Когато рутината измести любовта - 3 признака за Синдрома на съквартиранта
Връзките са комплицирана материя, още повече когато става дума за взаимно общуване с половинката. Докато сме млади и безгрижни е елементарно, само че с годините и отговорностите романтиката и интимността отстъпват на назад във времето и в един момент може да се случи по този начин, че вместо като двойка, живеем по-скоро като съквартиранти.
Имаме ли боязън от фамилиарност - по какъв начин да го разпознаем и преодолеем
Да не се бърка с асексуалност
Това събитие е все по-често срещано в днешния забързан и цифровизиран свят, в който връзката и физическата непосредственост постоянно отстъпват или пред умората, или пред желанието да се потопим в обществените мрежи, вместо в мислите и възприятията на колегата си.
Когато загубим прочувствената съгласуваност между тях и вместо любовници и най-хубави другари станем просто хора, които споделят едно пространство за живеене, значи страдаме от Синдрома на съквартиранта. Ето и по какъв начин, съгласно психолозите, да разпознаем, че връзката ни е стигнала до този неподходящ стадий, както и какво да предприемем, с цел да я спасим, до момента в който е време.
Всеки живее своя живот
Добре знаем, че постоянно би трябвало да даваме независимост на половинката си и всеки да има своите обособени занимания и време единствено за себе си. Но знаем и че никоя прекаленост не е на добре. И когато двамата водим изцяло независим един от различен метод на живот, в който няма никакви пресечни точки, с изключение на вечер да си лягаме в един дом, евентуално някъде бъркаме.
Индивидуалните ни действия са неизбежни, само че не трябва да ни свързва единствено това, че вървим дружно на пазар да вземем за пример. Ако не излизаме дружно на открито и всеки прекарва голямата част от времето си с други хора, то значи сме се отдалечили прекомерно доста един от различен.
Според, представено от Forbes, времето е най-ценната инвестиция, която можем да направим във връзката си. Колкото повече качествено време прекарваме дружно, толкоз по-удовлетворени ще се усещаме от връзките си.
Разбира се, това важи, в случай че нямаме други проблеми между тях, тъй като в случай че основата е нестабилна, няма по какъв начин с няколко почивки и излизания да закърпим ситуацията. Но от време на време в действителност се нуждаем от малко, с цел да се преоткрием и обикнем още веднъж какво преди. И не трябва да усещаме, че го правим по отговорности - тогава в действителност няма да свърши работа.
За фамилиарност няма време (и желание)
Каквото и да си приказваме, в основата на всяка връзка е половият живот. Ако той куца, а привличането липсва, връзките са обречени на мудна и тиха гибел. Но тя не е и необратима. При младите се следи все по-голям % на асексуалност и интимната непосредственост като че ли към този момент не е нужда. Но добре знаем, че апетитът идва с яденето - е, и тук е тъкмо по този начин.
Под фамилиарност обаче не трябва да разбираме единствено правенето на секс - важи и за всички други прояви на физическа непосредственост като целувки и обятия, които евентуално понижават назад съразмерно на времето, в което сме дружно. Ако е по този начин, можем да вземем самодейността в свои ръце, да бъдем първите, които допират, с цел да подтикваме този по този начин значим вид другарство.
Не ми приказва, не ми се приказва
Освен секса, общуването е другият главен дирек на всяка връзка. Двойките, които страдат от Синдрома на съквартиранта, не просто избягват сложните диалози, само че и се стремят да водят какъв брой се може по-малко диалози като цяло. Това е знак, че ползата им към индивида до тях към този момент клони към нула.
И в случай че това е не просто интервал откакто сме се скарали, а всекидневно повтарящо се (без)действие, скоро ще се чувстваме напълно прочувствено отчуждени. А от време на време тъкмо откровеният диалог е всичко, от което една двойка се нуждае - или с цел да поправи счупеното посред или, или с цел да разбере, че е непоправимо счупено.
Развод в леглото - за какво да спим с обособени завивки с половинката
Как да подобрим и връзката, и съня си
Затова в никакъв случай не трябва да заобикаляме общуването, даже да не ни е до него тъкмо в този миг. И би трябвало да си зададем въпроса дали към момента имаме какво да си кажем с индивида до нас или тишината ни е станала прекомерно удобна. Ако клоним към втория отговор, значи по-добре да си мълчим сами.
Имаме ли боязън от фамилиарност - по какъв начин да го разпознаем и преодолеем
Да не се бърка с асексуалност
Това събитие е все по-често срещано в днешния забързан и цифровизиран свят, в който връзката и физическата непосредственост постоянно отстъпват или пред умората, или пред желанието да се потопим в обществените мрежи, вместо в мислите и възприятията на колегата си.
Когато загубим прочувствената съгласуваност между тях и вместо любовници и най-хубави другари станем просто хора, които споделят едно пространство за живеене, значи страдаме от Синдрома на съквартиранта. Ето и по какъв начин, съгласно психолозите, да разпознаем, че връзката ни е стигнала до този неподходящ стадий, както и какво да предприемем, с цел да я спасим, до момента в който е време.
Всеки живее своя живот
Добре знаем, че постоянно би трябвало да даваме независимост на половинката си и всеки да има своите обособени занимания и време единствено за себе си. Но знаем и че никоя прекаленост не е на добре. И когато двамата водим изцяло независим един от различен метод на живот, в който няма никакви пресечни точки, с изключение на вечер да си лягаме в един дом, евентуално някъде бъркаме.
Индивидуалните ни действия са неизбежни, само че не трябва да ни свързва единствено това, че вървим дружно на пазар да вземем за пример. Ако не излизаме дружно на открито и всеки прекарва голямата част от времето си с други хора, то значи сме се отдалечили прекомерно доста един от различен.
Според, представено от Forbes, времето е най-ценната инвестиция, която можем да направим във връзката си. Колкото повече качествено време прекарваме дружно, толкоз по-удовлетворени ще се усещаме от връзките си.
Разбира се, това важи, в случай че нямаме други проблеми между тях, тъй като в случай че основата е нестабилна, няма по какъв начин с няколко почивки и излизания да закърпим ситуацията. Но от време на време в действителност се нуждаем от малко, с цел да се преоткрием и обикнем още веднъж какво преди. И не трябва да усещаме, че го правим по отговорности - тогава в действителност няма да свърши работа.
За фамилиарност няма време (и желание)
Каквото и да си приказваме, в основата на всяка връзка е половият живот. Ако той куца, а привличането липсва, връзките са обречени на мудна и тиха гибел. Но тя не е и необратима. При младите се следи все по-голям % на асексуалност и интимната непосредственост като че ли към този момент не е нужда. Но добре знаем, че апетитът идва с яденето - е, и тук е тъкмо по този начин.
Под фамилиарност обаче не трябва да разбираме единствено правенето на секс - важи и за всички други прояви на физическа непосредственост като целувки и обятия, които евентуално понижават назад съразмерно на времето, в което сме дружно. Ако е по този начин, можем да вземем самодейността в свои ръце, да бъдем първите, които допират, с цел да подтикваме този по този начин значим вид другарство.
Не ми приказва, не ми се приказва
Освен секса, общуването е другият главен дирек на всяка връзка. Двойките, които страдат от Синдрома на съквартиранта, не просто избягват сложните диалози, само че и се стремят да водят какъв брой се може по-малко диалози като цяло. Това е знак, че ползата им към индивида до тях към този момент клони към нула.
И в случай че това е не просто интервал откакто сме се скарали, а всекидневно повтарящо се (без)действие, скоро ще се чувстваме напълно прочувствено отчуждени. А от време на време тъкмо откровеният диалог е всичко, от което една двойка се нуждае - или с цел да поправи счупеното посред или, или с цел да разбере, че е непоправимо счупено.
Развод в леглото - за какво да спим с обособени завивки с половинката
Как да подобрим и връзката, и съня си
Затова в никакъв случай не трябва да заобикаляме общуването, даже да не ни е до него тъкмо в този миг. И би трябвало да си зададем въпроса дали към момента имаме какво да си кажем с индивида до нас или тишината ни е станала прекомерно удобна. Ако клоним към втория отговор, значи по-добре да си мълчим сами.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ