В Русия изкупиха Времеубежище на Георги Господинов
" Времеубежище " е първата българска книга, номинирана за " Международен Букър ", и първият разказ на Господинов, публикуван във Англия. Така стартира огромният обзорен материал, отдаден на Георги Господинов, Анджела Родел и наградената книга в съветското издание " Известия ".
Според авторката на обзора Катерина Алабония съветският тираж на „ Времеубежище “, публикуван при започване на април 2023 година, към този момент е съвсем напълно изкупен. Преди това в Русия е била оповестена в превод и книгата на Господинов „ Естествен разказ “, само че тя, съгласно изказванията на експерти по книжния пазар в РФ, е предходна съвсем неусетно, написа " ".
Тиражът на „ Времеубежище “ в Русия е бил едвам 3000 бройки, което се счита за лимитиран тираж, означават от издателство „ Поляндрия “ пред изданието.
Той обаче от дълго време е приключил, даже преди връчването на премията са били купени общо 2000 бройки от уеб страницата и по време на книжния панаир в Москва. Останалите хиляда са били разпродадени в книжарниците.
Издателството дава обещание допечатки, само че не е прецизирало в какво количество.
Преводът на „ Времеубежище “ на съветски е дело на Наталия Нанкинова.
Преди това тя е превела „ Захвърлени в природата “ на Милен Русков, „ Нобеловият лауреат “ на Елена Алексиева и разкази на Величка Настрадинова. Оценка за нейната работа дава съветската литературна критичка Наталия Ломикина: „ Романът е ослепително написан и ослепително преведен. Това е превод от български, а рядко се случва да се превеждат книги от редки езици, по-често се взима за основа британският вид.
В случая има прелестен отработен превод от български. Правата за книгата са купени още през 2021 година, издателството дълго работи по нея “. Критичката предлага да се обърне внимание на корицата – по думите на Ломикина тя стартира разговора с читателите още преди писателя и „ също работи с паметта “. Сините линии на корицата символизират тапетите, които мнозина руснаци познават от детството си, само че също и „ униформите “ на пациентите в психиатричните клиники.
През 2012 година „ Центърът за книгата Рудомино “ е разгласил „ Естествен разказ “ на Господинов на съветски, само че тези две книги дружно с „ Времеубежище “ не са единствените налични на съветския четец.
Писателят е разгласил поетични сборници, пиеси и литературни мистификации. Поетът Анна Лонгвинова споделя, че се е влюбила в работите на Господинов от стихотворението му „ Любовният заек “.
То толкоз я трогнало, че тя решила да се задълбочи в творчеството му. „ Стихотворението „ Любовният заек “ е за обич.
Героят е поставил заека „ да къкри “ за вечеря, а неговата жена в този миг излиза, дава обещание да се върне, само че не се връща. Шест години по-късно те се сблъскват ненадейно на улицата и тя го пита дали е свалил заека от огъня. А той ѝ дава отговор: „ Още не съм, тези зайци са много жилави “. Това е по този начин прелестно, директно и прочувствено, че сърцето ти стопира “, споделя поетесата пред „ Известия “.
Лонгвинова поучава читателите, в случай че могат, да четат Господинов в оригинал на български, тъй като „ на български звучи напълно изключително “. Самата тя го чете по този метод и признава, че „ сама си завижда “. „ Харесва ми да го чета. Той ласкаво играе и жонглира със словото, с понятия, свързани с културни ключове и пароли. Той написа доста красиво на български. Няма по какъв начин да се съобщи или преведе по безусловно същия метод “, споделя тя.
Наталия Ломикина прибавя, че романът ще бъде „ находка за младите генерации, които още не познават носталгията “.
„ Те ще видят механизма на преобразяване на всяка доброжелателна концепция в детайл на гнет. Това, което може да се съзре при доста създатели на антиутопии. Господинов потегля от концепцията, че методът на лекуване посредством мемоари, което задейства паметта у хората с Алцхаймер, дава късмет за излекуване, той е лекарство.
Но както е известно, лекарството в една доза е лек, а в друга – отрова. Това е роман-предупреждение за Русия “, акцентира литературната критичка.
Нейният сътрудник Андрей Мягков назовава книгата „ стопроцентово уцелване на упованията на съветската аудитория “. Според него творбата и неговият създател са извънредно настоящи за днешна Русия.
„ В книгата има нещо от авантюрния разказ, от антиутопията, от романа размисъл в жанр Умберто Еко. Романът е написан безпределно просто и също толкоз просто се чете, само че простотата, несъмнено, е лъжлива. Паметта, националното начало – всички тези тематики, които той в положителния смисъл забърква в книгата си, за нас от дълго време не са просто тематики “, споделя Мягков. Наталия Ломикина прибавя, че съветският четец няма потребност от пояснения каква е драмата на романа – България и Русия имат доста повече общи неща в предишното си, в сравнение с наподобява на пръв взор. „ Господинов довежда концепцията за „ лекуване посредством минало “ до абсолют. Книгата приключва с това, че в целия свят се организират референдуми за завръщане в предишното. Държавите вземат решение в кое десетилетие биха желали да се върнат и, несъмнено, не стигат до единодушие. Господинов като повествовател, публицист и воин на личната си книга ни предизвестява. Защото когато хората желаят да се върнат в несъмнено време, те не си дават сметка, че ще се върне всичко – няма да има артикули по магазините, границите ще бъдат затворени… В този смисъл на нас, руснаците, ни е доста близка неговата позиция “, разсъждава Ломикина.
Според авторката на обзора Катерина Алабония съветският тираж на „ Времеубежище “, публикуван при започване на април 2023 година, към този момент е съвсем напълно изкупен. Преди това в Русия е била оповестена в превод и книгата на Господинов „ Естествен разказ “, само че тя, съгласно изказванията на експерти по книжния пазар в РФ, е предходна съвсем неусетно, написа " ".
Тиражът на „ Времеубежище “ в Русия е бил едвам 3000 бройки, което се счита за лимитиран тираж, означават от издателство „ Поляндрия “ пред изданието.
Той обаче от дълго време е приключил, даже преди връчването на премията са били купени общо 2000 бройки от уеб страницата и по време на книжния панаир в Москва. Останалите хиляда са били разпродадени в книжарниците.
Издателството дава обещание допечатки, само че не е прецизирало в какво количество.
Преводът на „ Времеубежище “ на съветски е дело на Наталия Нанкинова.
Преди това тя е превела „ Захвърлени в природата “ на Милен Русков, „ Нобеловият лауреат “ на Елена Алексиева и разкази на Величка Настрадинова. Оценка за нейната работа дава съветската литературна критичка Наталия Ломикина: „ Романът е ослепително написан и ослепително преведен. Това е превод от български, а рядко се случва да се превеждат книги от редки езици, по-често се взима за основа британският вид.
В случая има прелестен отработен превод от български. Правата за книгата са купени още през 2021 година, издателството дълго работи по нея “. Критичката предлага да се обърне внимание на корицата – по думите на Ломикина тя стартира разговора с читателите още преди писателя и „ също работи с паметта “. Сините линии на корицата символизират тапетите, които мнозина руснаци познават от детството си, само че също и „ униформите “ на пациентите в психиатричните клиники.
През 2012 година „ Центърът за книгата Рудомино “ е разгласил „ Естествен разказ “ на Господинов на съветски, само че тези две книги дружно с „ Времеубежище “ не са единствените налични на съветския четец.
Писателят е разгласил поетични сборници, пиеси и литературни мистификации. Поетът Анна Лонгвинова споделя, че се е влюбила в работите на Господинов от стихотворението му „ Любовният заек “.
То толкоз я трогнало, че тя решила да се задълбочи в творчеството му. „ Стихотворението „ Любовният заек “ е за обич.
Героят е поставил заека „ да къкри “ за вечеря, а неговата жена в този миг излиза, дава обещание да се върне, само че не се връща. Шест години по-късно те се сблъскват ненадейно на улицата и тя го пита дали е свалил заека от огъня. А той ѝ дава отговор: „ Още не съм, тези зайци са много жилави “. Това е по този начин прелестно, директно и прочувствено, че сърцето ти стопира “, споделя поетесата пред „ Известия “.
Лонгвинова поучава читателите, в случай че могат, да четат Господинов в оригинал на български, тъй като „ на български звучи напълно изключително “. Самата тя го чете по този метод и признава, че „ сама си завижда “. „ Харесва ми да го чета. Той ласкаво играе и жонглира със словото, с понятия, свързани с културни ключове и пароли. Той написа доста красиво на български. Няма по какъв начин да се съобщи или преведе по безусловно същия метод “, споделя тя.
Наталия Ломикина прибавя, че романът ще бъде „ находка за младите генерации, които още не познават носталгията “.
„ Те ще видят механизма на преобразяване на всяка доброжелателна концепция в детайл на гнет. Това, което може да се съзре при доста създатели на антиутопии. Господинов потегля от концепцията, че методът на лекуване посредством мемоари, което задейства паметта у хората с Алцхаймер, дава късмет за излекуване, той е лекарство.
Но както е известно, лекарството в една доза е лек, а в друга – отрова. Това е роман-предупреждение за Русия “, акцентира литературната критичка.
Нейният сътрудник Андрей Мягков назовава книгата „ стопроцентово уцелване на упованията на съветската аудитория “. Според него творбата и неговият създател са извънредно настоящи за днешна Русия.
„ В книгата има нещо от авантюрния разказ, от антиутопията, от романа размисъл в жанр Умберто Еко. Романът е написан безпределно просто и също толкоз просто се чете, само че простотата, несъмнено, е лъжлива. Паметта, националното начало – всички тези тематики, които той в положителния смисъл забърква в книгата си, за нас от дълго време не са просто тематики “, споделя Мягков. Наталия Ломикина прибавя, че съветският четец няма потребност от пояснения каква е драмата на романа – България и Русия имат доста повече общи неща в предишното си, в сравнение с наподобява на пръв взор. „ Господинов довежда концепцията за „ лекуване посредством минало “ до абсолют. Книгата приключва с това, че в целия свят се организират референдуми за завръщане в предишното. Държавите вземат решение в кое десетилетие биха желали да се върнат и, несъмнено, не стигат до единодушие. Господинов като повествовател, публицист и воин на личната си книга ни предизвестява. Защото когато хората желаят да се върнат в несъмнено време, те не си дават сметка, че ще се върне всичко – няма да има артикули по магазините, границите ще бъдат затворени… В този смисъл на нас, руснаците, ни е доста близка неговата позиция “, разсъждава Ломикина.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ