Времената се въртят и ние с тях се въртим като

Времената се въртят и ние с тях се въртим като фурнаджийски лопати. Когато има някакви по-„ съществени събития “ ние захващаме ли се с размисли? Или тогава сме овладени само от възбуденост и от увличащата мощ на „ новото “ и от мътния проливен дъжд на „ формалните вести “?

Когато стане земетресение, стартира война или пандемия – ние склонни ли сме да мислим за Смисъла на нещата и за това Какво значат те? Или единствено стоим с отворени усти и с парализирана дарба за мислене – и чакаме това, което има да ни се стоварва на главите, да се стовари?
А кардинално е хубаво да се мисли. Но – както би споделил Пирон от Елида – и в това не съм сигурен.

Примерно, на 26 юни не се е случило нищо значително, само че в действителност това надалеч не е по този начин. На тази дата (стар стил) през 1876 година е подписано Райхщатското съглашение сред Руската империя и Австро-Унгария, а на него е решена бъдещата орис на Балканите, разпределени са зоните на въздействие и в действителност е съглашение за това по какъв начин ще наподобява Балканският полуостров след неизбежната Руско-турска война.

Времената се въртят и ние с тях се въртим като фурнаджийски лопати 30.06.24 20:00 Хакера „ Емил Кюлев “ остава за непрекъснато в ареста 30.06.24 19:48 Руснаците вербуват българи и сърби за шпиони на невиждано равнище 30.06.24 19:33 Виктор Димчев: Такъв би трябвало да е един патриарх – да зове към съгласие, а не да споделя военни тактики 30.06.24 19:19 Атанас Атанасов: Аз за какво съм под защита не мога да разясня. Не съм задължен да ви давам тази информация 30.06.24 19:09

От Райхщатското съглашение, въпреки че то не издава никакъв формален и подписан от двете страни документ (съставят се два обособени протокола на съглашението – и от съветска, и от австрийска страна, което ще рече, че двете страни по никакъв начин не са си вярвали), се предопределя основаването на самостоятелна България, само че също по този начин – анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, което доста години по-късно ще докара до Първата международна война.

Всичко зависи от Всичко, Всичко е обвързвано с Всичко.

Иначе – да, огромни събития в света няма. И това се дължи на ненапълно смехотворния факт, че е лято и че по време на горещините тези, които „ вършат огромните събития “ са на море и пият коктейли, вместо да си „ вършат огромните събития “.

Отпускарски сезон!

Гърмят и трещят войни, политически конфликти, вихрят се бяс и непоносимост, вият и стенат политиците, громолят мътни парламентарни битки… и това – до момента в който не почне „ отпускарският сезон “! Тогава като по даден знак всички – сякаш водени от публицистите – сграбчват чаши с ледени дайкирита или просто мастики с менти – и го удрят на „ айляк “.

Дойде ли лято и събитията изчезват в дън земя, новините по уеб страниците, написани от младички стажантки, които към момента нямат право на отпуск, са нещо като „ Голям празник е през днешния ден: Черешова задушница (или вишнева обесница или кайсиева удавница); или пък: Глория сподели голотии на плажа с внучето си. Събитията изчезват и човек може да се отдаде на размисли.

Преди няколко дни беше датата, на която е почнала Великата отечествена война. 22 юни 1941 година. На тази дата, до момента в който си седях пред компютъра, се обади остарелият ми татко и с някаква много комплицирана примес от избледняла носталгия и горчива подигравка ми изтананика песента „ … Ровно в четыре часа Киев бомбили / Нам объявили / Что началась война… “.

Ето ти тематика за размисъл.

За няколко генерации в България тази композиция от думи: Велика-отечествена-война – говореше извънредно доста, създаваше безчет асоциации – и позитивни, и отрицателни; и беше наситена с цялостен комплекс от усеща.

Замислям се: безразличието възприятие ли е? Защото от време на време безразличието се изостря дотам, че придобива характера на афект; само че може би тогава то се споделя „ скука “. Сега към „ такива събития “ като началото на Великата отечествена война, събития, казано на новия диалект, „ свързани с гадните пияни руZнаци “ се изпитва остро, яростно равнодушие.

Как се мени груповото схващане на един народ?!

Чрез агитация, по какъв начин другояче. Преди четиридесет години формалната агитация убеждаваше (при това – много убедително), че ние сме обвързани с великата руска страна с освен това от постоянно другарство: ние сме една родна кръв, ние сме сестри и братя с народите на Съветския съюз и страните на Варшавския контракт.

В наши дни пропагандата не е стигнала до такава степен да ни натрапва, че американският народ ни е приятелски, само че то някак си се подразбира. Най-малкото по завещание имаме влечение да си имаме „ приятелски народ “. Или по-точно: Голям Брат. В смисъла на Джордж Оруел.

Представете си: приятелски Узбекистан!

Чудя се – откакто в България работи Екип за стратегически връзки с Изтока – една доста рационална и изрядно проатлантическа групировка, в която водещи фигури са приключили в Москва публицисти, които са били преди години и членове на различен Екип – а точно екипа на Държавна сигурност… та откакто има подобен Екип, който има за публична задача да се бори с дезинформацията, идваща от Русия – а преведено на национален език – да цензурира, да пренебрегва и да заглушава информацията, идваща от „ гадните пияни руZнаци “, дали този Екип не е редно да отстрани и спомените за Великата отечествена война?

И също по този начин да предотврати достъпа на жителите до дезинформацията, съдържаща се във филми като „ Те се сражаваха за родината “ или „ 17 мига от пролетта “.

Апропо, в тези два кино лентата играят едни от дребното съветски актьори, печелили „ Оскар “. Бондарчук и Тихонов са артисти от получилия „ Оскар “ за задграничен филм „ Война и мир “, а Бондарчук му е и режисьор.

Времената се менят, въртят се… и ние дружно с времената се въртим като фурнаджийски лопати. Безразличието възприятие ли е? Защото и този идиом „ фурнаджийска лопата “ към този момент провокира единствено остро равнодушие.

Никой не би се обидил от подобен израз. Нормално е да си „ фурнаджийска лопата “. Нормално е да си учил в Москва и да си бил ченге (като упоменатия публицист и цензор на дезинформацията от Изтока) и по-късно да станеш рицар на проамериканския медал на тамплиерите, нагледно казано. Рицарите проамериканиери. Лопати, само че фурнаджийски.

Пияните руZнаци и на мен не са ми симпатични. Въобще всяка плебейска паплач – било то съветските мужици, или британските футболни ентусиасти – ми е органично противна. Нима всеки така наречен „ елементарен народ “ не е противоположен? Тук има обаче един дребен абсурд – в България точно елементарният народ е доста по-малко „ фурнаджийска лопата “ – в България „ фурнаджийски лопати “ са продажната, компрадорска олигархия и интелигенцията.

За край ще употребявам размишление на Джон Стюарт Мил. Дори разпространяването на погрешни вести е потребно, тъй като хората имат вяра по-силно на правилните единствено в случай че са имали свободен достъп и до погрешните и сами, в спор и размисъл, са се убедили в неверността на едните и верността на другите.

Автор: Калин Терзийски, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News