Време на парадокси - така от Института Иван Хаджийски обобщават

" Време на парадокси " - по този начин от Института " Иван Хаджийски " обобщават събитията у нас и по света през политическия март.

Управлението се върна там, откъдето стартира: и ЧЕЗ – за „ Инерком “, и страната – без присъединяване, и Петкова – още веднъж министър. Българска социалистическа партия подвига толкоз доста тематики, че сама си ги засенчва една друга. Движение за права и свободи приказва за избори, с цел да няма избори. Търси се обединяване в нов Реформаторски блок посредством общ отвод от досегашния Реформаторски блок.

Националистите пък се оказаха разграничени от отношението си към... други народи. А колкото по-нестабилна е дребната коалиция, толкоз по-стабилна е огромната – тъй като Борисов ги разделя и по този начин по-лесно менажира. Накратко: разединените патриоти са даже по-стабилни от обединените.

Парадоксално, Англия хем напуща Европейски Съюз, хем на процедура го оглави. Новите назначения в Съединени американски щати доведоха до превъзходство на „ ястребите “, само че по този начин пък оставиха отворена малка врата за Тръмп да бъде нужният „ галъб “, който кани Путин. Путин пък победи блестящо, само че по този начин още по-ярко сложи въпроса за „ наследника “. Това е и въпросът за Меркел. Турция продължава да търси европейска легитимация на политика, упреквана като неевропейска.

Анализът е направен от проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Пламен Владимиров, и доста млади сътрудници.

По света....

Наблюдаваме следващата стъпка към подсилване на персоналната власт на Си Дзинпин, която няма аналог при неговите непосредствени прародители. Съставът на новото китайско управление не демонстрира директни съперници на водача.

В Съединени американски щати политическото превъзходство на президента Тръмп към този момент основава усещане за все по-голяма безалтернативност. Твърдата поддръжка за американския народен бизнес дава плодове. „ Търговските войни “ против Китай и Европа на този стадий са ефикасни.

Администрацията на президента от ден на ден се попълня с хора, които са му персонално и идейно близки. Доминират „ ястреби “. Тръмп го осъзнава и гради за себе си имидж на политик-бизнесмен, който единствен може да смекчи последствията и да потърси персонални договорености с съперниците на формалната държавна линия.

Вотът за Путин пък е ясно предизвестие, че опит за „ съветски Майдан “ е неосъществим. Но в този момент и въпросът за „ приемника “ към този момент не може да бъде подценен.

Така трите съществени сили имат все по-ясен глас. Европа - към момента няма подобен, макар позитивните развития в Германия и Франция.

На европейските елити се постанова да прибягват до от ден на ден идеологически отстъпки в името на политическата непоклатимост. Не единствено казусът с Австрия, само че и очертаващото се развиване в Италия подсказват, че към този момент могат да бъдат легитимирани всевъзможни обединения и конфигурации – единствено с цел да има непоклатимост.

Турската политика е ориентирана към реализиране по едно и също време легитимация на военната интервенция в Сирия и изтласкване на кюрдите, уплътняване на стратегическия съюз с Москва и принуждаване на Запада към отстъпки, гарантиращи и стопански изгоди, и „ европейско самопризнание “ за вътрешните политики на Ердоган.

На този декор изпъкват изострените връзки Турция-САЩ. Затова Гърция става все по-важна за Вашингтон. Ето за какво разногласието за името на Македония (а и други гръцки искания) имат и по-големи шансове за споразумяване в интерес на гръцката позиция.

Събитията на Балканите вършат по този начин, че Македония и нейното последователно прекосяване към Запада, стават основно парче, с цел да се подреди пъзелът. А това слага България пред тестване, изключително на фона на новата фаза на Студената война 2.0 – политическа и комерсиална. Западът невиждано се консолидира към случая „ Скрипал “, а по този начин теренът на България за маневриране е все по-стеснен.

През това време срещата на Путин, Ердоган и Роухани нещо като среща на спечелилите. Доста тревожна вероятност за Запада.

... и у нас

Отдавна се потвърди, че конкуренцията от ляво по-скоро даже активизира ГЕРБ, само че конкуренция от дясно би ерозирала поддръжката им. Затова ГЕРБ се пробва да минимизира опитите за нова консолидация на така наречен градска десница. Как? Като култивира своя „ консервативна десница “ в периферията си – с обществени изяви на институти, списания, клубове, Интернет страници, партийни фигури и от ГЕРБ, и от остарялата десница, и от патриотите.

Така се подкопава образа на досегашната десница, която към този момент се дели на „ либерали “ и „ консерватори “. В нея да си „ реакционер “ стартира да значи „ да си с ГЕРБ “, а да си либерал – противоположното.

Консерватизмът е опит за намиране на идеология към ГЕРБ и регистриране в мощни европейски трендове. Има и упоритост да се преобърне десетилетната НПО-доминация на либералите в обществената среда.

С консерватизма се обезпечава и изход към национализма и ГЕРБ завладява територия на Патриотите. Демонстрира се, че ГЕРБ показва настроенията и разбиранията на необятни интелектуални кръгове, а и основава вероятни комбинации с други партии (по оста Съюз на демократичните сили – НФСБ, само че и Вътрешна македонска революционна организация и не само).

ГЕРБ се стреми да употребява стабилността на социологическите и икономическите индикатори, да покаже, че настройка без тях е немислима. Напрегнатата интернационална конюнктура също внушава това.

В момента редица претенденти за опция, като Слави Трифонов, да вземем за пример, попадат в полезрението. Но продължаващата централизация на медии и власт насочва към извода, че всяка нова евентуална опция би трябвало първо да бъде утвърдена и медийно „ пусната “ точно от ръководещите.

За Българска социалистическа партия анализаторите разясняват, че все по-често се случва социалистите да заемат позиции, преобладаващи в публичните настройки. Вътрешнопартийната съпротива остава в сянка. Пътуващото Изпълнително бюро и обиколката на водача Корнелия Нинова в Западните Балкани също демонстрират готовност. Заявката на Българска социалистическа партия да излезе с " Визия за България " очевидно ще бъде част от политическия спор след шестте месеца " европейска популярност " на ръководството, считат от Института.

Всичко това обаче съжителства с към този момент обичайна хиперреактивност на Българска социалистическа партия, затворена в краткосрочни хоризонти и лишена от дълбочина и основни резултати отвън всекидневното наличие в медиите.

С проруската позиция Волен Сидеров печели в своята ниша, се показва още в разбора.

Спорно е до каква степен Симеонов печели в своята, само че едно е несъмнено: в случай че до неотдавна създаваше усещане по-скоро за тежест на ръководството, Симеонов към този момент изпъква със своеобразното си наличие.

Каракачанов също печели: върна се в ролята на балансьор сред Сидеров и Симеонов, показват от Института. Излиза, че всеки печели, по този начин се обрисува политологичен абсурд: колкото по-нестабилни са вътрешно Патриотите, толкоз повече се стабилизират външно - във властта и в обществото. А и по-стабилна става обединението с ГЕРБ - тъй като Борисов намира форми да комуникира с всеки от тримата поотделно, вместо да бъде изправен пред единната им позиция, разясняват анализаторите.

Излиза, че всеки печели. Така се обрисува политологичен абсурд: колкото по-нестабилни са вътрешно Патриотите, толкоз повече се стабилизират външно – във властта и в обществото. А и по-стабилна става обединението с ГЕРБ - тъй като Борисов намира форми да комуникира с всеки от тримата поотделно, вместо да бъде изправен пред единната им позиция.

Интересът на Движение за права и свободи от избори е най-малък, първо, тъй като вътрешната консолидация след трусовете от предната година още не е реализирана, и второ, тъй като още не е решен казусът с възможното „ обединяване “ в нишата им.

Бившият министър от Движение за права и свободи Мехмед Дикме даже обществено разгласи, че обединяването е доста значимо да се осъществя, само че неизбежната му цена ще бъде окончателното слизане на Доган от политическата сцена.

Отлагането на изборите във времето вероятно би донесло по-нататъшна ерозия на ГЕРБ и по този начин да бъдат обслужени обичаните балансьорски рефлекси на Движение за права и свободи.

На този декор градската десница има два избора: или последователно преобразяване в присъдружна „ консервативна “ външна страна на ГЕРБ, или внезапна опозиционност в името на политическото самозапазване. Водещата наклонност напоследък е втората.

РБ-2 се разпада неудържимо, с цел да породи придвижване към РБ-3. Усещането е за deja-vu.Не единствено в дясно, само че и на всички места вървят процеси на преструктуриране. Те са ускорени от настойчиво популяризираните политически клюки, че до края на актуалната година предсрочнит е избори са неизбежни. Логиката на разбора демонстрира, че към този момент това са единствено клюки.