Мръсният въздух в България: Невидимият враг, който убива бавно, н...
„ Все едно да сме в аквариум, а ние да сме рибки, които разискват какъв брой е значимо водата да е чиста. Ние сме в тази среда непрекъснато. Дишаме приблизително по 16 пъти в минута, до момента в който ядем и пием вода доста по-рядко. Фините прахови частици са толкоз дребни, че проникват в белия дроб и оттова — във всички органи и системи на тялото “, споделя Александър Симидчиев, ръководител на съдружие „ Въздух за здраве “.
Миналата година нискоемисионната зона по този начин и не проработи. Глобени нямаше, само че извършители не липсваха — към 700-800 дневно. Тази година общината прави втори опит, като възбраната ще важи освен за коли с първа, само че и с втора еко категория. От общината възнамеряват да закупят и дрон за следене на нарушителите, само че има и други пропуски.
Липсват задоволително станции за премерване на чистотата на въздуха — те са единствено пет, от които единствено една мери фините прахови частици. Според данни на експерти 12 хиляди души губят живота си в резултат на мръсния въздух. През последните два месеца екоинспекцията в Русе е отчела девет дни с превишение на нормите за фини прахови частици. Очаква се тези дни да зачестят с рухването на температурите, защото доста хора избират отопление с твърдо гориво.
Въздухът, който дишаме всекидневно, се трансформира в спокоен, само че гибелен зложелател в България. Със замърсяване, което постоянно надвишава европейските стандарти, страната се подрежда измежду страните с най-големи проблеми в качеството на въздуха.
Зимната опасност и бедните варианти за отопление
Масовото потребление на дърва и въглища за отопление по българските семейства е повече от елементарен табиет – това е единствена опция за доста хора. Но този избор е злотворен освен за тези, които го вършат, а и за техните съседи и фамилии.
“Вместо това хората в най-населения град в България не престават да дишат коктейл от замърсители от битовото отопление на дърва и въглища и от превоза. Продължаващото безучастие ни коства загуба на човешки животи всекидневно, демонстрират научните отчети ”, споделят За Земята.
Жертви на въздуха: по 11 000 души на година
Според Световната здравна организация в България всяка година над 11,000 души умират поради мръсния въздух. Това е зараза от гибел и заболявания, която остава пренебрегната, въпреки да е директно обвързвана с редица съществени болести – сърдечно-съдови, респираторни, а даже и онкологични. За децата рискът е още по-сериозен: детските организми са доста по-уязвими към нездравословни субстанции, а дишането на нечист въздух може да докара до трайни увреждания на разрастващите се дробове и сърце.
София, Стара Загора, Враца – всички тези градове се намират под непрекъсната блокада на замърсен въздух. Задушливият смог се прокрадва във всяка уличка, във всеки дом, създавайки условия за хронични болести у жителите. Столицата е отличник по замърсяване, където над 25% от фините частици се дължат на непречистени улици, строителни действия и тежък трафик. „ В България се случва една от най-големите здравни рецесии в Европа, “ декларират специалисти от екологичната мрежа „ За Земята “
„ Нулеви “ ограничения и непълен надзор
Решенията за мониторинг и надзор на въздуха в България постоянно са „ на хартия “. В доста градове, измервателните станции за въздуха се разполагат в по-зелени и едва натоварени региони, което доста изкривява данните. Така действителното замърсяване на въздуха остава „ невидимо “ за институциите. Въпреки уверенията на Министерството на околната среда, разположението на тези станции е обект на съществени рецензии и недоволство
Цената на бездействието: Губим съвсем 30% от Брутният вътрешен продукт поради мръсния въздух
Според калкулации, нечистият въздух „ изяжда “ съвсем 30% от брутния вътрешен артикул на страната, като натоварва здравната система и понижава продуктивността на популацията. Лошото качество на въздуха има прикрит, само че мощен резултат върху стопанската система – от изгубени работни дни до възходящи разноски за лекуване на хронични болести. „ Това е незабележим удар по здравето на нацията и по икономическата ѝ резистентност, “ декларират няки специалисти.
Какво следва?
Мръсният въздух е все по-належаща тематика в Европа, само че в България смяната наподобява далечна и сложна. Докато страната не наложи по-строги ограничения против замърсяването и не поеме ясна отговорност за този „ палач без лице “, българите ще продължат да дишат рискови за живота си частици.
По материла работи: Бояна Маркова
Миналата година нискоемисионната зона по този начин и не проработи. Глобени нямаше, само че извършители не липсваха — към 700-800 дневно. Тази година общината прави втори опит, като възбраната ще важи освен за коли с първа, само че и с втора еко категория. От общината възнамеряват да закупят и дрон за следене на нарушителите, само че има и други пропуски.
Липсват задоволително станции за премерване на чистотата на въздуха — те са единствено пет, от които единствено една мери фините прахови частици. Според данни на експерти 12 хиляди души губят живота си в резултат на мръсния въздух. През последните два месеца екоинспекцията в Русе е отчела девет дни с превишение на нормите за фини прахови частици. Очаква се тези дни да зачестят с рухването на температурите, защото доста хора избират отопление с твърдо гориво.
Въздухът, който дишаме всекидневно, се трансформира в спокоен, само че гибелен зложелател в България. Със замърсяване, което постоянно надвишава европейските стандарти, страната се подрежда измежду страните с най-големи проблеми в качеството на въздуха.
Зимната опасност и бедните варианти за отопление
Масовото потребление на дърва и въглища за отопление по българските семейства е повече от елементарен табиет – това е единствена опция за доста хора. Но този избор е злотворен освен за тези, които го вършат, а и за техните съседи и фамилии.
“Вместо това хората в най-населения град в България не престават да дишат коктейл от замърсители от битовото отопление на дърва и въглища и от превоза. Продължаващото безучастие ни коства загуба на човешки животи всекидневно, демонстрират научните отчети ”, споделят За Земята.
Жертви на въздуха: по 11 000 души на година
Според Световната здравна организация в България всяка година над 11,000 души умират поради мръсния въздух. Това е зараза от гибел и заболявания, която остава пренебрегната, въпреки да е директно обвързвана с редица съществени болести – сърдечно-съдови, респираторни, а даже и онкологични. За децата рискът е още по-сериозен: детските организми са доста по-уязвими към нездравословни субстанции, а дишането на нечист въздух може да докара до трайни увреждания на разрастващите се дробове и сърце.
София, Стара Загора, Враца – всички тези градове се намират под непрекъсната блокада на замърсен въздух. Задушливият смог се прокрадва във всяка уличка, във всеки дом, създавайки условия за хронични болести у жителите. Столицата е отличник по замърсяване, където над 25% от фините частици се дължат на непречистени улици, строителни действия и тежък трафик. „ В България се случва една от най-големите здравни рецесии в Европа, “ декларират специалисти от екологичната мрежа „ За Земята “
„ Нулеви “ ограничения и непълен надзор
Решенията за мониторинг и надзор на въздуха в България постоянно са „ на хартия “. В доста градове, измервателните станции за въздуха се разполагат в по-зелени и едва натоварени региони, което доста изкривява данните. Така действителното замърсяване на въздуха остава „ невидимо “ за институциите. Въпреки уверенията на Министерството на околната среда, разположението на тези станции е обект на съществени рецензии и недоволство
Цената на бездействието: Губим съвсем 30% от Брутният вътрешен продукт поради мръсния въздух
Според калкулации, нечистият въздух „ изяжда “ съвсем 30% от брутния вътрешен артикул на страната, като натоварва здравната система и понижава продуктивността на популацията. Лошото качество на въздуха има прикрит, само че мощен резултат върху стопанската система – от изгубени работни дни до възходящи разноски за лекуване на хронични болести. „ Това е незабележим удар по здравето на нацията и по икономическата ѝ резистентност, “ декларират няки специалисти.
Какво следва?
Мръсният въздух е все по-належаща тематика в Европа, само че в България смяната наподобява далечна и сложна. Докато страната не наложи по-строги ограничения против замърсяването и не поеме ясна отговорност за този „ палач без лице “, българите ще продължат да дишат рискови за живота си частици.
По материла работи: Бояна Маркова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ