава потреблението им за задачите на взимане на управнически решения.
- предварителна защита на психологичното здраве – не са задоволителни превантивните, обществените и здравните услуги, които имат основна роля за предотвратяването на риска от обществено изключване измежду целевите групи.
- услуги в домашна среда, отговарящи на потребностите на възрастните хора и хората с увреждания.
Сериозен проблем у нас са и настройките на обществото към психологично болните – те не престават да бъдат стигматизиращи и постоянно дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подкрепя, в това число и най-близките им хора.
Психиатричното обслужване има сложен темперамент, който надвишава медицинските и обществените аспекти и действия. В обезпечаването му своя роля би трябвало да имат, с изключение на здравната и обществената системи в страната, също органите на локалното самоуправление и локалната администрация, неправителствени организации, европейски фондове и механизми, общността и други заинтригувани страни, които вземат участие и спомагат за реализирането на държавната политика.
Само посредством цялостна визия, интегриран метод и обща съгласуваност на дейностите на целия набор от виновни институции и заинтригувани лица може да се реализиран задачите на системата и дълго предстоящото ѝ реформиране.
Сметната палата е дала 13 рекомендации на министъра на опазването на здравето и 2 рекомендации на министъра на труда и обществената политика.
Одитният отчет е оповестен на новата интернет страница на Сметната палата на адрес
По данни на национално изследване през 2017 година пожизнените болести от чести психологични разстройства в България са 14,54 на 100. Психичните разстройства са на второ място с максимален принос за боледуванията, измерени посредством индикатора „ години живот в боледуване или неработоспособност “ (DALYs) в Европейския район (19 на сто) и най-важна причина за неработоспособност.
Проучвания на Световната здравна организация демонстрират, че при към 25-30 на 100 от първичните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психологично страдалчество.
Проблемите на психологичното здраве са и сериозен рисков фактор за заболеваемост и смъртност от други болести. Доказано е, че съществуването на меланхолия значително се отразява на % на оцеляване на хората със сърдечно-съдови и онкологични болести.
При одита е открито, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се лимитират до стационарно лекуване, защото всички действия, свързани с следенето, поддържащото лекуване, рехабилитацията и ресоциализацията, са отвън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това.
Поради това в държавните психиатрични лечебни заведения в страната има десетки пациенти, които не са на интензивно лекуване, само че не се изписват, защото няма къде да бъдат настанени и на процедура живеят там. Така лечебните заведения са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психологични разстройства - процедура, която съществува от десетилетия. Няма благоприятни условия за рехабилитация на приети в болница психологично заболели пациенти. Неприемливо неприятни, пренаселени и нехигиенични са всички оборудванията за тях – стаи, кабинети и т. н.
Какво липсва в грижите за психологично болните у нас
- добра съгласуваност сред публичните здравни услуги и останалите здравни и обществени действия, регламентирани в другите документи – тактики, закони, правилници;
- последователност на грижите откакто болните бъдат изписани и се върнат назад в общността;
- връзка сред обособените експерти, имащи отношение към страдащите от тежки психологични разстройства;
- положително взаимоотношение със обществените служби в страната при настаняване на психологично заболели пациенти за следваща грижа и осъществяване на ефикасна психо-социална рехабилитация.
Финансирането на държавните психиатрични лечебни заведения се реализира посредством бюджет, избран на исторически принцип, който не е директно привързан с размера на реализираната активност.
Стойностите на медицинските действия, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се дефинират въз основа на данните за междинния разход на лечебните заведения. При тези способи на финансиране е невероятно да се мери ефикасността и успеваемостта на обществените разноски.
Размерът на обществените средства, планувани за психологично здраве нараства от 53 380 хиляди лева за 2017 година на 65 932 хиляди лева през 2019 година, само че все пак системата на психиатрично обслужване не е обезпечена финансово, с цел да действа дейно и да дава качество на обслужването.
Това води, с изключение на до неприемливи условия за пациентите, и до други съществени последствия - липса на задоволително личен състав и неравномерното му систематизиране, както и липса на вложения в образование, неприятен морал и отношение към пациентите. Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете.
Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, минимум в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват обществени служащи и психолози, които да реализират социално-рехабилитационни действия. Недостатъчни са експертите по детска психиатрия и функциониращите стационарни кревати за лекуване на деца и юноши с психологични болести.
Например данните от анализите на РЗИ демонстрират, че през 2017 година 19 области са обезпечени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2018 година 18 области имат по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2019 година 21 административни области са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население.
При посочените образци дори не се декларират потребности от експерти. Подобно е ситуацията и с детските психиатри. През 2017 година в 22 области няма детски психиатър, през 2018 година – 23 области нямат детски психиатър, през 2019 година – 20 области нямат експерт по детска психиатрия.
Лечебните заведения за болнична помощ са в неспособност да поддържат минималните условия на Медицинския стандарт „ Психиатрия “ във връзка с личния състав.
Сметната палата е установила още, че не са построени:
- единна осведомителна система в опазването на здравето и условия за интегрирани грижи, която да подсигурява освен осведоменото ръководство, само че и съответното следене и лекуване на пациентите;
- ред за следене на всеки пациент , реализиране на поддържаща терапия и разнообразни психосоциални интервенции с оглед противоположното социализиране. Необвързаност на амбулаторната активност с останалата мрежа от услуги;
- стратегии за лекуване на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развиването, проблеми в нервнопсихичното развиване, поведенчески и прочувствени разстройства и др.;
- мониторинг на резултатите - няма система за оценка на успеваемостта на предоставяната психиатрична помощ и обязаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за приложимост и лекуване поражда подозрения в тяхната меродавност и не разрешава потреблението им за задачите на взимане на управнически решения.
- предварителна защита на психологичното здраве – не са задоволителни превантивните, обществените и здравните услуги, които имат основна роля за предотвратяването на риска от обществено изключване измежду целевите групи.
- услуги в домашна среда, отговарящи на потребностите на възрастните хора и хората с увреждания.
Сериозен проблем у нас са и настройките на обществото към психологично болните – те не престават да бъдат стигматизиращи и постоянно дискриминационни. Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подкрепя, в това число и най-близките им хора.
Психиатричното обслужване има сложен темперамент, който надвишава медицинските и обществените аспекти и действия. В обезпечаването му своя роля би трябвало да имат, с изключение на здравната и обществената системи в страната, също органите на локалното самоуправление и локалната администрация, неправителствени организации, европейски фондове и механизми, общността и други заинтригувани страни, които вземат участие и спомагат за реализирането на държавната политика.
Само посредством цялостна визия, интегриран метод и обща съгласуваност на дейностите на целия набор от виновни институции и заинтригувани лица може да се реализиран задачите на системата и дълго предстоящото ѝ реформиране.
Сметната палата е дала 13 рекомендации на министъра на опазването на здравето и 2 рекомендации на министъра на труда и обществената политика.
Одитният отчет е оповестен на новата интернет страница на Сметната палата на адрес
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ