Защо се нуждаем от разходки навън всеки ден
Времето става все по-топло, а на нас все по-малко ни се седи у дома , изключително след двата месеца, които прекарахме в изолираност. Сега обаче разходките към този момент не са неразрешени и би трябвало да се възползваме от това не понякога, а всеки ден (като съблюдаваме обществената отдалеченост, схваща се).
В момента нямаме доста варианти за поддържане на форма, с изключение на тренировките вкъщи и тичането в парка да вземем за пример. Ако нито едното, нито другото ни се отдават изключително, умерено можем да преоткрием изгодите от ходенето .
Едно от най-обичайно повтарящите се дейности, на които се научаваме към година откакто се родим, е страховит метод да поддържаме освен тялото и мозъка си. Или както споделят учените, ходенето ни оказва помощ да се почувстваме още веднъж живи . Усещане, което ни се губи, в случай че водим застоял метод на живот.
Редовните разходки намаляват риска от инфаркт и инсулт. Говорим даже за 2000-3000 крачки дневно с естествен темп , а не за няколко километра джогинг.
Можем да разделим разходката си и на няколко пъти денем, в случай че имаме тази опция. Колкото по-често отделяме време просто за вървене, толкоз по-бързо то ще се трансформира в табиет и ще усещаме изгодите от него. Ако ни е мъчно, внинаги можем да си вземем куче...
Освен за тялото, умереното придвижване е повече от потребно и за мозъка. Предпазва ни от тревожни и депресивни положения, както и от деменция. Този резултат е още по-голям, в случай че разходките са измежду природата, включително и градските паркове. Затова постоянно, когато се почувстваме унили, тъжни или обезпокоени, просто излизаме за къса разходка, написа Lifehacker.
Има ли смисъл да си броим крачките
1, 2, 3 стъпки направи
Тя ще ни помогне и за малко да забавим темпото , да се огледаме към себе си и да поразмишляваме. Ние разбираме света с помощта на прекарванията и чувствата, до момента в който го учим. Затова идващия път, когато решим да се разхождаме, просто си слагаме за задача да обръщаме внимание на всички дребни елементи към нас. Току-виж сме стигнали до някой отговор, който търсим отдавна.
В момента нямаме доста варианти за поддържане на форма, с изключение на тренировките вкъщи и тичането в парка да вземем за пример. Ако нито едното, нито другото ни се отдават изключително, умерено можем да преоткрием изгодите от ходенето .
Едно от най-обичайно повтарящите се дейности, на които се научаваме към година откакто се родим, е страховит метод да поддържаме освен тялото и мозъка си. Или както споделят учените, ходенето ни оказва помощ да се почувстваме още веднъж живи . Усещане, което ни се губи, в случай че водим застоял метод на живот.
Редовните разходки намаляват риска от инфаркт и инсулт. Говорим даже за 2000-3000 крачки дневно с естествен темп , а не за няколко километра джогинг.
Можем да разделим разходката си и на няколко пъти денем, в случай че имаме тази опция. Колкото по-често отделяме време просто за вървене, толкоз по-бързо то ще се трансформира в табиет и ще усещаме изгодите от него. Ако ни е мъчно, внинаги можем да си вземем куче...
Освен за тялото, умереното придвижване е повече от потребно и за мозъка. Предпазва ни от тревожни и депресивни положения, както и от деменция. Този резултат е още по-голям, в случай че разходките са измежду природата, включително и градските паркове. Затова постоянно, когато се почувстваме унили, тъжни или обезпокоени, просто излизаме за къса разходка, написа Lifehacker.
Има ли смисъл да си броим крачките
1, 2, 3 стъпки направи
Тя ще ни помогне и за малко да забавим темпото , да се огледаме към себе си и да поразмишляваме. Ние разбираме света с помощта на прекарванията и чувствата, до момента в който го учим. Затова идващия път, когато решим да се разхождаме, просто си слагаме за задача да обръщаме внимание на всички дребни елементи към нас. Току-виж сме стигнали до някой отговор, който търсим отдавна.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ