.jpg?16:42:56)
250 години САЩ: Как българите станаха част от американската история
Когато на 4 юли 1776 година тринадесет английски колонии афишират своята самостоятелност и слагат началото на Съединените американски щати, България към момента не съществува като съвременна страна на политическата карта. Българските земи са част от Османската империя, а концепцията за възобновяване на българската държавност още е в зародиш.
Днес - 250 години след оповестяването на независимостта на Съединени американски щати, българо-американските връзки имат над 120-годишна дипломатическа история. От първите български преселници в края на XIX век до през днешния ден десетки хиляди българи са построили общности в Съединени американски щати, а хора като Джон Атанасов, Дан Колов и генерации учени и бизнесмени са оставили трайна диря в американското общество.
Първи дипломатически стъпки
След Освобождението през 1878 година България стартира последователно да построява своите интернационалните връзки. Съединени американски щати са заинтригувани от новата балканска страна и откриват дипломатически връзки с нея на 19 септември 1903 година
Американската дипломация демонстрира интерес към Балканите както поради стратегическото състояние на района, по този начин и поради развиването на комерсиалните и културните връзки. В първите години връзките са лимитирани точно до тези сфери, само че последователно се уголемяват.
Един от значимите канали за доближаване сред двете страни е образованието. В началото на предишния век доста български студенти отпътуват за американски университети, а американски мисионери и преподаватели способстват за развиването на модерното обучение у нас още през XIX век. Сред тях изключително значима роля има Американският лицей в София, учреден през 1860 година, който е измежду най-старите американски просветителни институции отвън Съединени американски щати.
Първите българи оттатък океана
Още преди България и Съединени американски щати да открият публични дипломатически връзки, обособени българи отпътуват за Северна Америка. Първите по-значими талази на българска миграция са от края на XIX и началото на XX век - интервал, когато доста наши сънародници напущат Османската империя и новосъздаденото Княжество България в търсене на стопански благоприятни условия.
Сред първите заселници има служащи от Македония, Тракия и други български земи, които се откриват основно в индустриалните центрове на Съединени американски щати - Пенсилвания, Охайо, Илинойс, Мичиган и Ню Йорк. Мнозина работят в мините, металургията, железниците и фабриките, където се включват в огромната имигрантска работна мощ, изграждаща индустриалната мощност на Америка.
В началото българските общности са дребни, само че последователно основават свои църковни и културни организации. Градове като Чикаго се трансформират в едни от най-големите центрове на българската диаспора. През 1909 година пък в Мадисън, Илинойс, е основана една от първите български православни общности в Съединени американски щати. Българските църкви се трансформират освен в религиозни центрове, само че и в места за опазване на езика и националната еднаквост.
Българска диря в Америка
Сред най-ярките знаци на ранната българска емиграция е Дан Колов.
Роден като Дончо Колев през 1892 година в село Сенник, той отпътува за Америка на млада възраст. Там в началото работи тежка физическа работа - в железопътното строителство, само че силата и спортният му гений го трансформират в знаменит герой.
През 20-те и 30-те години на XX век Колов се трансформира в една от огромните звезди на професионалната битка. Той се състезава пред големи публики в Съединени американски щати и става образец за триумфа на български преселник, който от тежък труд доближава до международната популярност. Историята му остава знак на българската воля и способността на емигрантите да съумяват в нова среда.
Друг образец е Джон Атанасов - американски академик от български генезис, роден в Ню Йорк през 1903 година Баща му Иван Атанасов е български преселник.
Джон Атанасов става един от пионерите на компютърната епоха. Заедно с Клифърд Бери той създава машината Atanasoff-Berry Computer (ABC), считана за един от предшествениците на актуалните електронни компютри.
Българин, оставил забележима диря в американската промишленост, е и Асен Йорданов (1896-1967) - един от пионерите на авиацията в България, а след това и основна фигура в американското самолетостроене.
Роден в София, Йорданов основава първия български аероплан " Йорданов-1 " през 1915 година, а след Първата международна война отпътува за Съединени американски щати, където се утвърждава като авиоконструктор, летец-изпитател и учител. Работи и сътрудничи с едни от най-големите имена в американската авиационна промишленост - Boeing, Lockheed, Douglas Aircraft Company и други.
Българското наличие в Съединени американски щати обаче не се мери единствено с просвета и спорт. Художникът Христо Явашев - Кристо - трансформира огромните си арт планове в международни събития. Той основава творби, които притеглят милиони хора по света, в това число в Щатите. Един от най-известните му планове е The Gates в Ню Йорк.
От военни съперници до стратегически сътрудници
В политически проект обаче връзките сред България и Съединени американски щати не всеки път са били лесни.
Първата международна война слага двете страни в разнообразни лагери. България се причислява към Централните сили през 1915 година, до момента в който Съединени американски щати влизат във войната на страната на Антантата през 1917 година Това води до спиране на дипломатическите връзки.
След края на войната връзките им последователно се възвръщат, като американската помощ за следвоенна Европа доближава и до България посредством филантропични начинания.
Втората международна война обаче още веднъж слага двете страни в противникови позиции. България е съдружник на Германия и през 1941 година афишира война на Съединени американски щати и Англия. В резултат на това американската авиация прави бомбардировки над София и други български градове през 1943-1944 година Тези събития остават един от най-тежките моменти в двустранната история.
Любопитен факт е, че по време на войната част от американските водачи, взели участие в интервенциите над България, попадат в плен и са интернирани в страната. След политическите промени в края на XX век някои от тях посещават България и се срещат с хора, претърпели бомбардировките.
След 1944 година България попада в руската сфера на въздействие. През социалистическия интервал връзките със Съединени американски щати са мощно лимитирани и са пречупени през призмата на световното опълчване сред Вашингтон и Москва.
Въпреки че дипломатическите връзки не са изцяло прекратени, контактите са минимални - търговията е лимитирана, пътуванията са сложни, а политическото съмнение е главен фактор.
Независимо от това връзките сред хората не изчезват. Български емигранти в Съединени американски щати не престават да поддържат организации, църкви и културни центрове. След 1989 година тези общности се трансформират в натурален канал за възобновяване на контактите сред двете страни.
Падането на комунистическия режим трансформира напълно връзките сред България и Съединени американски щати. Вашингтон поддържа демократичните промени, пазарната стопанска система и интеграцията на България в евроатлантическите структури.
Ключов миг е присъединението на страната ни към НАТО през 2004 година Членството трансформира България от периферен сътрудник в съдружник със споделени задължения в региона на сигурността.
Български военнослужещи вземат участие в задачи дружно със Съединени американски щати и други съдружници, в това число във войната в Афганистан и интервенции в Ирак.
През последните години американското военно наличие у нас се развива посредством общи учения и потребление на взаимни бази, като военновъздушната база " Граф Игнатиево " и военния полигон " Ново село ".
Търговия, вложения и технологии
Икономическите връзки сред двете страни също се трансформират доста след 1990 година, като Съединени американски щати се трансформират в един от значимите вложители в България.
Американски компании вземат участие в енергетиката, производството, осведомителните технологии и услугите.
Технологичният бранш е една от най-бързо разрастващите се области. България последователно се утвърди като районен център за разработка на програмен продукт и инженерни услуги, а редица международни американски компании основават развойни центрове и офиси в София. Сред тях са Microsoft, IBM, Oracle, VMware, HP Enterprise, Cisco, DXC Technology и други, които наемат хиляди български експерти в областта на софтуерното инженерство, киберсигурността, облачните технологии и изкуствения разсъдък. Български компании също работят като сътрудници и снабдители на решения за американския пазар, а от ден на ден български стартъпи съумяват да привлекат финансиране от американски капиталови фондове.
През последните години стокообменът сред двете страни стабилно надвишава 1,5 милиарда щатски $ годишно, а в случай че се включат и услугите, общият двустранен продан доближава близо 3,5 милиарда $ през 2024 година По данни на американското Бюро за стопански разбор (BEA), през 2024 година общата търговия със артикули и услуги сред двете страни възлиза на 3,46 милиарда $, което е най-високото ниво в историята на двустранните стопански връзки.
В хода на времето се трансформира и структурата на българския експорт. Ако в предишното той се състои главно от първични материали и артикули с ниска степен на преправка, през днешния ден износът ни за американския пазар е формиран най-вече от електроника, електротехническо съоръжение, машини, индустриални съставни елементи, медицински произведения, фармацевтични артикули и високотехнологична продукция.
От американска страна България внася най-вече машини, индустриално съоръжение, профилирана техника, софтуерни решения, авиационни съставни елементи, здравна инсталация и услуги с висока добавена стойност. Все по-голям дял в обмена заемат точно услугите - инженеринг, осведомителни технологии, финансови и бизнес услуги.
Наред с търговията, американските вложения имат осезателен принос за модернизацията на българската стопанска система.
В последните години съдействието се уголемява и в стратегически области като енергетиката, нуклеарните технологии, отбранителната промишленост, цифровата инфраструктура и нововъведенията.
Българската общност в Съединени американски щати през днешния ден
Днес българската общественост в Съединените щати е една от най-активните български диаспори отвън Европа. Според данни от разнообразни преброявания сред 250 000 и 300 000 души в Съединени американски щати са наши сънародници или имат български генезис. За разлика от първите преселници обаче, днешните българи все по-често се осъществят в специалности с висока добавена стойност - осведомителни технологии, инженерство, медицина, финанси, университетско обучение, научни проучвания и предприемачество.
Най-големите български общности са съсредоточени в регионите на Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас, Маями, Сиатъл и Чикаго - постоянно именуван " дребната българска столица зад океана ". Смята се, че в града и покрайнините му живеят над 100 000 българи и хора с български генезис, което го прави най-големият център на българската диаспора отвън страната.
Заедно с повишаването на общността се развива и нейната инфраструктура. В Съединени американски щати през днешния ден действат десетки български неделни учебни заведения, финансирани и с поддръжката на българската страна, в които всяка година хиляди деца учат български език, литература, история и география. По данни на Министерството на образованието българските учебни заведения зад граница към този момент са над 400 допълнително от 40 страни, като забележителна част от тях са точно в Съединени американски щати.
Освен учебните заведения българската общественост поддържа десетки православни църкви, културни центрове, фолклорни ансамбли, медии и професионални организации. В съвсем всички огромни американски градове се провеждат празнувания на 3 март и 24 май.
Особено мощно е наличието на българите в бранша на високите технологии. Хиляди български инженери, програмисти и учени работят в едни от най-големите американски компании - Гугъл, Microsoft, Apple, Amazon, Meta, NVIDIA, Tesla и други
Образованието също остава значим мост сред двете страни. Всяка година хиляди български студенти вземат участие в американски просветителни стратегии, а единствено по стратегиите Work and Travel USA през 2023 година са отпътували към 4000 български студенти. Немалка част от тях след това не престават образованието си или построяват професионална кариера в Съединени американски щати.
Същевременно българската диаспора все по-често играе ролята на стопански медиатор сред двете страни. Български бизнесмени в Съединени американски щати влагат в компании у нас, подкрепят развиването на стартъпи, вземат участие във фондове за рисков капитал и основават професионални мрежи сред американски и български университети, проучвателен центрове и софтуерни компании. Все повече сполучливи експерти избират да работят сред двете страни, развивайки бизнес по едно и също време в България и Съединени американски щати или пренасяйки американски управнически и софтуерен опит в българската стопанска система.
Днес - 250 години след оповестяването на независимостта на Съединени американски щати, българо-американските връзки имат над 120-годишна дипломатическа история. От първите български преселници в края на XIX век до през днешния ден десетки хиляди българи са построили общности в Съединени американски щати, а хора като Джон Атанасов, Дан Колов и генерации учени и бизнесмени са оставили трайна диря в американското общество.
Първи дипломатически стъпки
След Освобождението през 1878 година България стартира последователно да построява своите интернационалните връзки. Съединени американски щати са заинтригувани от новата балканска страна и откриват дипломатически връзки с нея на 19 септември 1903 година
Американската дипломация демонстрира интерес към Балканите както поради стратегическото състояние на района, по този начин и поради развиването на комерсиалните и културните връзки. В първите години връзките са лимитирани точно до тези сфери, само че последователно се уголемяват.
Един от значимите канали за доближаване сред двете страни е образованието. В началото на предишния век доста български студенти отпътуват за американски университети, а американски мисионери и преподаватели способстват за развиването на модерното обучение у нас още през XIX век. Сред тях изключително значима роля има Американският лицей в София, учреден през 1860 година, който е измежду най-старите американски просветителни институции отвън Съединени американски щати.
Първите българи оттатък океана
Още преди България и Съединени американски щати да открият публични дипломатически връзки, обособени българи отпътуват за Северна Америка. Първите по-значими талази на българска миграция са от края на XIX и началото на XX век - интервал, когато доста наши сънародници напущат Османската империя и новосъздаденото Княжество България в търсене на стопански благоприятни условия.
Сред първите заселници има служащи от Македония, Тракия и други български земи, които се откриват основно в индустриалните центрове на Съединени американски щати - Пенсилвания, Охайо, Илинойс, Мичиган и Ню Йорк. Мнозина работят в мините, металургията, железниците и фабриките, където се включват в огромната имигрантска работна мощ, изграждаща индустриалната мощност на Америка.
В началото българските общности са дребни, само че последователно основават свои църковни и културни организации. Градове като Чикаго се трансформират в едни от най-големите центрове на българската диаспора. През 1909 година пък в Мадисън, Илинойс, е основана една от първите български православни общности в Съединени американски щати. Българските църкви се трансформират освен в религиозни центрове, само че и в места за опазване на езика и националната еднаквост.
Българска диря в Америка
Сред най-ярките знаци на ранната българска емиграция е Дан Колов.
Роден като Дончо Колев през 1892 година в село Сенник, той отпътува за Америка на млада възраст. Там в началото работи тежка физическа работа - в железопътното строителство, само че силата и спортният му гений го трансформират в знаменит герой.
През 20-те и 30-те години на XX век Колов се трансформира в една от огромните звезди на професионалната битка. Той се състезава пред големи публики в Съединени американски щати и става образец за триумфа на български преселник, който от тежък труд доближава до международната популярност. Историята му остава знак на българската воля и способността на емигрантите да съумяват в нова среда.
Друг образец е Джон Атанасов - американски академик от български генезис, роден в Ню Йорк през 1903 година Баща му Иван Атанасов е български преселник.
Джон Атанасов става един от пионерите на компютърната епоха. Заедно с Клифърд Бери той създава машината Atanasoff-Berry Computer (ABC), считана за един от предшествениците на актуалните електронни компютри.
Българин, оставил забележима диря в американската промишленост, е и Асен Йорданов (1896-1967) - един от пионерите на авиацията в България, а след това и основна фигура в американското самолетостроене.
Роден в София, Йорданов основава първия български аероплан " Йорданов-1 " през 1915 година, а след Първата международна война отпътува за Съединени американски щати, където се утвърждава като авиоконструктор, летец-изпитател и учител. Работи и сътрудничи с едни от най-големите имена в американската авиационна промишленост - Boeing, Lockheed, Douglas Aircraft Company и други.
Българското наличие в Съединени американски щати обаче не се мери единствено с просвета и спорт. Художникът Христо Явашев - Кристо - трансформира огромните си арт планове в международни събития. Той основава творби, които притеглят милиони хора по света, в това число в Щатите. Един от най-известните му планове е The Gates в Ню Йорк.
От военни съперници до стратегически сътрудници
В политически проект обаче връзките сред България и Съединени американски щати не всеки път са били лесни.
Първата международна война слага двете страни в разнообразни лагери. България се причислява към Централните сили през 1915 година, до момента в който Съединени американски щати влизат във войната на страната на Антантата през 1917 година Това води до спиране на дипломатическите връзки.
След края на войната връзките им последователно се възвръщат, като американската помощ за следвоенна Европа доближава и до България посредством филантропични начинания.
Втората международна война обаче още веднъж слага двете страни в противникови позиции. България е съдружник на Германия и през 1941 година афишира война на Съединени американски щати и Англия. В резултат на това американската авиация прави бомбардировки над София и други български градове през 1943-1944 година Тези събития остават един от най-тежките моменти в двустранната история.
Любопитен факт е, че по време на войната част от американските водачи, взели участие в интервенциите над България, попадат в плен и са интернирани в страната. След политическите промени в края на XX век някои от тях посещават България и се срещат с хора, претърпели бомбардировките.
След 1944 година България попада в руската сфера на въздействие. През социалистическия интервал връзките със Съединени американски щати са мощно лимитирани и са пречупени през призмата на световното опълчване сред Вашингтон и Москва.
Въпреки че дипломатическите връзки не са изцяло прекратени, контактите са минимални - търговията е лимитирана, пътуванията са сложни, а политическото съмнение е главен фактор.
Независимо от това връзките сред хората не изчезват. Български емигранти в Съединени американски щати не престават да поддържат организации, църкви и културни центрове. След 1989 година тези общности се трансформират в натурален канал за възобновяване на контактите сред двете страни.
Падането на комунистическия режим трансформира напълно връзките сред България и Съединени американски щати. Вашингтон поддържа демократичните промени, пазарната стопанска система и интеграцията на България в евроатлантическите структури.
Ключов миг е присъединението на страната ни към НАТО през 2004 година Членството трансформира България от периферен сътрудник в съдружник със споделени задължения в региона на сигурността.
Български военнослужещи вземат участие в задачи дружно със Съединени американски щати и други съдружници, в това число във войната в Афганистан и интервенции в Ирак.
През последните години американското военно наличие у нас се развива посредством общи учения и потребление на взаимни бази, като военновъздушната база " Граф Игнатиево " и военния полигон " Ново село ".
Търговия, вложения и технологии
Икономическите връзки сред двете страни също се трансформират доста след 1990 година, като Съединени американски щати се трансформират в един от значимите вложители в България.
Американски компании вземат участие в енергетиката, производството, осведомителните технологии и услугите.
Технологичният бранш е една от най-бързо разрастващите се области. България последователно се утвърди като районен център за разработка на програмен продукт и инженерни услуги, а редица международни американски компании основават развойни центрове и офиси в София. Сред тях са Microsoft, IBM, Oracle, VMware, HP Enterprise, Cisco, DXC Technology и други, които наемат хиляди български експерти в областта на софтуерното инженерство, киберсигурността, облачните технологии и изкуствения разсъдък. Български компании също работят като сътрудници и снабдители на решения за американския пазар, а от ден на ден български стартъпи съумяват да привлекат финансиране от американски капиталови фондове.
През последните години стокообменът сред двете страни стабилно надвишава 1,5 милиарда щатски $ годишно, а в случай че се включат и услугите, общият двустранен продан доближава близо 3,5 милиарда $ през 2024 година По данни на американското Бюро за стопански разбор (BEA), през 2024 година общата търговия със артикули и услуги сред двете страни възлиза на 3,46 милиарда $, което е най-високото ниво в историята на двустранните стопански връзки.
В хода на времето се трансформира и структурата на българския експорт. Ако в предишното той се състои главно от първични материали и артикули с ниска степен на преправка, през днешния ден износът ни за американския пазар е формиран най-вече от електроника, електротехническо съоръжение, машини, индустриални съставни елементи, медицински произведения, фармацевтични артикули и високотехнологична продукция.
От американска страна България внася най-вече машини, индустриално съоръжение, профилирана техника, софтуерни решения, авиационни съставни елементи, здравна инсталация и услуги с висока добавена стойност. Все по-голям дял в обмена заемат точно услугите - инженеринг, осведомителни технологии, финансови и бизнес услуги.
Наред с търговията, американските вложения имат осезателен принос за модернизацията на българската стопанска система.
В последните години съдействието се уголемява и в стратегически области като енергетиката, нуклеарните технологии, отбранителната промишленост, цифровата инфраструктура и нововъведенията.
Българската общност в Съединени американски щати през днешния ден
Днес българската общественост в Съединените щати е една от най-активните български диаспори отвън Европа. Според данни от разнообразни преброявания сред 250 000 и 300 000 души в Съединени американски щати са наши сънародници или имат български генезис. За разлика от първите преселници обаче, днешните българи все по-често се осъществят в специалности с висока добавена стойност - осведомителни технологии, инженерство, медицина, финанси, университетско обучение, научни проучвания и предприемачество.
Най-големите български общности са съсредоточени в регионите на Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Лас Вегас, Маями, Сиатъл и Чикаго - постоянно именуван " дребната българска столица зад океана ". Смята се, че в града и покрайнините му живеят над 100 000 българи и хора с български генезис, което го прави най-големият център на българската диаспора отвън страната.
Заедно с повишаването на общността се развива и нейната инфраструктура. В Съединени американски щати през днешния ден действат десетки български неделни учебни заведения, финансирани и с поддръжката на българската страна, в които всяка година хиляди деца учат български език, литература, история и география. По данни на Министерството на образованието българските учебни заведения зад граница към този момент са над 400 допълнително от 40 страни, като забележителна част от тях са точно в Съединени американски щати.
Освен учебните заведения българската общественост поддържа десетки православни църкви, културни центрове, фолклорни ансамбли, медии и професионални организации. В съвсем всички огромни американски градове се провеждат празнувания на 3 март и 24 май.
Особено мощно е наличието на българите в бранша на високите технологии. Хиляди български инженери, програмисти и учени работят в едни от най-големите американски компании - Гугъл, Microsoft, Apple, Amazon, Meta, NVIDIA, Tesla и други
Образованието също остава значим мост сред двете страни. Всяка година хиляди български студенти вземат участие в американски просветителни стратегии, а единствено по стратегиите Work and Travel USA през 2023 година са отпътували към 4000 български студенти. Немалка част от тях след това не престават образованието си или построяват професионална кариера в Съединени американски щати.
Същевременно българската диаспора все по-често играе ролята на стопански медиатор сред двете страни. Български бизнесмени в Съединени американски щати влагат в компании у нас, подкрепят развиването на стартъпи, вземат участие във фондове за рисков капитал и основават професионални мрежи сред американски и български университети, проучвателен центрове и софтуерни компании. Все повече сполучливи експерти избират да работят сред двете страни, развивайки бизнес по едно и също време в България и Съединени американски щати или пренасяйки американски управнически и софтуерен опит в българската стопанска система.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ