“Все искат от нас нещо, а после се оказва, че

“Все желаят от нас нещо, а след това се оказва, че все не сме подготвени. Това е като от пиеса на парадокса. Димитър Луджев като министър на защитата от прокълнатото държавно управление на Филип Димитров болести българския език с думата “рИформа ”. Оттогава насам у нас непрекъснато виждаме рИформи, които трайно ни закотвиха освен като най-бедната, само че и най-лъганата страна освен в целия Европейски съюз, само че и по света.

От години насам страната ни е закачена на кукичката “влизане в Шенген ”. Правителство след държавно управление си го слагат като приоритет. Парламентарно болшинство след парламентарно болшинство лъжат българския народ в името на бленуваното шенгенско бъдеще. Еврокостюмар след еврокостюмар дават изявленията, че изцяло сме заслужили да сме там и бодро тупат министър председател след министър председател по перчемчето. А влизането в Шенген все се отдалечава. Като светлото бъдеще, което непрекъснато ни дават обещание преди избори.

Последната капка пристигна тези дни – напълно публично отложиха гласуването за присъдиняване към Шенген. Европейски Съюз е разлъчен, споровете в него се ожесточават, само че солената цена я заплаща лузърчето България, която все прави жертви в името на огромните цели, а най-сетне я оставят на открито на студа с бодрото увещание, че е подготвена и след някоя и друга година могат да я пуснат на шенгенския коктейл.

Ами не е ли по този начин и с визите за Съединени американски щати. Вече трето потомство у нас чака тяхното рухване, а несъмнено 12-ти дипломат патетично ни твърди, че рано или късно и това ще се случи. По-скоро ще западат жаби от небето, в сравнение с визите да паднат.

България живее от заричане до заричане, които не се сбъдват. Единственото платената солена цена е това, което припомня за лъжите. Реформирайте си образованието, с цел да станете европейска страна, кряскаха самозвани специалисти. Резултатът – нацията затъпя, чалгаризира се и през днешния ден даже не е в положение да води сериозен спор за своето бъдеще.

Приватизирайте, уволнявайте, режете заплати, обществени разноски и всичко останало, крещяха ни по време на прехода икономическите специалисти, пристигнали от МФВ и от кое място ли не още. След всичко това България се паркира в дъното на икономическите ранглисти, а цялото трудоспособно население стартира да търси способи да се изтегля на непознати пазари за работна ръка.

В името на някакви ефимерни цели рязахме нуклеарни блокове, закривахме предприятия, погребвахме цели браншове от промишлеността, а резултатите по този начин и не се виждат на хоризонта. България все чака нещо. Шенген, Годо или следващия избавител, който ще й обещае доста ярко бъдеще.

Все желаят от нас нещо, а след това се оказва, че все не сме подготвени. Това е като от пиеса на парадокса.

И в случай че не бяха парите ни, които изтичат от нашите джобове несъмнено още щяхме да имаме вяра в красивите неистини, които ни показват като действителност. Ето за какво сме небогати – заплащането за безкрайни обещания е като хвърлянето на пари от терасата на телефонни мошеници. Други стават богати, а ние единствено гледаме, преглъщаме… и чакаме.

Все чакаме.

Източник: duma.bg

Още вести четете в категория България.