Временната забрана за внос на украински мед е в полза

Временната възбрана за импорт на украински мед е в интерес на българските пчелари . Това разяснява ръководителят на „ Пчеларско съдружие Бургас “ доктор Пламен Димитров за Искра.бг . Според него най-добре ще бъде да се наложи цялостна възбрана . На въпрос дали има повишен импорт на украински мед, той отвърна, че няма такива наблюдения, тъй като пазарът е контролиран , а търговците внасят такива количества, каквито им трябват.

„ Може би се внася повече, тъй като доста сътрудници не съумяха да продадат меда си от предходната година и той стои по складовете. Да, може да се каже “ , добави той.

Украинският мед е по-евтин и се търгува против  около 2 $ за кг , регистрира доктор Димитров. Той не е изцяло осведомен с качеството му, само че доколкото знае е придобит най-вече от слънчоглед. По думите му контролът при вноса на границата е съвсем незабележим .

Проблемите в сектора са доста, безапелационен е доктор Димитров и споделя, че страната не предизвиква продажбата на мед на интернационалните пазари, които от дълго време са монополизирани и се владеят от германците , които са си основали сертифицирана лаборатория и дефинират какъв мед да купят. Единствената истина, която той знаел е, че няма непродаден мед , тъй като не се скапва.

Самият доктор Пламен Димитров е регистриран биопчелар и има документ за това, което му разрешава да продава продуктите си на по-висока цена. Той обаче отбелязва, че не всичките му сътрудници могат да си извадят сходни документи, тъй като те са свързани с в допълнение пари и условия , на които да дават отговор:

„ Трудно е изваждането на сходен документ. Допълнителното узаконяване коства над 1000 евро, т.е. в случай че имаш малко кошери – не си заслужава. Освен това регионът, в който се намира пчеларят, би трябвало да е със съответствие 50:50 на растенията. Преди беше 70:30. Това значи, че 70% от растенията, които порастват в региона би трябвало да са диворастящи, а в този момент това се промени и съотношението 50:50, т.е. 50% диворастящи и 50% обработваеми площи, което в България е ликвидиране, тъй като съвсем няма такива региони. “

Пчеларят показа, че поради условието е разположил част от пчелите си на такова място , поради което добива доста по-малко количество мед .

Попитан от публицист на Искра.бг какво е качеството на българския мед, експертът отвърна: „ От години изследват българския мед. Самият факт, че той е минал през кошера, пчелите са живи и са го произвели – това би трябвало да е задоволително, че той е кадърен за консумация, макар че има някакви минимални количества останки от пестициди. Но в кои храни ги няма? Няма проблем с меда, минал през кошера, от същинския пчелар. Проблемите стартират, когато медът отиде в преработвателния цех. След това се транспортира в огромните търговски вериги, където се купува артикул, който не е мед, против към 5-6 лв. и на който на етикета написа, че съдържа глюкозо-фруктозен сироп. Моят съвет е да си купите мед от най-близкия пчелар, който познавате. “

Какви са индикаторите на хубавия български мед ? Той би трябвало да кристализира , уточни доктор Димитров, уточнявайки:

„ Нормалният български мед кристализира бързо, като се изключи този, извлечен от акация, липа, магарешки трън, лавандула. Всички други останали типове мед кристализират бързо. Само, че мъчно се отделят тези типове мед като годишна продукция, тъй като тези растения не цъфтят в дадения интервал и няма толкоз огромни масиви. Не приказвам за акация, липа и лавандула, където нещата се случват. Другото е – когато обърнеш меда, бурканът би трябвало да прави един дирек сред дъното и самия мед, а не като олио незабавно да се отделя. “

Според него обстановката в сектора може да се усъвършенства като се провеждат тържища , макар че това не е доста удачно за някои производители и даде образец:

„ Например аз и още трима души отглеждаме към 1000 кошера. Koe по-напред да създадем? Да гледаме пчелите или да вървим по тържища? Няма по какъв начин да стане. Опитахме се да се организираме по някакъв метод в Бургас. Трябваше да създадем Организация на производителите, трябваше да се заплаща заплата на шеф, на счетоводител и на служащи. Да кажем, че сме 6 души и произвеждаме не доста мед – най-много 50 тона. Накрая става по този начин, че когато платиш заплатите на шефа и на личния състав – не си заслужава изобщо. Заради това го продаваме на едро, а където може – на дребно. И години оцеляваме по този начин. “

Плюс за българските пчелари е когато има слаба годишна продукция в Украйна, Аржентина, Мексико и Бразилия , където се намират огромните производители на мед, означи доктор Димитров. По думите му тогава и цената на родната продукция се подвига.

Очаквайте продължение, в което доктор Димитров ще уточни кой е най-големият проблем пред българските пчелари.