Сбогом на прахосването във футбола
Времето за строги икономии във футбола идва. Пандемията породена от ковид не пропусна и бюджета на клубовете, които в този момент за съществено ощетени от това, че не може да има приходи в тях от продажбата на телевизионни права, билети, абонаментни карти и маркетинг. Клубовете се пробват да оцелеят, като облекчат разноските за заплати на своите футболисти и чиновници. Експертите твърдят, че въздействието на пандемията може да бъде повратна точка за икономическия модел, който съумя да стигне до прехвърляния на стойност 222 милиона евро, както бе случая с Неймар и до заплати в размер на 8,3 милиона на месец, колкото взима Лионел Меси в Барселона. В момента има информации, които предсказват, че икономическият балон на футбола ще се спука и ще заложи на ограничение на прехвърлянията и заплатите на играчите.
Ги дьо Либана, професор по стопанска система, е първият, който проучва този балон: „ Целият футболен свят е изплашен и може да има пробив. На пазара ще има разумност, тъй като сега няма финансови приходи в клубовете. Може би нищо няма да е същото, както преди “.
Хайме Фортуньо, професор в EAE Business School, счита, че ще има сериозен спад на пазара, който може да се възвърне през идващите години: „ Ще има спад, само че той ще се върне. Това не е проблем на футбола като бизнес. Ще изчезне след година или две. Сега ще бъде мъчно да забележим огромни прехвърляния и клубовете ще мислят за голем иинвестиции, макар че автограф с Мбапе или Неймар ви предлага страхотна възвращаемост. Това ще се отрази и на тези, които желаят да продават играчи като Дембеле и Коутиньо “.
Карлес Мурило, президент на Испанското сдружение за стопанска система на спорта, също залага на икономията за идващия пазар: „ Балонът се раздува, до момента в който търсенето се усилва и футболът към този момент изтръгна златните яйца от кокошката. В живота тези обстановки ви карат да преосмислите нещата. Повече от един ще мисли да сложи нещата в по-разумна икономическа среда. Не виждам, че ще е допустимо да се заплаща доста за футболистите, като се изключи клубовете, които има доста финансови запаси. Ще има обезценка на цените на играчите. Това би бил моментът за налагане на преходно ограничаване на прехвърлянията. Ограничете заплатите и прехвърлянията. Въпреки че, в кратковременен проект това би трябвало да бъде шокова мярка “.
Сценарий, който би засегнал сътрудниците, които взимат % от прехвърлянията на играчите. Хосе Антонио Мартин, изпълнителен шеф на представителната организация Bahia Internacional, залага на пътя: „ Коронавирусът може да освежи футбола. Време е да потърсите смисъла, откакто е основан хайлайф от 5-6 клуба против, които другите не могат да се състезават. Не може да им се отхвърли, че имат по-висок приход, само че могат да ги принудят да харчат сходно на останалите. Все отново те биха имали предимство над другите, само че не толкоз непристойно, както е в този момент. “
Мануел Гарсия Кийон, различен от огромните сътрудници на испанските футболисти, не споделя ограничението на пазара: “Тази рецесия ще понижи приходите и ще ограничи вложенията в играчите. Но ограничението на пазара няма юридическо покритие. В рамките на правни параметри всеки може да ръководи, както сметне за добре и да реши какво може да влага. С по-малко приходи, ще има по-малко прехвърляния. “
Хорхе Ибарола, юрист, също споделя тази позиция: „ ФИФА би трябвало да дава отговор за регулирането на тези тавани и ще бъде належащо да ревизира дали тези ограничения са в сходство с европейските разпореждания по отношение на икономическата независимост и придвижването на играчите. Ограничаването може да е в интерес на огромните. Играчите биха били по-лесни за закупуване с по-евтини прехвърляния, а мощните клубове биха могли да обезпечат ограничавания на заплатите за футболистите, до момента в който дребните не могат “.
Ги дьо Либана, професор по стопанска система, е първият, който проучва този балон: „ Целият футболен свят е изплашен и може да има пробив. На пазара ще има разумност, тъй като сега няма финансови приходи в клубовете. Може би нищо няма да е същото, както преди “.
Хайме Фортуньо, професор в EAE Business School, счита, че ще има сериозен спад на пазара, който може да се възвърне през идващите години: „ Ще има спад, само че той ще се върне. Това не е проблем на футбола като бизнес. Ще изчезне след година или две. Сега ще бъде мъчно да забележим огромни прехвърляния и клубовете ще мислят за голем иинвестиции, макар че автограф с Мбапе или Неймар ви предлага страхотна възвращаемост. Това ще се отрази и на тези, които желаят да продават играчи като Дембеле и Коутиньо “.
Карлес Мурило, президент на Испанското сдружение за стопанска система на спорта, също залага на икономията за идващия пазар: „ Балонът се раздува, до момента в който търсенето се усилва и футболът към този момент изтръгна златните яйца от кокошката. В живота тези обстановки ви карат да преосмислите нещата. Повече от един ще мисли да сложи нещата в по-разумна икономическа среда. Не виждам, че ще е допустимо да се заплаща доста за футболистите, като се изключи клубовете, които има доста финансови запаси. Ще има обезценка на цените на играчите. Това би бил моментът за налагане на преходно ограничаване на прехвърлянията. Ограничете заплатите и прехвърлянията. Въпреки че, в кратковременен проект това би трябвало да бъде шокова мярка “.
Сценарий, който би засегнал сътрудниците, които взимат % от прехвърлянията на играчите. Хосе Антонио Мартин, изпълнителен шеф на представителната организация Bahia Internacional, залага на пътя: „ Коронавирусът може да освежи футбола. Време е да потърсите смисъла, откакто е основан хайлайф от 5-6 клуба против, които другите не могат да се състезават. Не може да им се отхвърли, че имат по-висок приход, само че могат да ги принудят да харчат сходно на останалите. Все отново те биха имали предимство над другите, само че не толкоз непристойно, както е в този момент. “
Мануел Гарсия Кийон, различен от огромните сътрудници на испанските футболисти, не споделя ограничението на пазара: “Тази рецесия ще понижи приходите и ще ограничи вложенията в играчите. Но ограничението на пазара няма юридическо покритие. В рамките на правни параметри всеки може да ръководи, както сметне за добре и да реши какво може да влага. С по-малко приходи, ще има по-малко прехвърляния. “
Хорхе Ибарола, юрист, също споделя тази позиция: „ ФИФА би трябвало да дава отговор за регулирането на тези тавани и ще бъде належащо да ревизира дали тези ограничения са в сходство с европейските разпореждания по отношение на икономическата независимост и придвижването на играчите. Ограничаването може да е в интерес на огромните. Играчите биха били по-лесни за закупуване с по-евтини прехвърляния, а мощните клубове биха могли да обезпечат ограничавания на заплатите за футболистите, до момента в който дребните не могат “.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ