Времето е в нас и ние сме във времето, то

Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него го обръщаме. Това е записано в едно от писмата на Васил Левски. Това е едно от посланията му. Ако в първата си част се родее с древен хрумвания, то втората е оригинала на политическия взрив през 19 век, в който обръщаш времето, когато се разпадат империите и се раждат страните. Трябва това да помним, че би трябвало да обръщаме времето.

Това разяснява пред бТВ историкът проф. Веселин Методиев. 

Колцина са през днешния ден тези, които потеглят да обръщат времето? Мнозинството чака. И при Левски е било по този начин. И той е бил заобиколен от хора, изпълнени с съмнение, че тази акция в последна сметка е обречена, че ще е несполучлива. Напротив, тя е сполучлива. Защото в случай че не беше тази акция, нямаше да има Априлско въстание, в случай че не беше то, нямаше да има Цариградска конференция, която да позволи Русия да нападне Турция, нямаше да има единодушие на Великите сили да възникне Княжество България. Всичко това го изискуем на вътрешната организация, на подготовката, на саможертвата, на това, че тогава е имало хора, които знаят по какъв начин да обръщат времето, разяснява той.

Ако през днешния ден Левски ни бе съвременник, щеше още веднъж да се бори със същите неща - с апатията, с инертността. Той е човек на действието и като подобен не може да се поддаде на токав приспивно придвижване на хората, разяснява той.

Левски е една от фигурите, които ни сплотява. Така е, тъй като той е нашата национална икона. Не една от многото, а националната ни икона. И това се е случило незабавно, тъй като хората към него са били в смут да не се не помни. Той има изключителни човешки качества. Хубаво е, че я имаме, тъй като е гаранция, че ще ни има и отсега нататък, уточни той.