Все още има достатъчно природен ресурс, който може да се

Все още има задоволително естествен запас, който може да се употребява за облекчаване на потребностите от питейна вода и за напояване, само че успеваемостта на използването на тези водни количества е извънредно ниска. Това сподели служебният министър на околната среда и водите по време на чуването в Народното събрание по отношение на проблемите с безводието в страната и ограниченията, подхванати от държавното управление за превъзмогване на водната рецесия в кратковременен и дълготраен проект.

Той уточни, че някъде тези загуби са близки до 90 % и над 90 % при реализирането на водата в градската част или при напоителните полета.

Министърът означи, че не може да приказваме за безводие, без да е явен салдото - сравнението на наличните водни количества с потребностите за облекчаване на потребностите на популацията и земеделските производители. 

Димитров цитира данни от отчета на Световната метеорологична организация за положението на световните водни запаси за 2023 година, съгласно който предходната година е най-сухата от 30 години насам за всички международни реки. Той добави, че това се удостоверява и от отчетите и измерванията на Националния институт по метеорология и хидрология, отчитащи трайно засушаване и доста понижение на оттока на реките. 2024 година е следващата от четири сушави следващи години, съпоставена с 2023 година, междинният отток на реките у нас е намалял доста, напълно липсва пролетното прииждане, което се следи през юни и съпоставено с юни предходната година оттокът е намалял със 72 %, уточни министърът. Той добави, че най-ясно изразен този отток е в Дунавската низина, където са значителните проблеми, като там се следи понижение на средномесечния отток в размер на 82 %.

Министър Димитров означи казуса с разхищението на вода. В тази връзка той уточни инициираните от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ) многократни срещи със заинтригуваните страни, с кметове на общини, с регионални шефове, и отправените рекомендации към локалната власт за справяне с казуса с разхищението на вода. Той напомни, че една от ограниченията, които са предложили, е преориентиране на програмата на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ), ориентирана към финансиране на общинските планове от централния бюджет, в размер от 7,1 милиарда лв..

Прави усещане, че общини, които най-вече са потърпевши от безводие и където има огромни загуби на вода, не припознават тези проблеми и насочват тези финанси, отпуснати по програмата за 2024-2026 година, към планове с различен темперамент, означи министърът. Силно препоръчахме на тези общини да пренасочат този запас за облекчаване на потребностите на хората и облекчение на водния режим, добави той.

В предишното сме имали широкоизградени хидромелиоративна, енергийна и водопреносна мрежа, които са работили взаимно, означи Димитров. Той уточни, че през 1986 година поливното земеделие е в размер на 17 млн. декара с построена инфраструктура и уреди към нея. В днешно време поливното земеделие е стигнало до 370 000 декара, предходната година беше 300 000 декара, което съставлява към 1,5 % от това, което сме имали в предишното.

Това лято, което беше извънредно изсъхнало и поради на необятно публикуваната доктрина, че България е богата на воден запас, това не е по този начин, сподели още Димитров. България е доста бедна на воден запас, което се потвърждава от данните на Института за хидрология и метеорология, уточни министърът. Той добави, че част от този запас - 83 % съставляват реките на р. Дунав, които в днешно време не употребяваме. 

Относно регулирането на оттока и построяването на нови уреди, Димитров сподели, че това няма опция. Очевиден е казусът с Плевен, Ловеч и с огромните ни градове - там, където няма построени уреди за ретензиране на повърхностния отток, когато той е разполагаем при пролетното прииждане, тези градове са сложени под опасност от режим или безводие, изясни министърът. Той даде образец със обстановката в Плевен и Перник, като уточни, че разликата е, че Перник има язовир. Загубите в Плевен са в размер на 71 %, там няма построено оборудване за ретензиране на водите и при всяко съмнение в оттока на р. Черни Осъм се постанова градът и Ловешка област да бъдат на режим. Там загубите съставляват нагледно към 20 куб. м на линеен километър дневно. В Перник, който има подобен изравнител, загубите са 83 %, което съставлява загуби в размер на 48 кубични метри на линеен километър дневно, уточни Димитров.

Министърът разяснява също въпросът за пречиствателните станции и още веднъж даде образец с Плевен и Ловеч, които нямат пречиствателна станция на повърхностните водохващания на р. Черни Осъм, като изясни, че режимът там се получава еднообразно и при прииждане, и при маловодие, тъй като водата е мътна, когато има повече вода.

сподели още, че за огромните язовири, където Министерство на околната среда и водите ръководи наличния воден запас, това са 52 броя уреди, Водноелектрическа централа в последните години са работили само на зависещ режим за потребностите на съответната активност, за която се водовземат - да вземем за пример за напояване или питейно-битово водоснабдяване. На енергиен режим вода не е разрешавана на тези уреди, като изключим оборудванията, които са планувани само за енергодобив, стопанисвани от Министерството на енергетиката, уточни министърът. 

Относно занемарените язовири, Димитров сподели, че по данни на Държавната организация за метрологичен и механически контрол това са 6845 уреди, 70 % от тях са общинска благосъстоятелност и водата в тях не се употребява. Това е значим въпрос и ние би трябвало да възстановим тези уреди, с цел да могат да бъдат дейно употребявани за напояването на земеделските цели, сподели министърът.

В чуването вземат участие също служебният вицепремиер и министър на финансите, служебният министър на районното развиване и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова и служебният министър на енергетиката, както и служебният заместник-министър на земеделието и храните Иван Капитанов.