Време е дигитализацията на образованието да спре да бъде самоцел

Време е дигитализацията на образованието да спре да бъде самоцел и да се се преглежда като панацея, приканва специалист по ИТ в образованието (снимка: CC0 Public Domain)

Мултимедията в образованието оказва помощ знанията да се усвояват доста по-бързо. Но това се реализира посредством нараснало стимулиране на сетивата. Високото равнище на стимулация уморява мозъка по-бързо. Освен това в мултимедията нещата се случват доста бързо и мозъкът привиква на високото движение. Това, в дълготраен проект, поврежда способността на децата да учат. За тях действителният свят става отегчителен и незанимателен. Пристрастяват се към мобилните телефон и това прилича увлечението към алкохола и дрогата.

Мултимедията в класната стая би трябвало да бъде доста деликатно, умерено и тъкмо дозирана, уверен е Георги Матеев (снимка: персонален архив)

Когато се изготвят стратегии за цифровизация в образованието, тези отрицателни резултати би трябвало да се имат поради, наред с изгодите, споделя Георги Матеев , съветник по планове от сферата на осведомителните технологии в образованието. Матеев се занимава с програмиране от 1998 година, когато, като шестокласник, основава мултимедиен учебник по химия за съучениците си и с създаването печели втора премия на национално ИТ съревнование на ИК „ Анубис “.

Като съветник по ИТ в образованието е работил в Германия и Англия, към локалното министерство на образованието. Убеден е, че технологиите следва да оказват помощ на учениците в образованието, само че тъкмо там, където носят действителна добавена стойност. Например, в уроците по химия, когато за децата е мъчно да си показват взаимоотношенията на равнище атоми и електрони, представянето на 3D видео би било доста по-лесно разбираемо. Отвъд това обаче ученето посредством действително, физическо прекарване е надалеч по-стойностно и дейно от проявлението на цифрово наличие, има вяра Георги Матеев.

„ Има един назряващ проблем в образованието, който всички би трябвало да видим колкото се може по-скоро. Това е дигитализацията на образованието. Или по-точно българската му версия.

На дигитализацията се гледа като на панацея и решение на всичките проблеми. Във всеки кабинет би трябвало да има интерактивна дъска, учебниците би трябвало да бъдат цифровизирани, би трябвало децата да имат „ цифрова раница “ и общо взето мултимедията би трябвало да участва във всеки час.

Пиша тези редове като човек, който в учебно заведение е печелил втора премия на национално съревнование по ИТ точно с план за мултимедиен интерактивен учебник по химия. Като човек, който 10 години преди „ пандемията “ е писал система за онлайн-обучение за просветителното министерство на Англия. Като човек, който, когато е учил на компютъра, множеството днешно просветителни иноватори не са знаели какво е това. Като човек, който доста добре знае какви са краткосрочните изгоди, само че след над 20-годишен опит може да каже и какви са дълготрайните вреди.

А те са големи –и персонално съгласно мен съществено надвишават изгодите.

Интерактивните мултимедийни образователни принадлежности реализират доста положителни резултати краткосрочно, тъй като посредством мултимедията се подтикват доста повече сетива. Освен текст от хартия, мултимедията прибавя и тон, и видео. Човек може освен да чете и да си показва какво му изясняват, може да го види, да го чуе, нерядко даже и да го „ пипне “. По този метод, несъмнено, нещата се усвояват доста по-бързо. Ако образователното пособие включва и на практика извършения под формата на игри и са създадени в действителност качествено, децата имат опция незабавно да приложат усвоеното в игрови обстановки, доста близки до действителните.

Всичко това е отлично. Какво стои прикрито, обаче, под върха на айсберга?

Повишената централизация се реализира с помощта на нарасналото стимулиране на сетивата. Това високо равнище на стимулация е нетипично за човешкия мозък. То изисква по-висока мозъчна интензивност, с цел да бъде модифицирана информацията. В резултат, мозъкът се уморява по-бързо. Освен това в мултимедията нещата се случват доста бързо и мозъкът привиква на високото движение.
още по темата
В мозъка се случват избрани биохимични процеси, които нерядко наподобяват положения като след приложимост на наркотични субстанции. Детето привиква с високата възбуденост и се пристрастява към нея. Идва миг, когато скучният действителен свят престава да бъде забавен. Всички сте виждали дете, което изпада в нервност, когато му вземат мобилния телефон, нали? Това е тъкмо признак на абстиненцията.

В дълготраен проект това може да докара до съществени поведенчески и психологични проблеми. А в случай че се стигне до там, то всичко, научено посредством интерактивното образование, губи своя смисъл, тъй като нестабилният човек няма по какъв начин да го приложи на процедура. Така е, тъй като никой не желае да работи с него, да го наеме на работа или да го задържи – тъй като е невменяем и „ наркоман “ в душевен аспект.

При дребните деца екранната взаимозависимост води до положения, наподобяващи аутизъм. Примерите са хиляди. Деца, които са диагностицирани с аутизъм, скоро престават да бъдат аутисти, в случай че преминат един курс на лекуване в „ комуна “ и там бъдат оставени за няколко месеца без никакъв допир с цифрови устройства.

Самият екран самичък по себе си пренатоварва мозъка. Някога екраните бяха с разграничителна дарба 640×480 или 800×600 и трептяха с периодичност 60-75-100Hz. В момента имаме Full HD, 4K и 5K монитори, които би трябвало да не натоварват очите толкоз със своята точност – само че за сметка на това те изпращат в пъти повече информация до мозъка и изискват в пъти повече мозъчна интензивност за подсъзнателното им култивиране. Това води до промени в мозъка, при които се нарушава салдото сред сивото и бялото вещество. За развиването на дребните деца това може да е пагубно.

Всичко това е научно потвърдено и даже в България има експерти – невролози и невропсихолози, които се занимават с екранната взаимозависимост и последствията от нея. В Съединени американски щати зависимостта от компютри е най-разпространената – и е една от най-тежките за лекуване. Хората доста по-лесно отхвърлят цигарите и някои опиати, в сравнение с преодоляват зависимостта си към интернет! Тя вреди на обществения им живот, на съня им, на здравето им.

С всичко това желая да кажа, че мултимедията в класната стая би трябвало да бъде доста деликатно и тъкмо дозирана. Тя следва да се употребява единствено там, където е в действителност належащо. Не е целесъобразно да слагаме първокласници пред екран, с цел да се учат да броят. Човек може да брои точките на листа, химикалите в стаята, даже ламелите на паркета – фактически няма потребност от екран, с цел да се научат децата да броят. Не си коства да натоварваме мозъка посредством екран за всяко нещо, тъй като по този начин той ще се умори по-бързо и най-после ще научи по-малко.

Хората, които вземат решения за въвеждането на мултимедията в класната стая, би трябвало да са наясно освен с изгодите от цифровизация, само че и с вредите от нея. Важно е те да са пределно наясно и с двете страни на медала, с цел да могат да вземат съответни решения. Сега е време да се проучва какво аргументи ОРЕС на децата единствено за 2 години „ обществена отдалеченост “.

Простата истина е такава – децата учат по-добре посредством прекарване. Преживяването няма потребност да е цифрово! Просто се желае малко въображение. Полезната „ иновация “ са учебните заведения в природата, където децата се разхождат в гората, отглеждат цветя, зеленчуци, играят си с животни. Учене посредством прекарване, до момента в който тялото е в придвижване и в контакт с действителни предмети вън и на чист въздух. Във всяко отношение това надминава ученето пред вибриращ екран, седейки на стол в стая с от дълго време издишан О2 (който е извънредно значим за мозъчната активност) “, заключи Матеев.