Седмицата: Весел Мандат и Честити Нови избори!
Време е! Обратното преброяване до началото на новата година към този момент се свежда до някакви си седмици. Онази новата, дето политпартийният й подарък е авансово прочут, съвсем като „ Хроника(та) на една предизвестена гибел “ по Маркес. През миналата седмица, тази дето отвори последния месец на годината, се стигна целокупно политпартийно до извода, че сега България е сложена на изчакване, разбирай – на трупчета, както се споделя за нещо което не върви и мъчно до неспособност ще тръгне още веднъж. „ Изчакването “ било парламентарните сили в следващия слаб парламент най-сетне да решат дали да отидат на нови предварителни избори или да сформират „ някакво държавно управление “, както към този момент й се вика не на служебната, а на постоянната власт.
Демек, цялата тая „ чакалня “ дето (им) я провежда президентът Румен Радев с разтягането на мандатите като локуми, е с цел да си решат тия „ сили “ какво е по-изгодно за тях, не за „ трупчетата “ на България. И се получи някак си тъкмо като с романа на Габриел Гарсия Маркес: „ Хроника на една предизвестена гибел “ да е битов разказ, само че не тъкмо, да е и престъпен разказ, само че не тъкмо, също да е и психически разказ, само че не тъкмо, и обществен разказ, само че не тъкмо. Да е тъкмо всичките тези неща по едно и също време. Само дето в „ хрониката на нашенската предизвестена предизборно-изборна гибел “ има една „ дребна “ детайлност: нито е международна, нито е чутовна – прославена, велика. Само дето е с близко звучене: като за международно с шут след шут се умъртвяваме политпартийно, а от там и властово, и всячески си.
И ето тук се вклинява противоположното преброяване. Така си е – въпреки всичко сега, с изключение на в предизборно-изборна конюнктура (остава единствено и по конституция да бъде непрекъснато заложена), сме и в предпразнично-празнична. Което по нашенски ще рече, че ще си речем: да минат празниците – пък тогава ще го теглим гайлето. То и не инцидентно, даже и раздаването на мандатите за сформиране на държавно управление от президента Радев си има напълно празничен календар. Започва през днешния ден – 20 дни преди Коледа, и е планувано да приключи някъде по Йорданов-Ивановден. Като това „ ранно “ начало (почти три седмици преди напълно празничните дни) е с цел да се изсмуче даже и всяка минута, която дава конституцията за разпъване на мандатополагането, по-известно като разиграване на рулетка и въртене на въртележка.
Защо по този начин ни се стовари всичко това този път толкоз празнично ли? Ами тъй като на „ избороиграчите “ към този момент нищо друго не им остана, с изключение на да ни пращат издумканите си празни обещания и във тип на честитки – приветствени картички я „ на хартия “, я „ машинно “.
А какво ще се случи след празниците – то се разбра още незабавно след изборите на 2 октомври, нищо че следизборно-предизборно-изборното състояние все по-неразбираемо става. Тогава дали от възобновената служебна власт или пък от „ някаквото постоянно държавно управление “ ще ни дойдат отново честитки. Като тия от КАТ или за неплатени други „ сметки “. Но за предварителни избори, несъмнено – било „ служебни “ след към 3 месеца, било „ нередовни “, когато „ постоянната “ власт отново се окаже, че се е отбила за малко от утъпкания си избирателен път.
Така сигурно, каквото и да сме сънували и бленували по празниците, отново ще сме на същия път. Ама посред зима, без пъртина. То в действителност даже и съгласно съновника всичко си идва по местата с тия честитки. Картичка в случай че сънуваш че пишеш, купуваш или изпращаш, значи остарели неразрешени проблеми ще припомнят за себе си. Ако получаваш картичка, нескрито ще разчистваш остарели сметки.
Така че, колкото и да си викаме „ Весела Коледа и Честита Нова година! “, ситуацията с честитките към този момент не е това, което беше. Сега и на сън да ни бутнат, поздравът все си е „ Весел Мандат и Честити Нови избори! “. Освен в случай че въпреки всичко 6-7-8-те все политически джуджета спрат да си пращат сметките като честитки. И се обединят към някой въпреки всичко постоянен Дядо Коледа, който най-малко да събере в чувала си „ даровете “, дето ни ги надробиха „ джуджевидните парламенти “ и „ служебните премиер-президенти “.
Демек, цялата тая „ чакалня “ дето (им) я провежда президентът Румен Радев с разтягането на мандатите като локуми, е с цел да си решат тия „ сили “ какво е по-изгодно за тях, не за „ трупчетата “ на България. И се получи някак си тъкмо като с романа на Габриел Гарсия Маркес: „ Хроника на една предизвестена гибел “ да е битов разказ, само че не тъкмо, да е и престъпен разказ, само че не тъкмо, също да е и психически разказ, само че не тъкмо, и обществен разказ, само че не тъкмо. Да е тъкмо всичките тези неща по едно и също време. Само дето в „ хрониката на нашенската предизвестена предизборно-изборна гибел “ има една „ дребна “ детайлност: нито е международна, нито е чутовна – прославена, велика. Само дето е с близко звучене: като за международно с шут след шут се умъртвяваме политпартийно, а от там и властово, и всячески си.
И ето тук се вклинява противоположното преброяване. Така си е – въпреки всичко сега, с изключение на в предизборно-изборна конюнктура (остава единствено и по конституция да бъде непрекъснато заложена), сме и в предпразнично-празнична. Което по нашенски ще рече, че ще си речем: да минат празниците – пък тогава ще го теглим гайлето. То и не инцидентно, даже и раздаването на мандатите за сформиране на държавно управление от президента Радев си има напълно празничен календар. Започва през днешния ден – 20 дни преди Коледа, и е планувано да приключи някъде по Йорданов-Ивановден. Като това „ ранно “ начало (почти три седмици преди напълно празничните дни) е с цел да се изсмуче даже и всяка минута, която дава конституцията за разпъване на мандатополагането, по-известно като разиграване на рулетка и въртене на въртележка.
Защо по този начин ни се стовари всичко това този път толкоз празнично ли? Ами тъй като на „ избороиграчите “ към този момент нищо друго не им остана, с изключение на да ни пращат издумканите си празни обещания и във тип на честитки – приветствени картички я „ на хартия “, я „ машинно “.
А какво ще се случи след празниците – то се разбра още незабавно след изборите на 2 октомври, нищо че следизборно-предизборно-изборното състояние все по-неразбираемо става. Тогава дали от възобновената служебна власт или пък от „ някаквото постоянно държавно управление “ ще ни дойдат отново честитки. Като тия от КАТ или за неплатени други „ сметки “. Но за предварителни избори, несъмнено – било „ служебни “ след към 3 месеца, било „ нередовни “, когато „ постоянната “ власт отново се окаже, че се е отбила за малко от утъпкания си избирателен път.
Така сигурно, каквото и да сме сънували и бленували по празниците, отново ще сме на същия път. Ама посред зима, без пъртина. То в действителност даже и съгласно съновника всичко си идва по местата с тия честитки. Картичка в случай че сънуваш че пишеш, купуваш или изпращаш, значи остарели неразрешени проблеми ще припомнят за себе си. Ако получаваш картичка, нескрито ще разчистваш остарели сметки.
Така че, колкото и да си викаме „ Весела Коледа и Честита Нова година! “, ситуацията с честитките към този момент не е това, което беше. Сега и на сън да ни бутнат, поздравът все си е „ Весел Мандат и Честити Нови избори! “. Освен в случай че въпреки всичко 6-7-8-те все политически джуджета спрат да си пращат сметките като честитки. И се обединят към някой въпреки всичко постоянен Дядо Коледа, който най-малко да събере в чувала си „ даровете “, дето ни ги надробиха „ джуджевидните парламенти “ и „ служебните премиер-президенти “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ