Време е да погледнем назад към времената на великите български

Време е да погледнем обратно към времената на великите български победи от Второто българско царство. Става дума за съответен интервал от 1185-та до 1396-та година, в който са управлявали велики владетели и способни държавници като братята Асеневци - Асен, Петър и Калоян, Иван Асен II, цар Иван Александър и други. Бележитите победи на българската войска през това време не са малко, а в тази публикация ще разгледаме някои съответни, за които си коства да разкажем повече: 

Калоян и латинските кръстоносци

По време на своето ръководство цар Калоян подписва уния с папата, с цел да бъде приета кралската му купа. Паралелно на тези събития, латинските кръстоносци от четвъртия кръстоносен поход се възползват от следващата рецесия във Византия и завладяват Константинопол, а по-късно разпределят териториите на империята. Цар Калоян влиза в договаряния с тях, като предлага съюз в подмяна на част от териториите на към този момент някогашната Византия, която към този момент носи името Латинска империя.

Те отхвърлят, като даже имат искания към българските владения. Скоро по-късно някогашни византийски аристократи подвигат протест против кръстоносците, който бива потушаван редовно. Последната въстанала цитадела - Адрианопол търси помощ от Калоян, който приема. През пролетта на 1205-та година, българската войска дружно с огромна куманска кавалерия поема към града.

Калоян разполага силите си край река Тунджа, употребявайки близостта на блатистия терен и дребни гори и хълмове за прикритие. Тактиката на владетеля е да избегне намерено стълкновение сред двете армии. Вместо това той праща конни отряди с кумани, които да предизвикат съперника. Тактиката оказва помощ и на втория ден един от рицарските предводители потегля в гонене, а след него потегля и цялата конница, в опит да го избави от обграждане. Кръстоносците влизат в българския капан и са нападнати. 
Кои са десетте най-велики български владетели?
Гледайки обратно към нашата история, е доста мъчно да определим с лека ръка кои са най-великите владетели, които нашата страна е имала....
Прочети повече
Рицарите дават опозиция, само че са победени. Теренът не им разрешава да разпрострат своя военен ред и да употребяват мощните си страни. Българската войска е по-леко въоръжена, само че стяга клопката към кръстоносците и ги разрушава. Пленен е лидерът на кръстоносците - Балдуин, за който се носят митове, че прекарва остатъка от живота си заточен в Търновград. 

Победата на Иван Асен II край Клокотница

Иван Асен II, наред със Симеон е може би владетелят донесъл най-големи триумфи на България в териториален и стопански напредък. Той е прочут със своята дипломация и династични бракове, само че също по този начин има и значително военни триумфи. Един подобен е точно борбата при Клокотница.  

До нея се стига откакто Епирското деспотство на Теодор Комнин печели обилни територии и придвижва войски към Константинопол с желание да го вземе от рицарите. Иван Асен II подготвя своите войски на южната граница на страната и следи придвижването на вражеската войска. Владетелят на Епир (към оня миг Солунска империя) взема решение да нападне България вместо да продължи към столицата на някогашна Византия. 

Самата борба се случва край река Клокотница. Българите скриват част от силите си в гористата околност, като кавалерията е оставена от двете страни, с цел да нападна изненадващо. Българският държател употребява терена в своя изгода и не разрешава разгръщането на по-голямата вражеска войска. Теодор Комнин нападна първи, само че армията му е арестувана до момента в който минава реката отчасти. Когато това забавя техния ход и нарушава реда им, българската кавалерия ги връхлита и разрушава. Иван Асен II демонстрира своето достойнство като пуска всички елементарни бойци, а не ги задържа в плен. Цялата аристокрация, отпред с Теодор Комнин и фамилията му е отведена в Търновград като почетни пленници. Заради своето достойнство и човечнос цар Иван Асен II е уважаван и обичан „...не единствено от българите, само че и от ромеите, и от другите нации “ – пише византийският летописец Георги Акрополит.
Кои са най-великите победи на българската войска в Първото българско царство?
Време е да погледнем обратно към историята, с цел да забележим някои от най-великите победи на българската войска по времето на Първото българско...
Прочети повече
Една от последните огромни победи на Втората българска страна е през 1332 година. Тогава отпред на България е цар Иван Александър. Той се изправя против император Андроник III, който е нахлул в българските земи и е превзел основни замъци край Черноморието. След като дипломатическо решение не се намира по кротичък път, двете армии се срещат на бойното поле. 

След като армиите заемат близки позиции, двамата владетели вършат нови опити за договаряния. Иван Александър дава тип, че е подготвен да одобри изискванията, само че чака спомагателни подкрепления. Когато те идват, той е подготвен за стълкновение, а в това време ромеите са разпуснали част от армията си, уверени, че мир ще има. 

В една ранна заран през юли Иван Александър напредва и нарежда своята войска, подготвена за стълкновение. Византийците поради мрака не схващат каква е общата бройка на силите на българите и ги подценяват. Българските и татарските сили атакуват и разрушават византийските сили. Едва дребна част от тях съумяват да правят отстъпка в крепостта Русокастро. 

След успеха двамата владетели подписват мир, който връща всички замъци сред Тунджа и Черно море на България. 

Още от ЛЮБОПИТНО:
Рейтинг: от. Гласували общо: консуматори