Времето лети. И всичко около нас бързо се променя. За

Времето лети. И всичко към нас бързо се трансформира. За по-малко от 100 години животът като че ли напълно е изгубил предходния си образ и е придобил нов, само че историите за предишното в никакъв случай не остаряват и постоянно са настоящи.

Именно посредством тях ние постоянно търсим корените си на разнообразни места – в хора, места или привички. Тук ще ви представим 10 неща, които предците ни са правили (дали тъй като са желали, или тъй като е трябвало), които ние в никакъв случай няма да вършим, а изводите оставяме на вас.

1. Сънят на сламения матрак

Преди меките и уютни бели матраци, хората са залагали на нещо напълно по-просто – сламения матрак. През годините сламата се е наложила като най-удачна за заряд на леглото на елементарния човек, защото перата били сложни за намиране на пазара, а с цел да си ги набавиш самичък – е, би трябвало да се лишиш от пернатите същества на масата. Тези матраци обаче, носят в себе си редица отрицателни черти, заради което и са били бързо заменени.

Колкото и пълен да извършите своя „ матрак “, толкоз доста плява постоянно намира метод да пробие през кърпата и да наруши съня ви. Шевовете в множеството случаи са били груби и необятни, което е било причина за поява на болести. В интервала на чумата и наложената от инквизицията възбрана за къпане, матракът се е оказвал едно от най-мръсните неща в дома на хората. За благополучие в този момент живеем в епохата на комфортно и чисто легло.

2. Доктор без обучение

През 18 век не е имало доста благоприятни условия за приемане на здравно обучение. Хората са можели да избират да учат в Единбург, Лейден или Лондон, само че множеството от тях даже не са си го помисляли заради липса на финансови благоприятни условия. В резултат на това чиракуването е методът, по който множеството хора са ставали лекари – предаване на занаята от някого, който е добър в него. Един чирак прекарва две или три години с практикуващ доктор против възнаграждение и осъществяване на мъчителни каузи, преди да се отдели да практикува самичък.

3. Народна медицина

Няма по какъв начин да не сте чували от вашите баби и дядовци за лекуването с чесън, джинджифил и лук. Билките и естествените масла са като че ли вълшебен. Корените на българската национална медицина да вземем за пример би трябвало да се търсят в далечното минало, още преди основаването на българската страна. Традициите в тази област са построени още от времената на античните траки, които усвоили познания от културата на народностите перси, келти, скити, гърци, римляни и араби.

Лечителското изкуство се е предавало от потомство на потомство. Народната медицина лекува целия организъм, а освен заболяването, която признаците показват. Едновременно с растителните медикаменти, се употребяват и ритуали от религията или културата на всеки народ, молебствия и религия в оздравяването. Развитието на днешните технологии не ни разрешава обаче да използваме единствено националната медицина, колкото и тя да се е считала за работеща през вековете.

4. Който не работи, не би трябвало да яде

Работата тук е елементарна – улови го и го постави в чинията. Независимо дали са живели на село или в града, всички хора от предходните генерации са имали опит в лова и риболова. Да можеш да намериш, да хванеш и да убиеш своята лична храна, е било считано за главно житейско умеене, нужно за оцеляването на фамилията.

Но надалеч не е единствено това. Важно е било да знаеш също по какъв начин да разфасоваш елен, по какъв начин да нарежеш говеждото месо или заека, който е бил уловен по-рано. Това се е считало за част от всекидневието на съвсем всяка стопанка през XX век, която в същото време с това е употребила и кожата на животните, подменяйки дрешника си.

5. Бартер на артикули

Преди ерата на комерсиалните центрове и огромните супермаркети, е било доста по-обичайно да се разменят артикули и услуги – най-простата форма на търговия. Бартерът става известен измежду обществата, в които не съществуват парични системи, или в които парите са в доста несигурно състояние. Неудобството при този тип търговия е, че тя зависи от взаимното съвпадане на нужди.

Преди размяната да бъде осъществена, нуждите на един човек би трябвало да са отражение на тези на различен. Ако някой има остатък от овце, само че се нуждае от брашно, той би трябвало да откри някого с остатък от брашно и нужда от повече овце. С времето, с цел да се улесни този развой, се основават посредничества, където се складирало и търгувало с разнообразни артикули.

6. Обща вана за цялото семейство

Ако не сте имали задоволително шанс да живеете покрай река, възможностите водата да не стига са били всекидневно огромни. Въпреки че хората са прибягвали до барели за дъжд (интересно е, че към днешна дата в редица страни има възбрана за събиране на дъждовна вода), когато е било допустимо, резултатът е, че всички хора в семейството са употребявали една и съща вана.

Но и за това си има ред – нормално бащата минава първи, следван от всички останали. Представете си го единствено: вода втора ръка. Въпреки че йерархията на банята към момента съществува в множеството фамилни жилища, които имат обща баня (особено, когато употребяват бойлер), най-малко в този момент можете да се насладите на няколко кубика единствено за себе си, без значение какъв брой сте чакали.

7. Карали са без ограничаване на скоростта

Въпреки че през 1901 година в Кънектикът е признат закон, ограничителен скоростта на моторните транспортни средства до 19 км/ч в града и 24 км/ч в страната, останалата част от Съединени американски щати тогава към момента разрешава на водачите да дефинират какъв брой бързо да стигнат до задачата си. Първият изчерпателен закон за придвижване е въведен в Ню Йорк 2 години по-късно. Половин век по-рано в Обединеното кралство от 1832 година за първи път се вкарва закононарушение – застрашаване на сигурността на пасажер или човек с „ гневно шофиране “, само че едвам законът от 1861 година вкарва ограничавания за скорост, сходни на тези в Америка.

Нарушители естествено незабавно са се намерили. Първият човек, който ще бъде наказан за превишена скорост, е Уолтър Арнолд, който през 1896 година получава санкция за превишена скорост от 13 км/ч. Ограниченията на скоростта се контролират независимо от всяка страна и към момента има места, където такива липсват, само че все пак отделяйте нужното внимание на знаците, когато пътувате.

8. Пощата

Мисля че това ми е обичаното. Писането на писма остава най-романтичното занятие от предишното. Лист хартия, който е имал силата да провокира всевъзможни страсти в човешката душа, а думите върху него са били толкоз скъпи поради изминатия път. Буквите, изписани ръчно от изпращащия остават по-голям отпечатък у получателя. За жал, писмата през днешния ден са огромна необичайност. Може би множеството от нас в никакъв случай не са писали или получавали писмо (като изключим санкциите от КАТ или сметката за телефона ха-ха).

Интересно е обаче, че по пощата в предишното са пътували освен писма, а и деца. „ Как по този начин? “ си казвате в този момент. Няколко момчета и девойки са изпратени по пощата със съответните пощенски печати. Пратките са доставени в интервала 1913-1915 година Най-дългото странствуване на дете „ по пощата “ се случва през 1915 година Тогава 6-годишно момиченце би трябвало да бъде пренесено от вкъщи на майка си от щата Флорида, до дома на татко си в щата Вирджиния.Транспортирането на дребното момиченце е коствало едвам 15 цента, а дистанцията е над 1000 км.

9. Продукти с неразбираемо деяние

В началото на XX век радиацията се възприемала като позитивен феномен, от който хора от всевъзможни сфери не пропуснали да се възползват. Веднага били изобретени потребни козметични артикули, храна и питиета, обогатени с радий и торий, радиоактивни сувенири и други. За страдание е имало и жертви. Спортистът Ебен Байърс пил големи дози от такова лекарство, което довело до неговата гибел.

Освен радиацията, преди 100 години хероинът също се е считал за безвредна опция на морфина и се е продавал свободно в аптеките като лекарство срещу кашлица и зъбобол. Дори се е препоръчвал за деца за здрав сън. По-късно е открито, че хероинът се трансформира в морфин в черния дроб, а през 1924 година използването му е неразрешена. В Германия обаче го не разрешават чак през 1971 година.

10. Забавление

Човешките зоопаркове са били известна форма на развлечение. Целта е да се покажат чернокожи, индианци, азиатци, ескимоси или други, заключени в кафези, демонстриращи „ естествената им среда “. Хората постоянно са били пускани с животните на едно място и се е налагало да се борят с тях. От края на XIX век доникъде на XX век сходни зоопаркове заливат освен цяла Европа, само че превземат и другите континенти. През 1931 година Световното ревю на хора в Париж е посетено от над 34 милиона души.

Самоубийствата в тези комплекси не са били необичайност. Цели фамилии са избирали гибелта пред сходен метод на живот. И в случай че това ви се коства необичайно, дано ви разкажем за „ персоналните отшелници “. Богатите хора са били захласнати от какви ли не прищявки и по този начин се основава и наклонността богатите хора да си имат персонален аскет, който се облича в дрипи, открива се в изкуствена пещера в градината на „ господаря си “ и доста неща са му неразрешени (да се мие, да се къпе, да се преоблича). Целият този пейзаж наложително е бил показван на гостите.

Забавленията от предишното надалеч не свършват до тук. Психиатричните клиники доста са изменили образа си през последните десетилетия. Пациентите там са били оставяни без каквато и да е храна и грижа. Собствениците на сходни заведения са развивали успореден бизнес – против избрана сума пари всеки може да влезе и да види нещастието на тези хора под формата на спонтанна екскурзия.