Тук е отсядал Васил Левски, а манастирът е най-големият сред 14-те, образуващи Софийска Света гора
Времето в столицата е идеално за разходки. Sofia24.bg ще ви опише за едно забавно място, което е ситуирано над София в планината Витоша, в живописна природа измежду букови гори до Драгалевска река край пътя за хижа " Алеко “ и Черни връх. Става дума за Драгалевския манастир, който носи името “Успение Богородично ". Той се намира на 1 километър от софийския квартал " Драгалевци " и на 600 метра от софийската вилна зона Милкова кория.
Това е един от най-красивите храмове в България. Основан е от цар Иван Александър като манастир зависещ директно на патриарха и освободен от налози. Тези най-стари сведения за манастира са записани във " Витошката златопечатна грамота “ на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става фамозна обител и с съображение е именуван " Царски манастир “ и въпреки да не е централен, е най-издигнатият измежду 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.
Драгалевският манастир съставлява комплекс от черква, жилищни и икономически здания. Опожарен и безлюден след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 година софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синовете Никола и Страхил са с особена стойност. Малката му черква се сдобила с красиви фрески, част от които могат да се видят и през днешния ден.
Манастирът е възобновен в средата на ХV век, като става средище на оживена книжовна и просветителска активност. В ХІV – ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.
В XVIII век църквата " Св. Богородица “ е украсена с нови фрески. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII век. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII век е учредено килийно учебно заведение с непрекъснат преподавател. През 1871 – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Васил Левски неведнъж отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – въстаник на Ильо челник, участник в Първата легия на Раковски (1862), където се среща с Левски. Игуменът води Левски при правилни хора в града и близките села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и постоянно революционните събрания стават в манастира.
Днес в двора на манастира има плоча на която е написано, че през годините 1870-1872 при визитите си в Софийско, Апостолът на свободата Васил Левски е намирал леговище и е провеждал съвещания на революционните комитети от София и близките села.
През 1932 година църквата е разширена. Днес нейните 2 елементи са едно цяло и са монумент на културата от национално значение. Останалите здания в близост са нови и са в български народен жанр. Там българският екзарх Стефан построява резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ и принц Кирил.
Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето към Щастливеца. В момента в някои елементи на манастира тече ремонт, видя кореспондент на Sofia24.bg . Това обаче не спря столичани, които изпълниха двора на манастира на Цветница.
Това е един от най-красивите храмове в България. Основан е от цар Иван Александър като манастир зависещ директно на патриарха и освободен от налози. Тези най-стари сведения за манастира са записани във " Витошката златопечатна грамота “ на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става фамозна обител и с съображение е именуван " Царски манастир “ и въпреки да не е централен, е най-издигнатият измежду 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.
Драгалевският манастир съставлява комплекс от черква, жилищни и икономически здания. Опожарен и безлюден след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 година софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синовете Никола и Страхил са с особена стойност. Малката му черква се сдобила с красиви фрески, част от които могат да се видят и през днешния ден.
Манастирът е възобновен в средата на ХV век, като става средище на оживена книжовна и просветителска активност. В ХІV – ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.
В XVIII век църквата " Св. Богородица “ е украсена с нови фрески. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII век. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII век е учредено килийно учебно заведение с непрекъснат преподавател. През 1871 – 1872 при основаването и работата на софийския комитет Васил Левски неведнъж отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) – въстаник на Ильо челник, участник в Първата легия на Раковски (1862), където се среща с Левски. Игуменът води Левски при правилни хора в града и близките села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и постоянно революционните събрания стават в манастира.
Днес в двора на манастира има плоча на която е написано, че през годините 1870-1872 при визитите си в Софийско, Апостолът на свободата Васил Левски е намирал леговище и е провеждал съвещания на революционните комитети от София и близките села.
През 1932 година църквата е разширена. Днес нейните 2 елементи са едно цяло и са монумент на културата от национално значение. Останалите здания в близост са нови и са в български народен жанр. Там българският екзарх Стефан построява резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ и принц Кирил.
Днес манастирът е женски. До него се стига по асфалтиран път, отклоняващ се от шосето към Щастливеца. В момента в някои елементи на манастира тече ремонт, видя кореспондент на Sofia24.bg . Това обаче не спря столичани, които изпълниха двора на манастира на Цветница.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ