Гала отнела девствеността на Дали
Всъщност тя се споделя Елена Дяконова, родена през 1894 година в Казан. Бащата е служител, майката се увлича по спектакъл. Вече гимназистка, Елена страда от упорита кашлица и родителите й я пращат в швейцарски санаториум. Там тя си измисля ново име – Гала (празник, тържество). В санаториума по това време са се сбрали интелектуалци от цяла Европа и тя се сближава с младия френски стихотворец Йожен Грендел. Гореща и доста еротична връзка! Лена го командори: “Ти ще бъдеш Пол, същинският французин би трябвало да бъде точно Пол! А фамилията… Нека бъде Елюар!” Навярно в този момент ангелът на великите хора е минавал наоколо и е кимнал одобрително. Защото Пол Елюар, чийто гроб е в Пер Лашез, Париж, е част от историята на огромната френска лирика.
Ранните й фотоси я показват като кльощаво момиче с плоска гръд и длъгнесто лице с доближени очи. Но очевидно има вълшебства, които са оттатък фотографиите, тъй като двамата с Елюар не престават да копнеят един за различен, даже когато тя се прибира у дома, а той отпътува за фронта. След две години, под претекст, че ще се запише в Сорбоната, Гала се озовава при него и те се женят. Казват, че на сватбата им, в някаква механа, се струпали всички млади звезди на Париж. Рецитирането на „ мръсни “ стихове, напътстващи младата двойка кое-как се прави в леглото, разгорещило гостите повече от виното. Семейната двойка, към този момент с дете (взето незабавно за развъждане от родителите на Пол), продължава да живее в несекващ ваучър, при който заран
мъчно си спомнят кой с кого се е чифтосвал
Пол Елюар толкоз обичал жена си, че раздавал „ голи “ нейни фотоси вместо визитки и с подготвеност ставал третият или четвъртият в половите й приумици. Гала е целенасочена в едно: никакви посредствени и банални хора, единствено най-искрометните звезди на хоризонта!
С немския художник Макс Ернст (още една бъдеща звезда, заровена след гибелта си в Пер Лашез!) се срещат в курортно населено място, където той пребивава семейно. Гала на часа го примамва в компанията им, без дамата и детето, естествено. На него по този начин му харесва, че след време, с подправен паспорт, съумява да напусне Кьолн и да заживее с ексцентричната двойка под един покрив.
За ненаситното око и сърце на Гала обаче това са все дребни плячки по пътя към международната популярност. Защото тя има вяра, че е предопределена да бъде вдъхновителка на някой талант. Ето едно обещаващо величие – Салвадор Дали! На всичкото от горната страна – толкоз хубав и млад! Видели се за пръв път през август 1929 година на плажа в испанския курорт Кадакес. Казват, че като научила името на чернокосия красавец с набрилянтени импозантни мустаци, Гала се провикнала: „ Този ли е най-великият мастурбатор на света? Сладък е… “ И се запътила към него, смъквайки пътьом банския си костюм по метод, който оптимално оголва тялото й.
Дали пък ще каже по-късно, че пръв я е видял и го блъснала като че ли гръмотевица: “Тя стоеше на брега. Познах Я по голия тил. Нейните мощни като на млад спортист гръбни мускули, тежката линия на бедрата и тънката – може би прекомерно тънка талия – майсторски завършващ щрих!” Ах, какъв брой пъти ще рисува той този гол тил и тази талия… Ернст и Елюар се надявали, че срещата с Дали ще е ялова, тъй като мустакатият испанец, непосредствен другар на Лорка, се плашел от дамите, не харесвал гърдите им и
изпадал във възхита основно от мускулести мъже
Но Гала съумяла да го прикотка в леглото си още същата нощ и на другия ден светът се събудил от екзалтирания му зов: „ Вече не съм непорочен! И към този момент съм сигурен, че не съм импотентен! “
От този курорт Ернст и Елюар се връщат без своята муза, тя остава с Дали, в който вижда огромно бъдеще. И на часа се заема с делата му като умел управител. Не е за поверие, че съумява много бързо да откри богат филантроп – виконт Шарл де Ноел. Той купува доста от картините на Дали и построява за двойката къща на брега на морето!
Оттук нататък Дали е праволинейно вторачен в Гала и непоколебимо уверен, че без нея не може и 10 минути! Той написа на Лорка: “Аз я обичам повече от татко си, повече от майка си, повече от Пикасо. И дори повече от парите”. Тя, амбициозна и неуморна, не му дава да си почине. Светът на изкуството, отегчен и капризен, е вманиачен по… луди хора! Дали така и така е щур за петима, лишен от каквито и да е задръжки, с един куп мании и страхове, с мечти, които вървят
по ръба на извратеното и стряскащото
Достатъчно е някой, в тази ситуация Гала, да го побутва нататък и да му вдъхва религия, че е талант. Когато Европа им става тясна, те отпътуват за Америка, която с по-голяма ненаситност и екстаз купува всичко негово, в това число чорапи, хавлии и вратовръзки с фрагменти от неговите картини.
Гала построява тяхната разрастваща се финансова империя, без да пести пари за своите удоволствия, основно за пластични интервенции и млади любовници. Съпругът й няма нищо срещу, даже й купува древен палат и не без горделивост разправя, че в никакъв случай не стъпва там без писмена покана. Гала умира в този палат през 1982 година и в последните й дни до нея не е позволена даже щерка й, единствено Дали й държи ръката. След гибелта й той живее още седем години, само че повече не нарисува нито една картина.
Ранните й фотоси я показват като кльощаво момиче с плоска гръд и длъгнесто лице с доближени очи. Но очевидно има вълшебства, които са оттатък фотографиите, тъй като двамата с Елюар не престават да копнеят един за различен, даже когато тя се прибира у дома, а той отпътува за фронта. След две години, под претекст, че ще се запише в Сорбоната, Гала се озовава при него и те се женят. Казват, че на сватбата им, в някаква механа, се струпали всички млади звезди на Париж. Рецитирането на „ мръсни “ стихове, напътстващи младата двойка кое-как се прави в леглото, разгорещило гостите повече от виното. Семейната двойка, към този момент с дете (взето незабавно за развъждане от родителите на Пол), продължава да живее в несекващ ваучър, при който заран
мъчно си спомнят кой с кого се е чифтосвал
Пол Елюар толкоз обичал жена си, че раздавал „ голи “ нейни фотоси вместо визитки и с подготвеност ставал третият или четвъртият в половите й приумици. Гала е целенасочена в едно: никакви посредствени и банални хора, единствено най-искрометните звезди на хоризонта!
С немския художник Макс Ернст (още една бъдеща звезда, заровена след гибелта си в Пер Лашез!) се срещат в курортно населено място, където той пребивава семейно. Гала на часа го примамва в компанията им, без дамата и детето, естествено. На него по този начин му харесва, че след време, с подправен паспорт, съумява да напусне Кьолн и да заживее с ексцентричната двойка под един покрив.
За ненаситното око и сърце на Гала обаче това са все дребни плячки по пътя към международната популярност. Защото тя има вяра, че е предопределена да бъде вдъхновителка на някой талант. Ето едно обещаващо величие – Салвадор Дали! На всичкото от горната страна – толкоз хубав и млад! Видели се за пръв път през август 1929 година на плажа в испанския курорт Кадакес. Казват, че като научила името на чернокосия красавец с набрилянтени импозантни мустаци, Гала се провикнала: „ Този ли е най-великият мастурбатор на света? Сладък е… “ И се запътила към него, смъквайки пътьом банския си костюм по метод, който оптимално оголва тялото й.
Дали пък ще каже по-късно, че пръв я е видял и го блъснала като че ли гръмотевица: “Тя стоеше на брега. Познах Я по голия тил. Нейните мощни като на млад спортист гръбни мускули, тежката линия на бедрата и тънката – може би прекомерно тънка талия – майсторски завършващ щрих!” Ах, какъв брой пъти ще рисува той този гол тил и тази талия… Ернст и Елюар се надявали, че срещата с Дали ще е ялова, тъй като мустакатият испанец, непосредствен другар на Лорка, се плашел от дамите, не харесвал гърдите им и
изпадал във възхита основно от мускулести мъже
Но Гала съумяла да го прикотка в леглото си още същата нощ и на другия ден светът се събудил от екзалтирания му зов: „ Вече не съм непорочен! И към този момент съм сигурен, че не съм импотентен! “
От този курорт Ернст и Елюар се връщат без своята муза, тя остава с Дали, в който вижда огромно бъдеще. И на часа се заема с делата му като умел управител. Не е за поверие, че съумява много бързо да откри богат филантроп – виконт Шарл де Ноел. Той купува доста от картините на Дали и построява за двойката къща на брега на морето!
Оттук нататък Дали е праволинейно вторачен в Гала и непоколебимо уверен, че без нея не може и 10 минути! Той написа на Лорка: “Аз я обичам повече от татко си, повече от майка си, повече от Пикасо. И дори повече от парите”. Тя, амбициозна и неуморна, не му дава да си почине. Светът на изкуството, отегчен и капризен, е вманиачен по… луди хора! Дали така и така е щур за петима, лишен от каквито и да е задръжки, с един куп мании и страхове, с мечти, които вървят
по ръба на извратеното и стряскащото
Достатъчно е някой, в тази ситуация Гала, да го побутва нататък и да му вдъхва религия, че е талант. Когато Европа им става тясна, те отпътуват за Америка, която с по-голяма ненаситност и екстаз купува всичко негово, в това число чорапи, хавлии и вратовръзки с фрагменти от неговите картини.
Гала построява тяхната разрастваща се финансова империя, без да пести пари за своите удоволствия, основно за пластични интервенции и млади любовници. Съпругът й няма нищо срещу, даже й купува древен палат и не без горделивост разправя, че в никакъв случай не стъпва там без писмена покана. Гала умира в този палат през 1982 година и в последните й дни до нея не е позволена даже щерка й, единствено Дали й държи ръката. След гибелта й той живее още седем години, само че повече не нарисува нито една картина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ