Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Кой печели от атаките срещу Цацаров и Гешев?
Времето за смешки свърши. Изглежда, че е пристигнало време за разхвърляне на камъни. Партиите от ръководещото болшинство на среща, показана като „ съдружен съвет “ (какъвто в действителност няма в съдружното им съглашение!), решили да стартират своята „ правосъдна промяна “. Никой даже не се пробва да прикрие същинската цел на подготвяните законодателни начинания. Но персоналните промени не са задоволително съображение да се приказва за промяна в правосъдната власт. А от времето на античния Рим до момента най-важният въпрос в такива случаи е: Кой печели?
Българският обществен интерес е в това държавните институции да са в положение да предотвратяват и да осъществят наказателно гонене против корупционните закононарушения. Равенството пред закона е най-важната гаранция за свободата и правата на жителите. Как тъкмо ще бъде проведена системата от институции, които би трябвало да подсигуряват това, е въпрос на спор. Но общественият интерес е ясно дефиниран и не предстои на никакъв вид конюнктурни сделки.
свързани новини83877на 10.01.202259785на 03.01.2022
Доколко закриването на профилираната прокуратура и съд, разделянето на КПКОНПИ на две нови организации и смяната в статута на Висш съдебен съвет (за да бъде изменен неговият личен състав, който на собствен ред да приключи предварително мандата на основния прокурор Иван Гешев!) са в унисон с обществения интерес? Това е въпросът, на който би трябвало да получи еднопосочен отговор подготвяната серия от законодателни промени. Ако отговорът не е еднопосочен, това може да значи единствено, че така наречен правосъдна промяна удовлетворява персонален или корпоративен, само че не и обществения интерес.
Предварителната оценка на следствията от закриването на профилираната прокуратура и съд, демонстрира, че работата по водените каузи ще бъде значително затруднена, даже и да бъде определен методът, препоръчан от проф. Янаки Стоилов, съгласно който би трябвало да се основат профилирани звена към районните магистратури. Рискът да се стигне до преустановяване или дълготрайно отсрочване на тези каузи е доста висок, а с това и наказателното гонене да бъде прекъснато.
Независимо от множеството рецензии при приемането на Закона за противопоставяне на корупцията и отнемането на нелегално добитото имущество (някои от които имаха своите основания) той имаше роля за практическата анулация на европейския мониторинг в региона на правораздаване и вътрешни работи върху България. Комисията съвмести структури и функционалности, които преди този момент бяха разпръснати или най-малкото мъчно координираха работата между тях и въпреки и мъчно, стартира да работи.
България избра един от най-тежките принадлежности за противопоставяне на корупцията – така наречен гражданска конфискация. Той беше необорим посредством успеваемостта на противопоставяне, учредено на следване на финансовите потоци, генерирани в корупционните мрежи. Още в самото начало адвокатурата се разгласи срещу гражданската конфискация, само че досегашната активност на КПКОНПИ сподели, че този тежък и от време на време муден инструмент дава резултати. Българската комисия се трансформира в част от голяма мрежа от институции в целия свят, ангажирани с следене на финансови потоци, гонене на данъчни закононарушения и пране на пари. Установяването на противоречие сред заявените приходи и притежаваното имущество лишава доста време и изисква висока степен на институционално доверие.
Няма разбор на активността на КПКОНПИ, който да демонстрира, че разделянето на двете групи функционалности – по установяването и отнемането, ще докара до по-висока успеваемост. Точно противоположното, наподобява, че това би нараснало риска от загуба на съгласуваност, а оттова и до понижаване на успеваемостта на активността. Сигурно е единствено, че сходно решение ще блокира активността на институцията за най-малко шест месеца.
Предоставянето на проверяващи функционалности на едната част от сегашната комисия би сложило активността ѝ сред компетенциите на Национална агенция за приходите, финансовото разузнаване, а в някои случаи и на Националната следствена работа и Държавната организация „ Разузнаване “. Рискът от припокриване на функционалности, а оттова и от намаляване на успеваемостта в работата им е недопустимо висок.
В публикуваното на 14 януари 2022 година прессъобщение на КПКОНПИ е изразена позиция на нейния ръководител Сотир Цацаров. Изнесената информация би трябвало да провокира незабавна реакция от страна на законодателната власт посредством инструментите на парламентарния надзор. Вместо това болшинството отхвърли даже концепцията за осъществяване на изключително съвещание на Народното събрание, на което да бъдат разисквани активността на КПКОНПИ и оставката на нейния ръководител. Без парламентарен надзор и подробен разбор на активността на комисията няма по какъв начин да бъде предпазен общественият интерес при предлаганите промени.
Липсва и разбор на успеваемостта на непостоянно настоящия Висш съдебен съвет, който да аргументира завръщането към сходно решение. В хода на правосъдната промяна бяха тествани разнообразни решения, част от които препоръчани от Европейски Съюз, а други – по-скоро резултат на избрана политическа обстановка. Липсата на повсеместен разбор на следствията от следващата смяна в статута на Висш съдебен съвет лимитира опцията за вземането на осведомено и отговорно решение.
Българските магистрати би трябвало да бъдат предпазени от политически напън. Какви ще бъдат гаранциите за честност и самостоятелност (според Кодекса за етично държание на българските магистрати), в случай че измененията в магистратурата са директно политически стимулирани? Публичното говорене и изразяваните непрестанно остри политически позиции във връзка с правосъдната власт не подхождат нито на правилото на разделяне на управляващите, нито на върховенството на правото. Принципите на положително ръководство допускат да бъдат търсени решения за проблемите в правосъдната власт, които да са в границите на закона, без основаването на правила, които биха имали съответна политическа цел и временен резултат и които на собствен ред ще би трябвало да бъдат променяни още веднъж.
Важно е и каква ще бъде оценката на експертната общественост в европейските институции, тъй като тя ще аргументира възможните политически реакции. След десетилетия търсене на работещи решения за българската правосъдна власт новите промени би трябвало да бъдат аргументирани доста по-добре. В противоположен случай протичащото се в България ще бъде съпоставено само с обвиняванията в политически напън върху правосъдната власт и подлагането на подозрение на върховенството на правото в Полша или Унгария. Там също имат причини за подхванатите промени, само че Европейска комисия отхвърли да се вслуша в тях. Последиците за България могат да бъдат по-тежки, изключително откакто групи от ползи у нас спомагаха за това страната ни да бъде определяна като „ най-корумпираната страна в Европейски Съюз “.
Кой печели от това?
Българският обществен интерес е в това държавните институции да са в положение да предотвратяват и да осъществят наказателно гонене против корупционните закононарушения. Равенството пред закона е най-важната гаранция за свободата и правата на жителите. Как тъкмо ще бъде проведена системата от институции, които би трябвало да подсигуряват това, е въпрос на спор. Но общественият интерес е ясно дефиниран и не предстои на никакъв вид конюнктурни сделки.
свързани новини83877на 10.01.202259785на 03.01.2022
Доколко закриването на профилираната прокуратура и съд, разделянето на КПКОНПИ на две нови организации и смяната в статута на Висш съдебен съвет (за да бъде изменен неговият личен състав, който на собствен ред да приключи предварително мандата на основния прокурор Иван Гешев!) са в унисон с обществения интерес? Това е въпросът, на който би трябвало да получи еднопосочен отговор подготвяната серия от законодателни промени. Ако отговорът не е еднопосочен, това може да значи единствено, че така наречен правосъдна промяна удовлетворява персонален или корпоративен, само че не и обществения интерес.
Предварителната оценка на следствията от закриването на профилираната прокуратура и съд, демонстрира, че работата по водените каузи ще бъде значително затруднена, даже и да бъде определен методът, препоръчан от проф. Янаки Стоилов, съгласно който би трябвало да се основат профилирани звена към районните магистратури. Рискът да се стигне до преустановяване или дълготрайно отсрочване на тези каузи е доста висок, а с това и наказателното гонене да бъде прекъснато.
Независимо от множеството рецензии при приемането на Закона за противопоставяне на корупцията и отнемането на нелегално добитото имущество (някои от които имаха своите основания) той имаше роля за практическата анулация на европейския мониторинг в региона на правораздаване и вътрешни работи върху България. Комисията съвмести структури и функционалности, които преди този момент бяха разпръснати или най-малкото мъчно координираха работата между тях и въпреки и мъчно, стартира да работи.
България избра един от най-тежките принадлежности за противопоставяне на корупцията – така наречен гражданска конфискация. Той беше необорим посредством успеваемостта на противопоставяне, учредено на следване на финансовите потоци, генерирани в корупционните мрежи. Още в самото начало адвокатурата се разгласи срещу гражданската конфискация, само че досегашната активност на КПКОНПИ сподели, че този тежък и от време на време муден инструмент дава резултати. Българската комисия се трансформира в част от голяма мрежа от институции в целия свят, ангажирани с следене на финансови потоци, гонене на данъчни закононарушения и пране на пари. Установяването на противоречие сред заявените приходи и притежаваното имущество лишава доста време и изисква висока степен на институционално доверие.
Няма разбор на активността на КПКОНПИ, който да демонстрира, че разделянето на двете групи функционалности – по установяването и отнемането, ще докара до по-висока успеваемост. Точно противоположното, наподобява, че това би нараснало риска от загуба на съгласуваност, а оттова и до понижаване на успеваемостта на активността. Сигурно е единствено, че сходно решение ще блокира активността на институцията за най-малко шест месеца.
Предоставянето на проверяващи функционалности на едната част от сегашната комисия би сложило активността ѝ сред компетенциите на Национална агенция за приходите, финансовото разузнаване, а в някои случаи и на Националната следствена работа и Държавната организация „ Разузнаване “. Рискът от припокриване на функционалности, а оттова и от намаляване на успеваемостта в работата им е недопустимо висок.
В публикуваното на 14 януари 2022 година прессъобщение на КПКОНПИ е изразена позиция на нейния ръководител Сотир Цацаров. Изнесената информация би трябвало да провокира незабавна реакция от страна на законодателната власт посредством инструментите на парламентарния надзор. Вместо това болшинството отхвърли даже концепцията за осъществяване на изключително съвещание на Народното събрание, на което да бъдат разисквани активността на КПКОНПИ и оставката на нейния ръководител. Без парламентарен надзор и подробен разбор на активността на комисията няма по какъв начин да бъде предпазен общественият интерес при предлаганите промени.
Липсва и разбор на успеваемостта на непостоянно настоящия Висш съдебен съвет, който да аргументира завръщането към сходно решение. В хода на правосъдната промяна бяха тествани разнообразни решения, част от които препоръчани от Европейски Съюз, а други – по-скоро резултат на избрана политическа обстановка. Липсата на повсеместен разбор на следствията от следващата смяна в статута на Висш съдебен съвет лимитира опцията за вземането на осведомено и отговорно решение.
Българските магистрати би трябвало да бъдат предпазени от политически напън. Какви ще бъдат гаранциите за честност и самостоятелност (според Кодекса за етично държание на българските магистрати), в случай че измененията в магистратурата са директно политически стимулирани? Публичното говорене и изразяваните непрестанно остри политически позиции във връзка с правосъдната власт не подхождат нито на правилото на разделяне на управляващите, нито на върховенството на правото. Принципите на положително ръководство допускат да бъдат търсени решения за проблемите в правосъдната власт, които да са в границите на закона, без основаването на правила, които биха имали съответна политическа цел и временен резултат и които на собствен ред ще би трябвало да бъдат променяни още веднъж.
Важно е и каква ще бъде оценката на експертната общественост в европейските институции, тъй като тя ще аргументира възможните политически реакции. След десетилетия търсене на работещи решения за българската правосъдна власт новите промени би трябвало да бъдат аргументирани доста по-добре. В противоположен случай протичащото се в България ще бъде съпоставено само с обвиняванията в политически напън върху правосъдната власт и подлагането на подозрение на върховенството на правото в Полша или Унгария. Там също имат причини за подхванатите промени, само че Европейска комисия отхвърли да се вслуша в тях. Последиците за България могат да бъдат по-тежки, изключително откакто групи от ползи у нас спомагаха за това страната ни да бъде определяна като „ най-корумпираната страна в Европейски Съюз “.
Кой печели от това?
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ