Време е в България да се реши проблемът с палиативната

Време е в България да се реши казусът с палиативната грижа за нуждаещите се от нея, нужна е законодателна самодейност, сподели Мая Стоицева от общественост „ Мостове “, уредник на конгрес, отдаден на палиативните грижи за възрастни. Във форума вземат участие и специалисти от Германия.

В Германия палиативни грижи се оказват освен в лечебни заведения, а и в дома на пациента, сподели за Българска телеграфна агенция Стоицева. В България има обезпечени палиативни грижи, които се дават в лечебни заведения, по клинична пътека. Там палиативната грижа в дома на пациента се заплаща от взаимен фонд - сред здравното и общественото им министерство, добави Стоицева пред Българска телеграфна агенция. Цялата организация от разнообразни експерти се заплаща от този фонд. Палиативните грижи отвън дома се оказват в приюти, добави тя.

През годините са правени опити да се наместят нещата за палиативна грижа в България, само че до момента няма необикновен резултат. Европейският съюз натиска тази тематика и съгласно мен е време да заговорим доста съществено, още повече, че действителността го изисква – не може да оставим пациента на грижите единствено на фамилията му, добави тя. Човекът не е единствено тяло, а душа, страхове, очаквания, сподели Стоицева по време на форума.

Палиативната грижа е израз на религия, че нито болката, нито края на живота лишават човешкото достолепие, а точно тогава би трябвало да е предпазено най-силно. Опитът на Германия е удостоверение, че тази грижа може да се построи с поредност, доверие и ясно схващане за потребностите на хората, сподели още тя и добави, че грижата за най-уязвимите е морална мярка за зрелостта на обществото.

В Германия палиативната грижа в дома може да се оказва по два метода – благодарение на медицински сестри и болногледачи в екип или от екип от „ палиативни “ лекари и медицински сестри, които не дават други медицински услуги, сподели проф. Биргит ван Ооршот от университета във Вюрцбург, завеждащ Интердисциплинарния център за палиативна медицина в университетската болница във Вюрцбург. По думите ѝ има и смесени форми на оказване на палиативна грижа, в които има екип за грижа, включващ лекари и медицински сестри, работещи с лекарски практики от района.

Палиативната грижа, която сме оказали на 280 пациенти, от които 95% са умряли в домовете си, е в продължение на приблизително 38 дни, сподели Табеа Кайзер, работеща в региона на организацията и даването на мобилна палиативна грижа в Германия и член на мрежа на организациите „ Диакони “, предоставящи разнообразни обществени услуги. В момента имаме 15 сътрудници – стимулирани мъже и дами, които непрекъснато надграждат квалификацията си. Палиативната грижа значи идея, покриваща физическите, прочувствените и обществените потребности на пациента в края на живота му. Целта ни е да осигурим амбулаторна здравна грижа за нелечимо заболели пациенти в домашна конюнктура, като отчитаме стадия на заболяването и основаване на опция за почтена гибел, добави тя.

По думите ѝ преди 7-8 години пациентите, които са имали потребност от палиативни грижи, са били главно с онкологично заболяване, само че в този момент има от ден на ден пациенти с неврологични болести – спинална мускулна недоразвитост, деменция, както и пациенти с кардиологични или пулмонални проблеми в финален етап на заболяването. Познаване на особеностите на клиничната картина са знанията, които би трябвало да имат хората, оказващи палиативна грижа, сподели още Кайзер.