Как се променяме за 20 години
Времето лети и от време на време по този начин незабелязано минава, че се чудим по кое време сме били деца, по кое време са се появили първите бръчки и бели коси. Започваме да си задаваме въпроси дали сме щастливи, дали сме сбъднали фантазиите си, дали не сме позволили неточности и можем ли да ги изправим. Ако погледнем на всичко това с възприятие за комизъм, ще ни е по-лесно да се приемем такива, каквито сме. А ето какво прави 20 години разстояние във времето с нас:
На 15: - За какво си мечтаеш?
- Да имам двойник, който да върви на учебно заведение вместо мен.
На 35: - За какво си мечтаеш?
- Да дремя 10 часа!
На 15: Нервна съм и излязох с изключен телефон.
На 35: Нервна съм и почистих къщата.
На 15: Той е прелестен, просто е идеален.
На 35: Той е отегчителен, пълен, скучен, безпаричен, противен.
На 15: Като стане 22 ч., излизам!
На 35: Като стане 22ч., си лягам!
На 15: Имам си огромно пухкаво котенце вкъщи!
На 35: Имам си огромен затлъстял заем в банката!
На 15: Мамо, стига си се месила в живота ми! Мога и сама!
На 35: Мамо, нуждая се от съвет!
На 15: Неее, Муфасаааааа! – плачеш сама в тъмното, прегърнала възглавницата си.
На 35: Неее, Муфасаааааа! – плачеш в тъмното дружно с децата си, прегръщайки ги.
На 15: Добро утро, свят! Спах 2 часа и се усещам необикновено!
На 35: Изобщо не спах, би трябвало да пия хапче за глава, да си направя маска и някак си да избутам този ден!
На 15: Животът е пред мен! Мога да направя всичко!
На 35: Животът е пред мен! Мога да направя всичко!
Това, което в никакъв случай няма да се промени, е жаждата да живеем. Никога не сме прекомерно остарели, с цел да последваме фантазиите си и да стартираме изначало. Искат се единствено смелост и предпочитание.
Цветелина Велчева
