Време за зимнина: Царската туршия на баба Минка
Време е за туршии! Градините и пазарите са цялостни със свежи зеленчуци, които би трябвало да съхраним за зимата, с цел да имаме мезе за ракийката, а трапезата ни да е цветна и потребна.
Туршията е специалитет на балканската и арабската кухня от Близкия изток. Името й идва от „ торш “, което значи кисело на персийски и кюрдски. В тюркските езици, като турски и азербайджански, значи същото, само че се произнася „ туршу “.
У нас най-популярните типове са царска и селска туршия. В някои региони на Турция туршиената вода се пие.
В съвсем всяка къща с баба на село се подготвя туршия в домашни условия. През есента в килери и изби грижливо се подреждат красиво изглеждащи буркани, цялостни с чесън, люти чушки, целина, карфиол, моркови, цвекло, зеле, патладжан, домати и какви ли не други зеленчуци. Добавят се сушени ароматни билки, мариновани в оцет, сол, черен пипер и джинджифил. Майсторките затискат зеленчуците в бурканите с черешови клончета и кръговиден речен камък, след което ги пълнят с марината.
Кралицата на туршиите, несъмнено, е царската туршия. Предлагаме ви рецептата на баба Минка от средата на предишния век, която открихме във фейсбук групата " В моята кухня ".
Необходимите артикули са 6 кг червени камби, 2 кг карфиол, 1 кг моркови, 300 г захар, 300 г сол, 1 шепа чесън на скилидки, дафинов лист /2 бр. на 3-литров буркан/, черен пипер на зърна /20-ина бр. на буркан/, няколко клончета магданоз, 2-3 стръкчета целина.
Нарязват се камбите и морковите, карфиолът се разделя на розички.
Редят се - на дъното чер пипер, чесън, магданоз, дафин, целина и нагоре се редят продуктите на пластове и сред тях от целината, магданоза, дафиновия лист и черния пипер.
Най-отгоре се ръси с авансово смесените захар и сол. Оставя се една нощ - да си пусне сока и на сутринта се добавя с оцет и вода 1:1, до момента в който се покрият продуктите. Излива се получената течност в тенджера и се възвира 5 минути. След като изстине, се залива с нея туршията. След 2 дни още веднъж се излива и възвира, изстива и залива. И последно след още 3 дни - изтичане, възвиране, изстиване, заливане.
Ако се получи на дъното наслойка, преди да излеете за възвиране, прецедете през цедилка с марля. Докато завира маринатата, изплакнете продуктите, както са си в буркана със студена вода, да се махне утайката и изхвърлете.
Така приготвената царска туршия няма потребност от аспирин и секване с натриев бензоат - устоя хрупкава до стопляне през пролетта, в случай че изобщо е останала.
Туршията е специалитет на балканската и арабската кухня от Близкия изток. Името й идва от „ торш “, което значи кисело на персийски и кюрдски. В тюркските езици, като турски и азербайджански, значи същото, само че се произнася „ туршу “.
У нас най-популярните типове са царска и селска туршия. В някои региони на Турция туршиената вода се пие.
В съвсем всяка къща с баба на село се подготвя туршия в домашни условия. През есента в килери и изби грижливо се подреждат красиво изглеждащи буркани, цялостни с чесън, люти чушки, целина, карфиол, моркови, цвекло, зеле, патладжан, домати и какви ли не други зеленчуци. Добавят се сушени ароматни билки, мариновани в оцет, сол, черен пипер и джинджифил. Майсторките затискат зеленчуците в бурканите с черешови клончета и кръговиден речен камък, след което ги пълнят с марината.
Кралицата на туршиите, несъмнено, е царската туршия. Предлагаме ви рецептата на баба Минка от средата на предишния век, която открихме във фейсбук групата " В моята кухня ".
Необходимите артикули са 6 кг червени камби, 2 кг карфиол, 1 кг моркови, 300 г захар, 300 г сол, 1 шепа чесън на скилидки, дафинов лист /2 бр. на 3-литров буркан/, черен пипер на зърна /20-ина бр. на буркан/, няколко клончета магданоз, 2-3 стръкчета целина.
Нарязват се камбите и морковите, карфиолът се разделя на розички.
Редят се - на дъното чер пипер, чесън, магданоз, дафин, целина и нагоре се редят продуктите на пластове и сред тях от целината, магданоза, дафиновия лист и черния пипер.
Най-отгоре се ръси с авансово смесените захар и сол. Оставя се една нощ - да си пусне сока и на сутринта се добавя с оцет и вода 1:1, до момента в който се покрият продуктите. Излива се получената течност в тенджера и се възвира 5 минути. След като изстине, се залива с нея туршията. След 2 дни още веднъж се излива и възвира, изстива и залива. И последно след още 3 дни - изтичане, възвиране, изстиване, заливане.
Ако се получи на дъното наслойка, преди да излеете за възвиране, прецедете през цедилка с марля. Докато завира маринатата, изплакнете продуктите, както са си в буркана със студена вода, да се махне утайката и изхвърлете.
Така приготвената царска туршия няма потребност от аспирин и секване с натриев бензоат - устоя хрупкава до стопляне през пролетта, в случай че изобщо е останала.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ