Една година без Белия рицар
Времето незабелязано лети... Точно преди година - на 25 октомври, от този свят си отива един от най-хубавите български бранители за всички времена - огромният спортсмен Александър Шаламанов. Мнозина го назоваха асът на бялата писта и зеления терен.
Като дете тренира футбол, волейбол и ски и още в ранна възраст загатва за големия си състезателен капацитет. Върху бялата писта напредва с изключително бързи темпове и печели две републикански трофеи - в слалома и гигантския слалом. Участва и на зимните олимпийски игри в Скуо Валей през 1960 година, само че даже и тогава усеща, че футболът е огромната му пристрастеност...
Тренировъчни занимания стартира в Левски (тогава Динамо). С отбора, предвождан от Коце Георгиев е републикански първенец през 1957 година, само че пък любовта на сърцето му е Славия и той заиграва в " Овча купел " през 1958-а. По време на казармата е в ЦСКА, само че макар настояването на Крум Милев се завръща при белите и им остава правилен до края на кариерата.
Записва 262 мача с екипа на Славия в " А " група, като с Белите ликува три пъти с Купата на Съветската войска (тогавашната национална купа) – през 1963, 1964 и 1966 година.
" Имахме страховит тим, с който три пъти спечелихме купата, а през 1967 година станахме първия български отбор, достигнал полуфинал в евротурнирите (б.р. в КНК). Трябваше да играем против шотландския „ Рейнджърс “, а бяхме като на мрачно. Никаква информация. Все едно да се качиш на трамвай №5 и да не знаеш къде ще слезеш. Едва сутринта в деня на мача ги видяхме по какъв начин упражняват и се убедихме, че за жалост са по-добри от нас. За мен неосъщественото предпочитание бе да спечелим шампионската купа.
През 1969 година ни сплотиха с „ Локомотив “ (София), което бе огромна недомислица. От два отлични тима направиха един, в който нямаше място за всички. Всичко бе на квотен принцип –ръководителят от едните, треньорът от другите, в стартовия състав 6 от единия, 5 от другия отбор. Дори в съблекалнята бяхме разграничени на две групи, стоящи една против друга, което приказва задоволително ", сподели преди време Александър Шаламанов.
Изиграва 26 мача в европейските клубни шампионати. Има на сметката си 42 срещи за националния тим на България, с който взе участие на Мондиал’66 в Англия и Мондиал’70 в Мексико. Избран е за Футболист на годината (1963, 1966 г.), печели две награди за великодушие (1967, 1973 г). Окончателно завършва със ските през 1965 година, когато чупи крайник по време на надпреварите за Купа „ Алеко “.
Стадионът на Белите към този момент носи неговото име.
" Шаламанов е знамето на Славия в последните шест десетилетия, без да недооценявам никого от останалите велики футболисти на клуба, несъмнено, " съобщи тогава клубният президент Венци Стефанов.
" Остана правилен на Славия до сетния си мирис. Пример за многообразен състезател, за страховит футболист, за неповторим спортсмен. Добронамерен, положителен, ухилен, Шами е същинският славист и образец освен за всички слависти, само че и за всички младежи, които желаят да спортуват. "
Шами е първият първият български български футболист в идеалния идеалния тим на света. Два пъти републикански първенец, само че в алпийските ски – слалом и великански слалом.
" Всичко си има пояснение - времето. От Англия`66 толкоз доста време мина. Има и нещо друго – тимът на Стоичков пожъна незабравими победи и стигна до бронзовите медали, до момента в който нашият отбор от 60-те загуби безславно и трите си мача в групата и отпадна от по-нататъшната битка. Не е нужно да напомням, че футболът е групова игра и всеки футболист обира негативите от цялостното показване на тима ", показа преди време Шаламанов, правейки съпоставяне сред националния тим, пожънал огромните триумфи в Щатите и неговата генерация.
" Индивидуалните качества, въпреки и проявени в неподходяща среда, си остават такива, каквито са...
Аз бях много бърз, повратлив и техничен. Освен това играех доста чисто. Не желая да се лаская, само че
бях първият в България и един от първите в света, които си служеха сполучливо с шпагата, без да нарушават
разпоредбите. Общо взето, тези качества ми разрешиха да играя сполучливо против най-големите нападатели на планетата, като Прати от Италия, Симоеш от Португалия и изключително против Жаирзиньо от Бразилия, таман през
паметната 1966-а в Англия. Може би малко на брой си спомнят, че на идващото Световно състезание през 1970-
а в Мексико Жаирзиньо бе разгласен за номер 1 в света ", добавя легендата на Славия.
Като дете тренира футбол, волейбол и ски и още в ранна възраст загатва за големия си състезателен капацитет. Върху бялата писта напредва с изключително бързи темпове и печели две републикански трофеи - в слалома и гигантския слалом. Участва и на зимните олимпийски игри в Скуо Валей през 1960 година, само че даже и тогава усеща, че футболът е огромната му пристрастеност...
Тренировъчни занимания стартира в Левски (тогава Динамо). С отбора, предвождан от Коце Георгиев е републикански първенец през 1957 година, само че пък любовта на сърцето му е Славия и той заиграва в " Овча купел " през 1958-а. По време на казармата е в ЦСКА, само че макар настояването на Крум Милев се завръща при белите и им остава правилен до края на кариерата.
Записва 262 мача с екипа на Славия в " А " група, като с Белите ликува три пъти с Купата на Съветската войска (тогавашната национална купа) – през 1963, 1964 и 1966 година.
" Имахме страховит тим, с който три пъти спечелихме купата, а през 1967 година станахме първия български отбор, достигнал полуфинал в евротурнирите (б.р. в КНК). Трябваше да играем против шотландския „ Рейнджърс “, а бяхме като на мрачно. Никаква информация. Все едно да се качиш на трамвай №5 и да не знаеш къде ще слезеш. Едва сутринта в деня на мача ги видяхме по какъв начин упражняват и се убедихме, че за жалост са по-добри от нас. За мен неосъщественото предпочитание бе да спечелим шампионската купа.
През 1969 година ни сплотиха с „ Локомотив “ (София), което бе огромна недомислица. От два отлични тима направиха един, в който нямаше място за всички. Всичко бе на квотен принцип –ръководителят от едните, треньорът от другите, в стартовия състав 6 от единия, 5 от другия отбор. Дори в съблекалнята бяхме разграничени на две групи, стоящи една против друга, което приказва задоволително ", сподели преди време Александър Шаламанов.
Изиграва 26 мача в европейските клубни шампионати. Има на сметката си 42 срещи за националния тим на България, с който взе участие на Мондиал’66 в Англия и Мондиал’70 в Мексико. Избран е за Футболист на годината (1963, 1966 г.), печели две награди за великодушие (1967, 1973 г). Окончателно завършва със ските през 1965 година, когато чупи крайник по време на надпреварите за Купа „ Алеко “.
Стадионът на Белите към този момент носи неговото име.
" Шаламанов е знамето на Славия в последните шест десетилетия, без да недооценявам никого от останалите велики футболисти на клуба, несъмнено, " съобщи тогава клубният президент Венци Стефанов.
" Остана правилен на Славия до сетния си мирис. Пример за многообразен състезател, за страховит футболист, за неповторим спортсмен. Добронамерен, положителен, ухилен, Шами е същинският славист и образец освен за всички слависти, само че и за всички младежи, които желаят да спортуват. "
Шами е първият първият български български футболист в идеалния идеалния тим на света. Два пъти републикански първенец, само че в алпийските ски – слалом и великански слалом.
" Всичко си има пояснение - времето. От Англия`66 толкоз доста време мина. Има и нещо друго – тимът на Стоичков пожъна незабравими победи и стигна до бронзовите медали, до момента в който нашият отбор от 60-те загуби безславно и трите си мача в групата и отпадна от по-нататъшната битка. Не е нужно да напомням, че футболът е групова игра и всеки футболист обира негативите от цялостното показване на тима ", показа преди време Шаламанов, правейки съпоставяне сред националния тим, пожънал огромните триумфи в Щатите и неговата генерация.
" Индивидуалните качества, въпреки и проявени в неподходяща среда, си остават такива, каквито са...
Аз бях много бърз, повратлив и техничен. Освен това играех доста чисто. Не желая да се лаская, само че
бях първият в България и един от първите в света, които си служеха сполучливо с шпагата, без да нарушават
разпоредбите. Общо взето, тези качества ми разрешиха да играя сполучливо против най-големите нападатели на планетата, като Прати от Италия, Симоеш от Португалия и изключително против Жаирзиньо от Бразилия, таман през
паметната 1966-а в Англия. Може би малко на брой си спомнят, че на идващото Световно състезание през 1970-
а в Мексико Жаирзиньо бе разгласен за номер 1 в света ", добавя легендата на Славия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ