Време е управляващите в България да вземат политическо решение по

Време е ръководещите в България да вземат политическо решение по плана за АЕЦ „ Белене “. За това приканиха в границите на полемиката „ АЕЦ „ Белене “ ключ към сигурността и развиването на България “, проведена от партия АБВ учени и специалисти в региона на енергетиката.

„ Най-лошо е да не се прави нищо “, сподели по време на полемиката професорът по нуклеарна енергетика Янко Янев от МААЕ. Той повтори тезата си, че най-големият риск за плана остава политическият. Зад мнението за взимане на решение застанаха както учен Воденичаров и проф. Атанас Тасев, по този начин и учени в границите на дискусионния панел. Народното събрание е не по-малък дебитор, напомни специалистът по енергийна политика Славчо Некойв и обърна внимание, че факторът време към този момент е на привършване.

По плана за АЕЦ „ Белене “ би трябвало да има политическо решение и то би трябвало да бъде произнесено на всеослушание. Това съобщи от своя страна президентът на България в интервала 2002-2012 година Георги Първанов.

Наблюдавам полемиките за АЕЦ „ Белене “ от 1991. След 2000-та година тя стана странна и опря до това – ще строим ли, или не и какъв брой ще коства. Това означи проф. Янко Янев от МААЕ. Той обърна внимание, че от това дали България ще строи или не

Въпросът дали България ще строи АЕЦ „ Белене “ е политически. От отговорът на този въпрос зависи дали страната ни ще остане в Клуба на нуклеарните страни или ще излезе и с какво ще сменяем преимуществата от това присъединяване. Това съобщи проф. Янко Янев от МААЕ в границите на полемиката. В подтекста на това той обърна внимание и на смисъла на присъединяване на страната, което е от стратегическо значение. Професорът акцентира и на смисъла за българската стопанска система както по време на строителството, а по-късно на АЕЦ „ Белене “. Янев се спря на извънредно високото равнище на българската атомна енергетика и насъбраните активи – разполагаме с реактор от трето потомство, способен оператор в лицето на АЕЦ „ Козлодуй “ с голям опит, лицензирана площадка, готова инфраструктура, съществуване на капиталов интерес, направени инвестиции до момента от порядъка на 1,5 милиарда евро (3 милиарда лева.), юридически статут. „ Опит в региона на нуклеарната енергетика за 40 години опериране на АЕЦ „ Козлодуй “ е скъп. Това ще го кажат в целия свят “, уточни проф. Янев. Той прегледа и разновидностите за отвод от плана и продажба на оборудването. По думите му първо тази продажба би трябвало да е със единодушието на „ Росатом “, а в случай че въпреки всичко се стигне до такава, то ще се вземе до 30 % от действителната и платена до момента стойност.

Експертът по нуклеарна енергетика обърна внимание на изключителното значение на една АЕЦ за националната сигурност. АЕЦ дава различен вид сигурност, уточни той и даде за образец АЕЦ „ Бушер “ в Иран, или пък АЕЦ в Йордания, както и в други страни. От позиция на енергийната и национална сигурност професорът прегледа опциите за достъп до различни източници и дали те са задоволително надеждни, както и на спазването на уговорките, свързани с Парижкото съглашение за климата. По думите на проф. Янев извънредно належащо е да се обясни модела на довеждане докрай на плана, защото осъществяването е лимитирано във времето.

Експертът по нуклеарна енергетика бе безапелационен, че страната ни няма ясна политика във връзка с нуклеарната си енергетика. „ Най- огромен е политическият риск. Всъщност всичко е обвързвано с това дали желаеме да вървим напред, или не “, безапелационен бе той, като добави, че пазарните опасности, тези свързани с довършването на плана и финансовите са ниско. Колкото до нуклеарното гориво, има опция за реализиране на доставки от най-малко четири доставчика, уточни още професорът.

Янко Янев обърна внимание, че по времето на влизане в употреба на АЕЦ „ Белене “ той ще замести други мощности, които към този момент ще са или излезли, или излизащи от приложимост. В коментар на тезата за опцията за още едно, две, или три удължение на живото на 5 и 6 блок на АЕЦ „ Козлодуй “, проф. Янко Янев напомни, че реакторите там са второ потомство. „ Време е за внедряване на една по-модерна технология, на реактори трето потомство “, изясни той.

АЕЦ и ВЕИ би трябвало дружно да решат казуса със сигурността на енергийните доставки в бъдеще. Отражението на един подобен план е от голямо значение за стопанската система ни, означи още той. „ Най-лошото е да не се прави нищо “, уточни още проф. Янко Янев.

Академик Воденичаров направи обзор на техническите аспекти, свързани с енергийната система на България и уточни нуждата от сложна стратегия до 2040 година Той обърна внимание и на решенията на прилежащите страни за строителство на нуклеарни мощности, в това число Румъния. В рамките на дискусионния панел учен Воденичаров прочете и мнение на учените от Българска академия на науките в отговор на изказванията на някогашния министър председател Иван Костов изразени при започване на седмицата на полемика по нуклеарния план, само че в Народното събрания. В прочетеното мнение учените от академията на науките застават изцяло зад направеният от тях отчет, като показват, че цитираните от Костов данни са употребявани манипулативно.

В презентацията си „ Ядрената енергетика на България – политика или финанси? “, изпълнителният секретар на Булатом, Станислав Георгиев направи обзор на всички нормативни документи до момента за АЕЦ „ Белене “ от 90-те години до момента. „ Политиците сбъркаха, че няма да платят сметката “, сподели той, припомняйки какъв брой струваше грешката от прекъсването на плана и цената на арбитражното дело против НЕК. „ Решението е политическо и политиците би трябвало да вземат решение “, сподели той. Станислав Георгиев напомни също по този начин, че планът не би трябвало да се третира като съветски. „ 35 % от АЕЦ „ Белене “, цялата електрическа част е планувана за осъществяване от „ Арева “, напомни той.

Проф. Атанас Тасев от своя страна уточни, че обстановката във връзка с плана за АЕЦ „ Белене “ е стигнала до цялостен парадокс. „ Трябва да се появи един Александър Македонски, който да вземе решение “, уточни той. В презентацията си „ Отговорите са повече от въпросите “ проф. Тасев прегледа опцията за построяването на атомната централа през модела от актуалното към бъдещо електропотребление при електрифициране на превоза и изчерпващите се благоприятни условия за енергиен интензитет. В моделът си проф. Тасев показа и планиран бюджет на плана – от порядъка на 10 млрд.евро, само че несъмнено финансовите модели са при разнообразни параметри, като при всички се обрисува опция за печеливша нова нуклеарна мощ. Нещо повече, проф. Тасев прави съпоставяне с нуждата от инвестиции в други мощности – слънчеви, на природен газ, като цената при тях никога не е под нужната за АЕЦ „ Белене “.

Експертът по енергийни политики Славчо Нейков разяснява, че в разискванията по тематиката за АЕЦ „ Белене “ има нещо тъжно и това е неналичието на страната. Той напомни противоречащото си решение за прекъсване на плана за АЕЦ „ Белене “ на записаното в другояче към момента настоящата Енергийна тактика за строителство на 2000 МВт нуклеарни мощности. Решението за АЕЦ „ Белене “ ще изисква смяна на най-малко 5 закона. Народното събрание е не по-малък дебитор от държавното управление, сподели той, като обърна внимание на фактора „ време “. „ Държавните институции подценяват времевия фактор “, съобщи той.

По плана за АЕЦ „ Белене “ би трябвало да има политическо решение и то би трябвало да бъде произнесено на всеослушание. Това съобщи президентът на България в интервала 2002-2012 година Георги Първанов. Той обърна внимание, че напоследък има ново качество на дебата поради отчетите на Българска академия на науките и Виенския център за нуклеарна компетентност. В същото време Първанов уточни, че „ Разкарването на топката за АЕЦ „ Белене “ е най-лошото, тъй като енергийната ни политика и дипломация губят движение.

В началото на полемиката ръководителят на АБВ Константин Проданов изясни, че задачата на форума не е планът да се вкара в руслото „ русофили и русофоби “, а в политическото такова и да се даде място на специалистите.

Първанов обърна внимание, че планът не касае единствено енергийното ползване, а и моделът на българската стопанска система, само че и енергийната и национална сигурност. „ Много се надявам да приказваме най-накрая за модел на българска стопанска система, а не на парче. Политиците се занимават с всичко друго, само че не и с вероятностите за българската стопанска система “, уточни той. В този мисъл Първанов уточни безсмислието на последните диспути в Народното събрание, в това число и предложенията за подобен по договорката за ЧЕЗ.

„ Много апелирам, полемики дано да има. В Народното събрание първата, най-важната работа, която би трябвало да се свърши е да се внесе предложение за отпадането на по този начин наречения мораториум върху плана „ Белене “. Всичко друго е реплика. Залъгване на гласоподавателите, без значение дали става дума от ляво, от дясно, дали ръководещи или съпротива “, разяснява Първанов. Според него решението може да бъде преодоляно с предложение на Министерски съвет.

„ Няма никакъв проблем, в противен случай, наложително е да има ново решение, с което да се развържат ръцете на изпълнителната власт, с което да се даде зелена улица на този план. Това би било най-силният знак към евентуалните вложители. Сигурно отново ще стане дума, както и до момента, по тази причина, че ползи има, само че този интерес сигурно е стеснен. Вероятно към момента има вложители, които се стъписват от обстоятелството, че има решение на Народното събрание в една парламентарна република, което няма по какъв начин да не носи някакви подозрения. Това е първата работа, която би трябвало да свършат народните представители “, добави Първанов.

Базирайки се на личният си опит той излезе с предложение президентът Румен Радев да свика КСНС „ тъй като приляга на този орган да се занимае още веднъж с казуса и уповавам се да окуражи партиите, ръководещите в търсенето на бързо и дейно решение “. Първанов сложи и въпроса за 7-ми блок на АЕЦ „ Козлодуй “, като обърна внимание на възможното закъснение във времето на строителството на нова нуклеарна мощ. Ако планът за АЕЦ „ Белене “ е съветски, преместването му в АЕЦ „ Козлодуй “ ще го направи ли по-малко съветски, сложи въпрос Първанов, като съобщи, че планът е български?

„ Смятам, че въпросът за политическата отговорност стои доста съществено “, сподели той и добави, че политиците би трябвало да си дадат сметка, че към този момент няма време за отсрочване, че „ времето изтича “. В рамките на ревюто си президентът Георги Първанов напомни, че преди време се е обсъждала опцията за присъединяване и на прилежащи на България страни в този план. Нали сме водач за обединяването на Западните Балкани, за какво не се води с тях диалог за присъединяване им, уточни Първанов. Той не подмина и писмото на ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер до премиера Борисов за АЕЦ „ Белене “, в което се споделя, че всяка страна взима сама решения по такива въпроси.