Обикновена Българка На 18: Влюбих Се В Женен На 33. В Началото Всичко Беше Приказка, Но После Кошмарът Започна!
Всъщност този вид ми се стори съвършен, защото по този начин той можеше да ми отделя повече време.Е, имаше една дребна детайлност само че основна, която научих по-късно – брачната половинка му и майка ми се познаваха прекомерно добре, само че това не ми попречи да го обичам. Отношенията ни се развиваха съвършено, аз се усещах прелестно и бях подготвена на всичко за моя единствен обичан. Но, както се споделя, доста хубаво не е на хубаво. Някой ни видял и съобщил на жена му. Тя несъмнено бързо схванала коя съм и кои са родителите ми. И една пролетна вечер пристигна вкъщи. Дълго приказва с нашите, като последните й думи бяха: „ Кажете на щерка си да остави брачна половинка ми на мира! “.
Помня доста добре отговора на татко ми: „ Ако щерка ми желае да е с него, а той се откаже от нея, нищо няма да излезе от връзката им. Поради това е по-добре ти да поговориш с мъжа си “. След като тя си потегли, вкъщи настана пъкъл. Майка ми изпадна в нервност – по какъв начин е допустимо щерка й да има връзка с женен мъж, освен това брачен партньор на нейна позната! Настояваше неотложно да скъсаме, но на секундата. Аз плачех и се кълнях, че се обичаме и за нищо на света не желая да го изоставям. Накрая баща надви и сподели на мама да ме остави сама да осъзная грешката си. Все в миналото ще ми пристигна акълът.
След няколко седмици бях абитуриентка и неотложно след бала отпътувах с него за Слънчев бряг. Там изкарахме една невероятна, напряко вълшебна седмица – вечери на свещи, разходки по морския бряг и необикновен секс. Имах възприятието, че по-щастлива в никакъв случай не съм била. Два дни откакто се върнахме, той ми се обади и ме предложения на вечеря в доста изтънчен ресторант. Стана ми толкоз прелестно, напряко летях! Може би по тази причина решението му, че е належащо да се разделим, ме обля като леден душ. Каза, че прекомерно доста ме обича, с цел да си разреши да съсипе живота ми единствено на 18 години. На него към този момент безусловно нищо друго не му оставало, с изключение на да се грижи за сина си и да се разбере и сдобри с майка му. А на мен ми предстояли най-хубавите години, ето за какво решил да ми даде свободата от която съм имала потребност.
Последваха най-трудните месеци в живота ми. Плачех по цели дни, не можех да дремя, да хапвам, да отвръщам съответно. Когато се успокоявах, му звънях по телефона най-малко да чуя гласа му. Той постоянно ми отговаряше, съгласяваше се да се забележим и ме изслушваше с огромно внимание и почитание, само че за жалост остана неотстъпчив в решението си – да се разделим вечно и да забравим предишното. Аз пък от ден на ден се убеждавах, че към този момент не трябва да обичам толкоз мощно и същински, тъй като след това доста боли и страданията са непостижими за жена като мен.
Година и половина по-късно се омъжих за човек, към който не изпитвах нищо. Съпругът ми имаше задоволително пари, няколко коли и се държеше благо и доста деликатно с мен. Това ненапълно ме караше да се усещам добре. Осем месеца след сватбата ми се обади другарка и ми сподели, че видяла брачна половинка ми с едно момиче в колата. Пошегувах се, че той има доста коли и може да не е карал той, а някой негов другар. След няколко дни обаче и други хора ми споделиха същото. Нещо ме жегна. Почувствах се афектирана, засегната, даже предадена и се чудех по какъв начин да постъпя, какво да подхваща, какви думи да му кажа – дали ще е по-добре да поговоря умерено с него, или да подвигна вманиачен скандал?
Веднъж с приятелката ми пиехме кафе в едно заведение, покрай неговата работа. На прилежащата маса седнаха две девойки. Тя ми уточни едното и сподели: Ето, това е тази, която беше със брачна половинка ти! Заслушах се в диалога им. По-скоро говореше любовницата на мъжът ми, а другата я слушаше. Девойката се хвалеше, че приятелят й бил фамилен, само че не обичал жена си. Кълнял й се, че ще бъде единствено неин и скоро ще заживеят дружно. Станах от масата, приближих се до тяхната и като я погледнах в очите, й споделих: „ Всичко се връща! “.
Прибрах се у дома, седнах на дивана и се взрях в една точка. От вътрешността нещо ме раздираше. Бавно започнах да съзнавам по какъв начин се е чувствала брачната половинка на моя първи ухажор. На другия ден подадох молба за бракоразвод. Разделихме се по взаимно единодушие. Сега, след толкоз години, разбрах едно – без значение дали си държанка или брачна половинка, постоянно има моменти, в които се чувстваш самотна, нещастна и раздвоена. И се питаш за какво навръх теб би трябвало да се случи. Решението е едно – да съумееш да направиш по този начин, че за индивида до теб да си и държанка, и брачна половинка, и всичко това, което той желае да бъдеш. Само по този метод няма да си намерения за друга! Повярвайте ми, допустимо е! Аз го реализирах и най-сетне мога да кажа, че съм една щастлива жена. От все сърце го поисквам и на вас! “
Т. от П./
Помня доста добре отговора на татко ми: „ Ако щерка ми желае да е с него, а той се откаже от нея, нищо няма да излезе от връзката им. Поради това е по-добре ти да поговориш с мъжа си “. След като тя си потегли, вкъщи настана пъкъл. Майка ми изпадна в нервност – по какъв начин е допустимо щерка й да има връзка с женен мъж, освен това брачен партньор на нейна позната! Настояваше неотложно да скъсаме, но на секундата. Аз плачех и се кълнях, че се обичаме и за нищо на света не желая да го изоставям. Накрая баща надви и сподели на мама да ме остави сама да осъзная грешката си. Все в миналото ще ми пристигна акълът.
След няколко седмици бях абитуриентка и неотложно след бала отпътувах с него за Слънчев бряг. Там изкарахме една невероятна, напряко вълшебна седмица – вечери на свещи, разходки по морския бряг и необикновен секс. Имах възприятието, че по-щастлива в никакъв случай не съм била. Два дни откакто се върнахме, той ми се обади и ме предложения на вечеря в доста изтънчен ресторант. Стана ми толкоз прелестно, напряко летях! Може би по тази причина решението му, че е належащо да се разделим, ме обля като леден душ. Каза, че прекомерно доста ме обича, с цел да си разреши да съсипе живота ми единствено на 18 години. На него към този момент безусловно нищо друго не му оставало, с изключение на да се грижи за сина си и да се разбере и сдобри с майка му. А на мен ми предстояли най-хубавите години, ето за какво решил да ми даде свободата от която съм имала потребност.
Последваха най-трудните месеци в живота ми. Плачех по цели дни, не можех да дремя, да хапвам, да отвръщам съответно. Когато се успокоявах, му звънях по телефона най-малко да чуя гласа му. Той постоянно ми отговаряше, съгласяваше се да се забележим и ме изслушваше с огромно внимание и почитание, само че за жалост остана неотстъпчив в решението си – да се разделим вечно и да забравим предишното. Аз пък от ден на ден се убеждавах, че към този момент не трябва да обичам толкоз мощно и същински, тъй като след това доста боли и страданията са непостижими за жена като мен.
Година и половина по-късно се омъжих за човек, към който не изпитвах нищо. Съпругът ми имаше задоволително пари, няколко коли и се държеше благо и доста деликатно с мен. Това ненапълно ме караше да се усещам добре. Осем месеца след сватбата ми се обади другарка и ми сподели, че видяла брачна половинка ми с едно момиче в колата. Пошегувах се, че той има доста коли и може да не е карал той, а някой негов другар. След няколко дни обаче и други хора ми споделиха същото. Нещо ме жегна. Почувствах се афектирана, засегната, даже предадена и се чудех по какъв начин да постъпя, какво да подхваща, какви думи да му кажа – дали ще е по-добре да поговоря умерено с него, или да подвигна вманиачен скандал?
Веднъж с приятелката ми пиехме кафе в едно заведение, покрай неговата работа. На прилежащата маса седнаха две девойки. Тя ми уточни едното и сподели: Ето, това е тази, която беше със брачна половинка ти! Заслушах се в диалога им. По-скоро говореше любовницата на мъжът ми, а другата я слушаше. Девойката се хвалеше, че приятелят й бил фамилен, само че не обичал жена си. Кълнял й се, че ще бъде единствено неин и скоро ще заживеят дружно. Станах от масата, приближих се до тяхната и като я погледнах в очите, й споделих: „ Всичко се връща! “.
Прибрах се у дома, седнах на дивана и се взрях в една точка. От вътрешността нещо ме раздираше. Бавно започнах да съзнавам по какъв начин се е чувствала брачната половинка на моя първи ухажор. На другия ден подадох молба за бракоразвод. Разделихме се по взаимно единодушие. Сега, след толкоз години, разбрах едно – без значение дали си държанка или брачна половинка, постоянно има моменти, в които се чувстваш самотна, нещастна и раздвоена. И се питаш за какво навръх теб би трябвало да се случи. Решението е едно – да съумееш да направиш по този начин, че за индивида до теб да си и държанка, и брачна половинка, и всичко това, което той желае да бъдеш. Само по този метод няма да си намерения за друга! Повярвайте ми, допустимо е! Аз го реализирах и най-сетне мога да кажа, че съм една щастлива жена. От все сърце го поисквам и на вас! “
Т. от П./
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ