Открита е тракийска гробница край село Текето
Врезултат на работата на екипа на доцент Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките гробницата в надгробната могила до хасковското село Текето към този момент е открита , оповестиха от Регионалния исторически музей в Хасково.
За да се доближи до нея обаче беше належащо първо да се изследва част от феодален некропол, който е ситуиран върху могилата . Разкрити са седем гроба, построени и покрити с каменни плочи. Погребенията са осъществени по християнски обряд.
Екипът работи сега по цялостното откриване и документиране на некропола. Вече е изяснено, че то съставлява доста като размери помещение с правоъгълен проект. Изградено е от огромни зиолитни блокове и е било покрито с такива. Подът е от плочи от същия вид канара. Съоръжението обаче е съществено потърпевшо от иманярска намеса. Явно разнообразни иманярски групи са достигнали до него през три огромни ровове във формата на тунели и са разрушили стените му от юг, запад и изток, като изцяло е отстранено и покритието.
По този метод достоверният тип на паметника е злепоставен , означават от музея. По-лошо е, че огромна част от живописната украса на гробницата е унищожена. От дребното непокътнати на място сектори от стенната хоросанова мазилка може почти да се възвърне общият ѝ тип.
Както може да се чака, в оборудването няма никакви находки , които да подкрепят очертаването на хронологическите рамки на построяването му. Все отново главно в могилния насип и в изхвърлената от иманярите пръст бяха открити елементи от снаряжението и въоръжението на заровеният тук тракийски благородник - фрагменти от стоманени върхове на копия, нож, нагръдник и над 50 детайла от пластинчата броня. Откриха се и фрагменти от тракийска керамика и част от алабастрон - дребен продълговат глинен съд.
Подобни гробни уреди са открити на други места в Тракия и се свързват с разцвета на Одриското държавно обединяване в края на V и първата половина на IV в. прочие Хр. Проучените неограбени такива гробове, като тези при Дуванлий и Черноземен, Пловдивско и Дълбоки и Шипка, Старозагорско, се отличават с благосъстоянието и пищността на гробните блага .
Откриването на гробницата бе оповестено на 25 април т. година, след което започна кампания по набиране на средства за изследването й , в границите на която бяха събрани към 26 000. лв.. В началото на септември завърши и геофизичното изследване на обекта, което трябваше да откри точното му разположение и входа. Последното голямо подаяние направи Фондация " Америка за България ", която преведе на хасковския музей 25 000 лв..
По темата
За да се доближи до нея обаче беше належащо първо да се изследва част от феодален некропол, който е ситуиран върху могилата . Разкрити са седем гроба, построени и покрити с каменни плочи. Погребенията са осъществени по християнски обряд.
Екипът работи сега по цялостното откриване и документиране на некропола. Вече е изяснено, че то съставлява доста като размери помещение с правоъгълен проект. Изградено е от огромни зиолитни блокове и е било покрито с такива. Подът е от плочи от същия вид канара. Съоръжението обаче е съществено потърпевшо от иманярска намеса. Явно разнообразни иманярски групи са достигнали до него през три огромни ровове във формата на тунели и са разрушили стените му от юг, запад и изток, като изцяло е отстранено и покритието.
По този метод достоверният тип на паметника е злепоставен , означават от музея. По-лошо е, че огромна част от живописната украса на гробницата е унищожена. От дребното непокътнати на място сектори от стенната хоросанова мазилка може почти да се възвърне общият ѝ тип.
Както може да се чака, в оборудването няма никакви находки , които да подкрепят очертаването на хронологическите рамки на построяването му. Все отново главно в могилния насип и в изхвърлената от иманярите пръст бяха открити елементи от снаряжението и въоръжението на заровеният тук тракийски благородник - фрагменти от стоманени върхове на копия, нож, нагръдник и над 50 детайла от пластинчата броня. Откриха се и фрагменти от тракийска керамика и част от алабастрон - дребен продълговат глинен съд.
Подобни гробни уреди са открити на други места в Тракия и се свързват с разцвета на Одриското държавно обединяване в края на V и първата половина на IV в. прочие Хр. Проучените неограбени такива гробове, като тези при Дуванлий и Черноземен, Пловдивско и Дълбоки и Шипка, Старозагорско, се отличават с благосъстоянието и пищността на гробните блага .
Откриването на гробницата бе оповестено на 25 април т. година, след което започна кампания по набиране на средства за изследването й , в границите на която бяха събрани към 26 000. лв.. В началото на септември завърши и геофизичното изследване на обекта, което трябваше да откри точното му разположение и входа. Последното голямо подаяние направи Фондация " Америка за България ", която преведе на хасковския музей 25 000 лв..
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ




