Времето е странно нещо. Изглежда не всеки от нас го

Времето е необичайно нещо. Изглежда не всеки от нас го претърпява по един и същи метод – от време на време минава доста бързо, а различен път прекомерно постепенно. Съществуват много теории за времето, опитващи се да обяснят за какво е толкоз мистериозно. Някои от тях са в действителност изумителни.

1. Теорията на Свети Августин за умственото време

Християнският мъдрец Свети Августин е имал какво да каже за времето. Първо, той споделя, че времето не е безпределно. Според него то е основано от Бог и е невероятно да се сътвори нещо, което да няма край. Освен това, той твърди, че времето съществува само в мозъците ни – извънредно изказване, обвързвано с метода, по който възприемаме времето. Ние споделяме, че нещо може да продължи за малко или за дълго, само че Свети Августин е считал, че няма действителен метод, по който можем да квалифицираме времето. Когато нещо остава в предишното, то няма опция да ни въздейства, тъй като към този момент не съществува и когато споделяме, че обещано нещо ни е лишило доста време, това е по този начин, тъй като ние сме го запомнили по този метод.

И защото измерваме времето единствено по метода, по който го помним, то тогава то съществува само в спомените ни. Бъдещето към момента не съществува, по тази причина то също не може да бъде квалифицирано. Единственото, което съществува е сегашното, тъй че единственото умозаключение съгласно него е, че времето го има единствено и само в главите ни.

2. Топология на времето

Как наподобява времето? Ако се опитаме да го нарисуваме, по какъв начин ще го виждате? Като права линия, която продължава до безспир? Или си го представяте като часовник, който непрестанно прави кръга си на придвижване всеки ден от годината и по този начин до безспир? Очевидно няма правилен отговор, само че съществуват няколко завладяващи хрумвания.

Според Аристотел времето не може да съществува като линия или най-малко не такава, която да има начало и край, макар че въпреки всичко би трябвало да има някакъв миг, в който времето е почнало да се движи. За да има миг, в който времето е стартирало пътешествието си, би трябвало да има точка, която да удостовери началото му. Същото се отнася и за края на времето. За да има времето край, би трябвало да има един миг, който да означи, че е свършило. Съществува и различен проблем – какъв брой такива времеви линии има – една линия на времето, по която всичко се движи или доста линии, които се движат редом? А може би врмето е една линия с доста разклонения? Има доста варианти, само че никакви отговори на въпросите ни.

3. Измамно настояще

Тази доктрина задава въпроса – какъв брой дълго продължава сегашното? Когато сме в средата на диалога с някого, когато сме по средата на изречението и когато към този момент сме изказали цялото изречение, това значи ли, че началото на изречението към този момент е в предишното, в случай, че диалогът към момента не е завършил? Е.Р.Клей и Уилям Джеймс назовават тази концепция „ лъжливо настояще “.

Те настояват, че то може да е от порядъка на няколко секунди до една минута. И въпреки всичко, всичко това може да се свърже с това какъв брой е добра краткосрочната памет на индивида – колкото по-добра е, толкоз по-дълго ще бъде сегашното.

4. По-ниските хора усещат сегашното по-скоро

Звучи извънредно, само че има смисъл. Тази доктрина е основана от Дейвид Ийгълман. Тя е учредена на концепцията, че усещаме времето като части информация, събрана от нашите чувства и процеси в мозъка. Различните елементи на тялото, даже да получаваме информацията едновременно, имат потребност от разнообразни елементи от времето, с цел да я „ пренесат “ до мозъка.

Това закъснение на информацията значи, че по-ниските хора са повече „ в сегашното “. По-ниските в действителност усещат времето по-точно, тъй като има по-малко закъснение на информация в мозъка им.

5. Времето забавя хода си и ние го усещаме

Един от огромните въпроси във физиката е този за съществуването на тъмната сила. Виждаме резултатите от нея, само че нямаме концепция какво съставлява. Екип от професори от университета в Билбао и университета в Саламанка допускат, че всичките ни опити да открием и дефинираме тъмната сила са били несполучливи, защото тя просто не съществува.

Всички резултати от нея могат да се обяснят по този начин – това, което всички виждаме е забавянето на времето. Освен това, те настояват, че врмето ще продължава да забавя хода си, до момента в който не спре изцяло. Вселената ще спре и ще остане по този начин вечно. Но не се тормозете, това ще се случи след милиарди години и е допустимо Земята да не съществува по това време.

6. Времето не съществува

Има и концепция, че времето не съществува. Изобщо. Тази концепция събира много негативи през 1900-те. Според философа Дж.Мактагърт съществуват два метода, по които можем да гледаме на врмето. Първият, наименуван Теория – А споделя, че времето си има ред и се движи в една низина. В тази негова версия ние можем да организираме нещата, до момента в който се случват. Теория – Б въпреки това твърди, че минаването на времето и самото време като цяло са илюзии и няма метод ние да можем да организираме нещата си.

Тази версия на времето е подкрепена и от спомените ни, които имат способността да си напомнят събития от разнообразни интервали на време, а не като една поредност от преминаващо време. Объркващо, нали? Вземете тези две теории и ги съчетайте и ще откриете, че времето просто не съществува, тъй като с цел да го има, би трябвало да има и една непрестанна смяна на събитията, света и събитията. Теория – Б, съгласно личната си формулировка, не се свързва с прекосяването на времето и в нея няма смяна. Следователно времето не съществува.  Но в случай че въпреки всичко Теория – А е точна, тя също допуска, че няма такова нещо като времето. Вземете да вземем за пример 21-вия ви рожден ден. В един миг, той се е намирал в бъдещето, по-късно към този момент е минал в предишното. Тъй като един миг не може да съществува по едно и също време в предишното, сегашното и бъдещето, то Мактагарт твърди, че тази доктрина е невъзможна, както и съществуването на понянието време.

7. Четириизмерност и теорията за вселената

Тук приказваме за концепцията, че времето в действителност съставлява единствено по себе си едно измерение. Във четириизмерението всички обекти съществуват в четири измерения, вместо в три, а четвъртото измерение е времето.

Всеки човек е четириизмерен обект, който съществува в пластовете на времето – пластовете са за детството ни, тийнейджърските години и по този начин нататък.

8. Ефектът Одбол

Чували сме от време на време за човек, който се е намирал в рискова обстановка. След това той твърди, че внезапно времето е спряло или се е забавило извънредно доста. Това постоянно се случва, когато нещо рисково се случва или нещо изцяло ненадейно за нас. Има доста разногласия по отношение на това дали времето фактически забавя хода си, с цел да ни даде опция да осъзнаем какво ни се случва, да приемем информацията и да я разтълкуваме вярно, когато се сблъскаме с нея. На първо място откривателите учат какво би било в случай че времето фактически се забавя. Бихме могли да виждаме нещата с неповторимо качество, както и да виждаме другояче незначителни елементи. Мозъкът ни има способността да съчетава всички тези неща в една обстановка. Така че, в случай че времето в действителност се забавя, ние бихме виждали всеки кадър настрана.

На участниците в проучването им били показани няколко святкащи числа, до тогава, до момента в който за мозъка станело мъчно да дефинира другите цифри в другите серии. След това, те били помолени да опитат да създадат същото, до момента в който биват спускани от 46-метрова кула. По-късно трябвало да следят по какъв начин другите биват спускани от същата кула и да дефинират какъв брой по-бързо им се коства непознатото рухване по отношение на тяхното. Когато били помолени да дефинират времето на тяхното втурване, те споделяли, че им се коства към 36% по-дълго, в сравнение с когато гледали другите хора. Тези резултати, съчетани с обстоятелството, че хората не били по-добри в разпознаването на цифри, когато са сложени в необикновена обстановка демонстрира, че не времето се забавя, а нашето усещане за времето се трансформира.