Избори в пандемия или епидемични избори
Времето тече и изборите наближават. Очевидно е, че тяхното осъществяване ще се случи при мощно усложнени условия от позиция на здравната рецесия, която в случай че продължи да се развива със настоящия си тренд, то след две или три седмици ще е излязла отвън всевъзможни благоприятни условия за надзор както на обществено и политическо, по този начин и на здравно ниво. Това събитие неизбежно ще се отрази върху изборите и резултатите от тях. Може да се допусна, че отражението би могло да има разнообразни измерения. Едно от тях е обвързвано с равнището на изборната интензивност. За момента социологическите сондажи сочат интензивност към 50% за парламентарните избори, което е обикновено за България и допуска повишение с 8-10% спрямо юлския избор, на който се регистрира прекомерно ниска, за нашите стандарти, изборна интензивност.
Динамичната здравна обстановка обаче има капацитет да смъкна интензивността под нейните общоприети стойности, а в случай че това се случи, то би означавало втори парламентарни избори с дребен електорален интерес единствено в границите на броени месеци. И тук казусът напълно не би бил обвързван само с проблематична легитимност на Народното събрание и държавното управление (ако се конституира такова). В този съответен случай възможна ниска изборна интензивност би означавала едно много съществено деформиране на самото политическо посланичество, просто тъй като част от електората е в една или друга степен демотивирана, а друга част е свръхмотивирана. Българската политическа система е в рецесия още от лятото на 2020 година Именно заради нейното дълготрайно спешно положение, тя не може да откри и предложи никакво решение за епидемиологичната обстановка у нас, а се случва тъкмо противоположното - здравният проблем още повече задълбочава политическата рецесия. Намираме се в обстановка, при която съществуването на каквито и да е решения е по-добро от неналичието на решения.
В началото на пролетта през 2020 година, когато дефинитивно стана ясно, че пандемията няма да подмине България, както мнозина се надяваха, ограниченията, които бяха взети имаха много съдбоносен и даже краен темперамент. Тогава политическата система към момента беше в предкризисна фаза от своето развиване и към момента беше съхранила способността си да намира решения за проблемите, вместо да им се поддава. Тук е мястото да се означи, че в тези месеци, когато Ковид 19 беше съвсем неразучен, едва прочут и имунизациите изглеждаха като вяра от бъдещето, най-добре в Европа стояха тези страни, които имат постоянни обществени институции, почиващи върху богата и добре развита демократична традиция и монолитно гражданско общество, способно да оцени комплицираната обстановка и ясно да подреди своите цели.
Българското общество сега се намира в забавна преходна обстановка. Безумният кливидж митинг против статуквото като че ли губи или даже към този момент е изгубил своята социална база. Съществува обаче заплахата той да бъде сменен с нов вид опълчване - вярващи против невярващи, че има пандемия, и надлежно, проваксъри против антиваксъри. Подобно събитие би било също толкоз деструктивно и нефункционално, колкото и опълчването митинг - статукво. На предходните два парламентарни избора обединенията с подмолно отношение към пандемията останаха в периферията. Атанас Мангъров не донесе електорална изгода на АБВ, опитът на Волен Сидеров да обогати своето " антивасално " говорене с тайна визия за пандемията също се оказа безуспешен. И Костадин Костадинов не съумя да реализира своето " Възраждане " на гърба на коронавирусната зараза.
Едно задълбочаване на опълчването обаче въз основа на здравната обстановка може да образува политическа рефлексия. Когато нужните ограничения не са взети навреме и се прибегне към тях с огромно забавяне, то въпреки и напълно рационални, тези ограничения стартират да наподобяват несъответстващо. Населението не е квалифицирано да живее съгласно тях и ги отхвърля. Така се стига до двуизмерен отрицателен резултат. От една страна самите ограничения са лишени от престиж, а от друга - даже да бъдат спазвани, остават нефункционални и безрезултатни, тъй като колкото по-закъснели са избрани ограничения, толкоз по-крайни би трябвало да бъдат те, с цел да има някакъв смисъл от тях. Така стоят нещата от позиция на здравната сигурност.
От политическа позиция обаче по-същественият проблем е уронването на престижа на самите ограничения. Това е казусът, които води към рискови тълкования по отношение на свободата, демокрацията и останалите базови полезности на актуалното, съвременно общество. Освен кратковременен отзив рисковите тълкования могат да доведат до средносрочни и даже дълготрайни последици. Или казано с други думи, даже и след приключването на пандемията (когато и да е това) в публичното схващане може да остане не толкоз тя като тежък проблем, през който обществото е минало и е платило солидна цена, а вместо това да се развие някаква историческа памет, поставяща акцент върху ограниченията, които са били спънка пред естественото всекидневие на голям брой хора, практикуващи редица специалности или водещи деен обществен и културен живот.
Всъщност задачата на ограниченията е тъкмо противоположната - да се обезпечи колкото се може по-безболезнено връщане към естествения метод на живот, присъщ за развитите общества и страни от времето преди появяването на пандемията. Фактите обаче са едно, а интерпретациите - друго. И когато става дума за ограничения, засягащи базови полезности на демократичното общество, то този,който подхваща съответните ограничения, наложително следва да държи сметка и за интерпретациите, които могат да се разпространят и да оформят ниша в политическата система. А щом такава ниша се появи, то тя неизбежно ще бъде запълнена, като даже могат да се появят конкурентни обединения за нейното асимилиране.
За момента няма налични социологически данни, които да сочат, че за парламентарните избори на 14.11 ще се е отворила задоволително необятна ниша въз основата на уронване на престижа на ограниченията, която да разреши влизането на даже една антиваксърска групировка в 47-то Народно заседание. Няколко обединения обаче настойчиво създават тази ниша, а времето, с което разполагат, възлиза на две седмици, идващите две седмици.
Разработването на сходна ниша на практика значи идеологизиране на здравната рецесия. Но това е идеология, която може само да послужи за продобиване на електорат, не и за образуване на политическа стратегия и принос към общественото ръководство. При сходно развиване на обстановката се появява още една значима специфичност, която наложително би трябвало да бъде регистрирана в този разбор. Когато е налице разминаване сред основата за образуване на електорална база и методите на присъединяване в институционалния живот, неизбежно се стига или до институционална парализа, или до неустойчивост, подбудена от променчивост в държанието на политическата групировка или обединения, попаднали в Народното събрание, само че неспособни да вземат участие пълноценно в неговия живот.
В предходните два Народното събрание на процедура се стигна до сходен феномен. Стигна се до институционална парализа, тъй като така наречен партии на митинга бяха оформили електоралната си база, съгласно хрумвания, които както се оказа, не могат да се трансформират в политическа стратегия за ръководство на страната. Освен това заради приблизителния паритет при парламентарните мандати, протестните обединения, като се изключи че нямаше по какъв начин да са ръководещи, не можеше и да са съпротива. Именно по този начин се получи институционалната парализа. Вътре в границите на Народното събрание се случваха всякакви неща - анкетни комисии, чувания и впрочем, само че страната не можа да проработи, тъй като държавно управление не беше конституирано. Ако в 47-то Народно събрание се появи политическа групировка без връзка сред електорална база и институционален живот, това евентуално може да значи, че посредством въпросната групировка Народното събрание може да бъде подлаган на разнообразни типове напън, може да е например лобистки напън или пък популистки напън, може даже да бъде и напън от непозната страна, в случай че профилът на съответната групировка допуска и разрешава това.
На сегашния стадий и ръководещите, и обществото са в невъзможност. Закъснелите ограничения не се одобряват от бизнеса и от хората, тъй като те не са готови за тях, а паралелно с това ежедневните смъртни случаи от Коронавирус 19 са прекомерно доста, заболеваемостта не спада, свободните кревати в здравните заведения стават все по-малко, а медицинският личен състав - все по-уморен. Ако служебното държавно управление бе съумяло да планува обстановката и да стартира своевременна подготовка за нея още в края на лятото, в този момент ситуацията в страната сигурно щеше да е друга. Отговорност на кабинета е освен да вкара съответни ограничения, само че и преди този момент да приготви хората и бизнеса за тях. Въвеждането на ограничения внезапно се оказа половинчато деяние, от каквато и позиция да бъде видяно то. Сега Костадин Костадинов назовава ковид сезонен грип. Сезонен грип, който съществува по време на цялата година, т.е. във всички годишни сезони и то на всички места по света. Когато обаче основни групи от хора се усещат неподготвени за ограниченията, те ги отхвърлят даже и да схващат обективната нужда от тях. Така едно различно, по-безболезнено, схващане за пандемията, въпреки и рисково, се трансформира в належащо и търсено леговище от страна на същите тези групи. Това е различна действителност, която, заради безизходицата, става допустима и във усещанията на обособени елементи от обществото се трансформира в действителна действителност.
Значението на пандемичната конюнктура за президентските избори несъмнено е по-малко в сравнение с за парламентарните. Дори и претенденти като Костадинов или Сидеров да съумеят да лишават някакви гласове от любимеца Радев, то това не би трансформирало нищо всъщност. Още повече, че на втория тур те биха се върнали към него, а е допустимо и такива хора изобщо да не гласоподават на 21.11. Президентът обаче е виновен за служебния кабинет, по този начин както Народното събрание за постоянните държавни управления. За момента любимецът успешно заобикаля тази тематика. Би било хубаво в случай че станем очевидци най-малко на един ефирен спор сред Радев и главния кандидат Анастас Герджиков. Това би придало повече престиж на президентския избор, би го направило по-автентичен и би привлякло в по-голяма степен публичния интерес към него. Дори и подобен спор да се случи сред двата тура, той отново би имал своята значима роля и значение за самите избори, за новия президент, а и за цялото общество.
Динамичната здравна обстановка обаче има капацитет да смъкна интензивността под нейните общоприети стойности, а в случай че това се случи, то би означавало втори парламентарни избори с дребен електорален интерес единствено в границите на броени месеци. И тук казусът напълно не би бил обвързван само с проблематична легитимност на Народното събрание и държавното управление (ако се конституира такова). В този съответен случай възможна ниска изборна интензивност би означавала едно много съществено деформиране на самото политическо посланичество, просто тъй като част от електората е в една или друга степен демотивирана, а друга част е свръхмотивирана. Българската политическа система е в рецесия още от лятото на 2020 година Именно заради нейното дълготрайно спешно положение, тя не може да откри и предложи никакво решение за епидемиологичната обстановка у нас, а се случва тъкмо противоположното - здравният проблем още повече задълбочава политическата рецесия. Намираме се в обстановка, при която съществуването на каквито и да е решения е по-добро от неналичието на решения.
В началото на пролетта през 2020 година, когато дефинитивно стана ясно, че пандемията няма да подмине България, както мнозина се надяваха, ограниченията, които бяха взети имаха много съдбоносен и даже краен темперамент. Тогава политическата система към момента беше в предкризисна фаза от своето развиване и към момента беше съхранила способността си да намира решения за проблемите, вместо да им се поддава. Тук е мястото да се означи, че в тези месеци, когато Ковид 19 беше съвсем неразучен, едва прочут и имунизациите изглеждаха като вяра от бъдещето, най-добре в Европа стояха тези страни, които имат постоянни обществени институции, почиващи върху богата и добре развита демократична традиция и монолитно гражданско общество, способно да оцени комплицираната обстановка и ясно да подреди своите цели.
Българското общество сега се намира в забавна преходна обстановка. Безумният кливидж митинг против статуквото като че ли губи или даже към този момент е изгубил своята социална база. Съществува обаче заплахата той да бъде сменен с нов вид опълчване - вярващи против невярващи, че има пандемия, и надлежно, проваксъри против антиваксъри. Подобно събитие би било също толкоз деструктивно и нефункционално, колкото и опълчването митинг - статукво. На предходните два парламентарни избора обединенията с подмолно отношение към пандемията останаха в периферията. Атанас Мангъров не донесе електорална изгода на АБВ, опитът на Волен Сидеров да обогати своето " антивасално " говорене с тайна визия за пандемията също се оказа безуспешен. И Костадин Костадинов не съумя да реализира своето " Възраждане " на гърба на коронавирусната зараза.
Едно задълбочаване на опълчването обаче въз основа на здравната обстановка може да образува политическа рефлексия. Когато нужните ограничения не са взети навреме и се прибегне към тях с огромно забавяне, то въпреки и напълно рационални, тези ограничения стартират да наподобяват несъответстващо. Населението не е квалифицирано да живее съгласно тях и ги отхвърля. Така се стига до двуизмерен отрицателен резултат. От една страна самите ограничения са лишени от престиж, а от друга - даже да бъдат спазвани, остават нефункционални и безрезултатни, тъй като колкото по-закъснели са избрани ограничения, толкоз по-крайни би трябвало да бъдат те, с цел да има някакъв смисъл от тях. Така стоят нещата от позиция на здравната сигурност.
От политическа позиция обаче по-същественият проблем е уронването на престижа на самите ограничения. Това е казусът, които води към рискови тълкования по отношение на свободата, демокрацията и останалите базови полезности на актуалното, съвременно общество. Освен кратковременен отзив рисковите тълкования могат да доведат до средносрочни и даже дълготрайни последици. Или казано с други думи, даже и след приключването на пандемията (когато и да е това) в публичното схващане може да остане не толкоз тя като тежък проблем, през който обществото е минало и е платило солидна цена, а вместо това да се развие някаква историческа памет, поставяща акцент върху ограниченията, които са били спънка пред естественото всекидневие на голям брой хора, практикуващи редица специалности или водещи деен обществен и културен живот.
Всъщност задачата на ограниченията е тъкмо противоположната - да се обезпечи колкото се може по-безболезнено връщане към естествения метод на живот, присъщ за развитите общества и страни от времето преди появяването на пандемията. Фактите обаче са едно, а интерпретациите - друго. И когато става дума за ограничения, засягащи базови полезности на демократичното общество, то този,който подхваща съответните ограничения, наложително следва да държи сметка и за интерпретациите, които могат да се разпространят и да оформят ниша в политическата система. А щом такава ниша се появи, то тя неизбежно ще бъде запълнена, като даже могат да се появят конкурентни обединения за нейното асимилиране.
За момента няма налични социологически данни, които да сочат, че за парламентарните избори на 14.11 ще се е отворила задоволително необятна ниша въз основата на уронване на престижа на ограниченията, която да разреши влизането на даже една антиваксърска групировка в 47-то Народно заседание. Няколко обединения обаче настойчиво създават тази ниша, а времето, с което разполагат, възлиза на две седмици, идващите две седмици.
Разработването на сходна ниша на практика значи идеологизиране на здравната рецесия. Но това е идеология, която може само да послужи за продобиване на електорат, не и за образуване на политическа стратегия и принос към общественото ръководство. При сходно развиване на обстановката се появява още една значима специфичност, която наложително би трябвало да бъде регистрирана в този разбор. Когато е налице разминаване сред основата за образуване на електорална база и методите на присъединяване в институционалния живот, неизбежно се стига или до институционална парализа, или до неустойчивост, подбудена от променчивост в държанието на политическата групировка или обединения, попаднали в Народното събрание, само че неспособни да вземат участие пълноценно в неговия живот.
В предходните два Народното събрание на процедура се стигна до сходен феномен. Стигна се до институционална парализа, тъй като така наречен партии на митинга бяха оформили електоралната си база, съгласно хрумвания, които както се оказа, не могат да се трансформират в политическа стратегия за ръководство на страната. Освен това заради приблизителния паритет при парламентарните мандати, протестните обединения, като се изключи че нямаше по какъв начин да са ръководещи, не можеше и да са съпротива. Именно по този начин се получи институционалната парализа. Вътре в границите на Народното събрание се случваха всякакви неща - анкетни комисии, чувания и впрочем, само че страната не можа да проработи, тъй като държавно управление не беше конституирано. Ако в 47-то Народно събрание се появи политическа групировка без връзка сред електорална база и институционален живот, това евентуално може да значи, че посредством въпросната групировка Народното събрание може да бъде подлаган на разнообразни типове напън, може да е например лобистки напън или пък популистки напън, може даже да бъде и напън от непозната страна, в случай че профилът на съответната групировка допуска и разрешава това.
На сегашния стадий и ръководещите, и обществото са в невъзможност. Закъснелите ограничения не се одобряват от бизнеса и от хората, тъй като те не са готови за тях, а паралелно с това ежедневните смъртни случаи от Коронавирус 19 са прекомерно доста, заболеваемостта не спада, свободните кревати в здравните заведения стават все по-малко, а медицинският личен състав - все по-уморен. Ако служебното държавно управление бе съумяло да планува обстановката и да стартира своевременна подготовка за нея още в края на лятото, в този момент ситуацията в страната сигурно щеше да е друга. Отговорност на кабинета е освен да вкара съответни ограничения, само че и преди този момент да приготви хората и бизнеса за тях. Въвеждането на ограничения внезапно се оказа половинчато деяние, от каквато и позиция да бъде видяно то. Сега Костадин Костадинов назовава ковид сезонен грип. Сезонен грип, който съществува по време на цялата година, т.е. във всички годишни сезони и то на всички места по света. Когато обаче основни групи от хора се усещат неподготвени за ограниченията, те ги отхвърлят даже и да схващат обективната нужда от тях. Така едно различно, по-безболезнено, схващане за пандемията, въпреки и рисково, се трансформира в належащо и търсено леговище от страна на същите тези групи. Това е различна действителност, която, заради безизходицата, става допустима и във усещанията на обособени елементи от обществото се трансформира в действителна действителност.
Значението на пандемичната конюнктура за президентските избори несъмнено е по-малко в сравнение с за парламентарните. Дори и претенденти като Костадинов или Сидеров да съумеят да лишават някакви гласове от любимеца Радев, то това не би трансформирало нищо всъщност. Още повече, че на втория тур те биха се върнали към него, а е допустимо и такива хора изобщо да не гласоподават на 21.11. Президентът обаче е виновен за служебния кабинет, по този начин както Народното събрание за постоянните държавни управления. За момента любимецът успешно заобикаля тази тематика. Би било хубаво в случай че станем очевидци най-малко на един ефирен спор сред Радев и главния кандидат Анастас Герджиков. Това би придало повече престиж на президентския избор, би го направило по-автентичен и би привлякло в по-голяма степен публичния интерес към него. Дори и подобен спор да се случи сред двата тура, той отново би имал своята значима роля и значение за самите избори, за новия президент, а и за цялото общество.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ