Временна комисия за обсъждане на промени в Конституцията на Република

Временна комисия за разискване на промени в Конституцията на Република България сътвориха народните представители през днешния ден. Основната цел на комисията е да бъдат разисквани конституционните промени в правосъдната власт. След дълъг спор, парламентарните групи на Движение за права и свободи, ГЕРБ и “Възраждане” не гласоподаваха предлагането и отхвърлиха да излъчат представители в комисията. За ръководител на комисията беше определен ръководителят на парламентарната група на “Демократична България” Христо Иванов.

В състава на комисията влизат още Атанас Славов от Демократична България, Ива Митева и Андрей Михайлов от Има Такъв Народ, Рена Стефанова и Стою Стоев от Политическа партия, както и Явор Божанков и Филип Попов от Българска социалистическа партия.

За идната работа на комисията и изненадите в днешния спор, от ФАКТИ разговаряхме с народния представител от “Демократична България” доцент Атанас Славов , конституционалист и член на комисията.

" Вярвам, че обединенията, които през днешния ден не поддържаха комисията, ще се включат в конституционния спор ", уточни той.

" Надявам се през идната седмица да бъде извършено първото съвещание на комисията ", сподели още националният представител.

Целия диалог четете в идващите редове:

- Доц. Славов, очаквахте ли ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Възраждане” да не поддържат основаването на комисията?

- Дебатът стартира положително, бяха дадени индикации от ГЕРБ, че ще поддържат комисията. Първите няколко изявления бяха в тази посока и предлагането, обещано в края на дебата, ГЕРБ да имат съпредседател на комисията беше изненадващо, както и протестът на гласуването и отводът да се излъчат представители. Последният избор беше непредвиден. Все отново обаче, когато комисията стартира да работи и организира полемики, разисквания и с представителите на професионална общественост, и с университетските среди, и, несъмнено, сред политическите сили, имам вяра, че и обединенията, които през днешния ден не поддържаха комисията, ще се включат в този спор.

Очаквам тогава, когато към този момент има планове, които ще бъдат импортирани на база на извършената полемика, опозицията също да се включи в дебата. Ако не го направи, това единствено ще удостовери ролята ѝ като изцяло изключена от основните политически процеси в страната.

- Чухме повода на ГЕРБ основаването на комисията да не се поддържа - това, че ултимативното изискване да съпредседателстват комисията дружно с Политическа партия стана ясно, че няма да се случи. Според Вас има ли други аргументи, заради които ГЕРБ не поддържаха основаването на комисията?

- Мога единствено да предсказвам, само че въпреки всичко си мисля, че в вероятност ГЕРБ по-скоро ще вземат участие в дебата. Имайки поради и това, че в тяхната стратегия са записани оферти за промени в Конституцията, те нямат годен мотив, в това число пред личните си гласоподаватели за какво, когато процесът е отворен и в него се включват разнообразни политически сили, те се самоизключват от дебата.

Надявам се, че въпреки всичко най-после ще се стигне до тяхно присъединяване в цялостния развой и вероятно до поддръжка за конституционни промени. Още повече, ГЕРБ имаха и напълно съответни оферти сякаш за цяла нова Конституция, само че на процедура измененията бяха в няколко основни аспекта.

- Кога очаквате работата на комисията да стартира?

- Надявам се през идната седмица да бъде извършено първото съвещание на комисията и да стартира разискването както сред политическите сили, участващи в обединението, по този начин и с по-широкия кръг професионални организации и университетски представители. Тоест всяка седмица да има по една тематика, която да бъде покрита и към този момент на база на извършените полемики да стигнем до един общ законопроект за изменение на Конституцията, който да бъде импортиран от името минимум на болшинството.

- С какви тематики ще започнете разискването?

- Тъй като форматът на комисията не е предстоящият формат, ми е мъчно да кажа с кое ще стартираме. Това, което обсъждахме с ръководителя на комисията Христо Иванов, е да се стартира с тематиките, по които има общо единодушие - въвеждането на самостоятелна конституционна тъжба, концепцията за гражданска законодателна самодейност, и последователно да се премине към по-дискусионните тематики, по които има разлики - тематиките, свързани с функционалностите на основния прокурор, със структурата на Висшия правосъден съвет.

- Една от тезите на опозицията по време на дебата беше, че по доста тематики още не е реализирано единодушие в обединението. Преодолими ли са тези тематики, смятате ли, че в границите на комисията ще може да се стигне до съответни оферти за промени?

- Смятам, че да. И извършените съдружни договаряния дават съображение да мислим, че ще намерим пресечната точка сред всички хрумвания, които другите политически сили имат. Имаме доста ясно начертана пътна карта от европейските институции - от Европейската комисия, от Венецианската комисия, какви би трябвало да са измененията и не можем да измислим различни модели за това, което е задоволително и дава отговор на европейските стандарти. Вярвам, че ще намерим пресечните точки.

- Очаквате ли в обозримото бъдеще да бъдат закрити профилираните съдилища и прокуратури?

- Очаквам още в границите на февруари, откакто Министерството на правораздаването разгласи за обществено разискване плана предишния петък, той да бъде импортиран след две седмици в Народното събрание и в границите на месец да е реалност тази първа стъпка от правосъдната промяна, обвързвана със закриването на спецправосъдието и премахването на кариерните бонуси на магистратите, и по-късно да продължим със структурните промени.

- На 8 февруари чакаме решението на Конституционния съд по въпроса дали правосъдният министър може да желае предварително преустановяване мандата на основния прокурор. Като конституционалист, какво смятате ще е решението?

- В академичната общественост за занимаващите се с конституционно право няма противоречив миг, няма различно пояснение - Конституцията, пък и Законът за правосъдната власт, са задоволително ясни, като споделят, че министърът на правораздаването може да прави оферти както за назначение, по този начин и за освобождение на основния прокурор и на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Смятам, че решението на Конституционния съд ще бъде точно в този смисъл. Досега подобен спор действително не е зародил и почтено казано, съгласно мен, настояването за такова пояснение изобщо не трябваше да бъде допускано от Конституционния съд. Сега би трябвало да се пояснява нещо ясно, което в никакъв случай не е пораждало подозрения.

- В обединението разискват ли се съответни хрумвания за премахване на основния прокурор?

- Разбира се, министърът на правораздаването ще внесе ново искане за предварително преустановяване мандата (б.р. след решението на КС). Хипотезите са две. Едната опция е, че актуалният състав на Висш съдебен съвет ще се произнесе позитивно по това искане, което не е доста оптимистично от позиция на състава. Другата опция е след осъществяване на нужните структурни промени или най-малкото след избора на напълно нов състав на Висшия правосъден съвет, Висш съдебен съвет дефинитивно да вземе решение, с което освобождава господин Гешев. Доказателствата в поддръжка на това искане, които да обосноват едно такова решение, са задоволително солидни и многочислени.