Време е да се завърна...
Време ми е да се завърна – дали по пантофи в тиха нощ или с гръм и тропот в ярък ден, следва ми да реша. Но какво ли, за какво да не е с гръм и тропот!? Типично в мой жанр!
Тихото към този момент не прави работа. Всички са глухи и слепи. Чува се единствено трясъкът, и дълго по-късно ехото остава да кънти.
Нямаше ме за малко, трябваше да проверявам – хора, случки и места. Много вървях – най-много в мисли, мемоари и усещания. Показвах се и скривах се, плачех безшумно и крещях без глас. Търсех Бога в мен и хората, не спирах да се лутам, гневях се и прощавах.
Weheartit
Близо бях и отново се отдалечавах, тръгвах отново на дълъг път към себе си, пробвайки се другите да схвана. Казах си – разнообразни сме, не сме едно! Но грешката бе поправена – с пот и със сълзи. Едно сме и все страдаме – тъй като един различен се нараняваме. Правилото мъчно схващаме, за гушите се хващаме и в борбата изгубваме се. Един различен и себе си.
Едно сме и боли те, тъй като на мене си протегнал ръка. Разгневих ти се – и продължи да ме боли. Всичко към този момент от дълго време е казано, нищо не се е трансформирало. Само дето ние не разбираме и от остра болежка се превиваме. Гърбът на се е превил от носене на наши и непознати товари, които без да смъкваме, нови продължаваме да трупаме. Боли и с болката вървим. Толкова сме привикнали със нея, че единствено в случай че за момент поспре, си споделяме – не се усещам доста добре.
Thinkstock
А в действителност къде беше истината. В това да кажа: „ Бъди блажен! “ и „ Желая ти благополучие! “ В усмивката и обичаната ария, във вкусната салата и в капката дъжд, в очите на дете и в лудия смях. Ей по този начин, тъй като желая да чествам! Денят, минутата, секундата, слънцето, водата, пеперудата, детето, мъжа.. Живота!
Ще танцувам и пея, в борби няма да пребивавам. Аз не съм боксова круша или кошче, а съм едно сладко бонбонче – малко люто, само че толкоз вкусно. Ако си безжалостен – ще съм ти люта, само че в случай че си мил – съм доста сладка. Както към мене пристъпиш, така да ти бъде!
И по тази причина ще танцувам. С цяло гърло ще пея. Ще бъда добра и ще се карам, ще викам, ще рева. Ще съм дете, майка, другар, обичана, страшна, блага, добра, пленителна, красива, с размазан грим, принцеса и пепеляшка. Такава, каквато съм!
Аааа, щях да не помни: на който не му харесва – прав му път и искам му благополучие!
Автор: Бонка Царева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката " Из edna@ ".
Тихото към този момент не прави работа. Всички са глухи и слепи. Чува се единствено трясъкът, и дълго по-късно ехото остава да кънти.
Нямаше ме за малко, трябваше да проверявам – хора, случки и места. Много вървях – най-много в мисли, мемоари и усещания. Показвах се и скривах се, плачех безшумно и крещях без глас. Търсех Бога в мен и хората, не спирах да се лутам, гневях се и прощавах.
Weheartit Близо бях и отново се отдалечавах, тръгвах отново на дълъг път към себе си, пробвайки се другите да схвана. Казах си – разнообразни сме, не сме едно! Но грешката бе поправена – с пот и със сълзи. Едно сме и все страдаме – тъй като един различен се нараняваме. Правилото мъчно схващаме, за гушите се хващаме и в борбата изгубваме се. Един различен и себе си.
Едно сме и боли те, тъй като на мене си протегнал ръка. Разгневих ти се – и продължи да ме боли. Всичко към този момент от дълго време е казано, нищо не се е трансформирало. Само дето ние не разбираме и от остра болежка се превиваме. Гърбът на се е превил от носене на наши и непознати товари, които без да смъкваме, нови продължаваме да трупаме. Боли и с болката вървим. Толкова сме привикнали със нея, че единствено в случай че за момент поспре, си споделяме – не се усещам доста добре.
Thinkstock А в действителност къде беше истината. В това да кажа: „ Бъди блажен! “ и „ Желая ти благополучие! “ В усмивката и обичаната ария, във вкусната салата и в капката дъжд, в очите на дете и в лудия смях. Ей по този начин, тъй като желая да чествам! Денят, минутата, секундата, слънцето, водата, пеперудата, детето, мъжа.. Живота!
Ще танцувам и пея, в борби няма да пребивавам. Аз не съм боксова круша или кошче, а съм едно сладко бонбонче – малко люто, само че толкоз вкусно. Ако си безжалостен – ще съм ти люта, само че в случай че си мил – съм доста сладка. Както към мене пристъпиш, така да ти бъде!
И по тази причина ще танцувам. С цяло гърло ще пея. Ще бъда добра и ще се карам, ще викам, ще рева. Ще съм дете, майка, другар, обичана, страшна, блага, добра, пленителна, красива, с размазан грим, принцеса и пепеляшка. Такава, каквато съм!
Аааа, щях да не помни: на който не му харесва – прав му път и искам му благополучие!
Автор: Бонка Царева
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката " Из edna@ ".
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ