Проф. Миглена Темелкова: Малките вузове са по-гъвкави
Връзката обучение – просвета – бизнес е едно от най-осезаемите конкурентни преимущества на Висшето учебно заведение по телекомуникация и пощи, което отбелязва 140 години от основаването си
- Проф. Темелкова, вие сте ректор на най-старото профилирано висше учебно заведение в България. Важни ли са традициите в модерното обучение?
- Да, изрично. Градим нашия научен артикул върху 140-годишна традиция – традицията на обвързаността с потребностите на стопанската система, с практиката и с практико-приложните научноизследователски задания, възлагани от бизнеса. Когато княз Александър Батенберг основава със собствен декрет през 1881 година Държавното телеграфо-пощенско учебно заведение, чийто приемник сме ние през днешния ден, на младото княжество са били потребни фрагменти за пощите и телеграфа. Днес подготвяните от нас експерти в региона на телекомуникациите са потребни на стопанската система ни, тъй като това са освен основни браншове от националната сигурност, само че и прибавят стойност към икономическата система.
И преди, и в този момент връзката обучение – просвета – бизнес е едно от най-осезаемите ни конкурентни преимущества. Специалностите ни са неповторими, тъй като са формирани в непосредствена колаборация с бизнеса. В образованието ни са интегрирани практики и стажове в най-големите телекомуникационни и IT колоси. Преподаватели практици от тези компании са ментори в действително време на нашите ученици, а нашите преподаватели, студенти и докторанти работят по съответни практико-приложни научноизследователски задания.
- Какви трендове дефинират процесите в системата на висшето обучение у нас? Какви дефицити не съумява да покрие тя и за какво?
- Стратегията за развиване на висшето обучение до 2030 година и определянето на групата на научноизследователските висши учебни заведения сложиха системата пред опцията да се развива на две скорости. Висшите учебни заведения, които вършат фундаментална просвета, ще получат пословичен финансов запас, а микро висшите учебни заведения (като нашето), които са профилирани и с доста мощна практико-приложна подготовка на фрагментите си и научната си продукция и чиито студенти стартират работа още в хода на образованието си, ще са на ръба на оцеляването си, тъй като останаха настрана от политиката на страната. Нещо повече – формулата, по която едно висше учебно заведение може да попадне в групата на научноизследователските, залага на броя преподаватели, т.е. колкото повече научен състав имаш, толкоз по-голяма е вероятността да се класираш в тази група. Така микро висшите учебни заведения са като че ли дискриминирани и нямат късмет да попаднат в групата на научноизследователските, даже да имат по-висок дял научни разработки на учител.
- Какви преимущества имат по-малките висши учебни заведения спрямо огромните университети, в които си коства страната да влага средства и бъдещи политики?
- Микро висшите учебни заведения са по-гъвкави и по-адаптивни. Те реагират доста бързо на потребностите на бизнеса. Затова и фирмите водачи създават просветителни артикули взаимно с такива висши учебни заведения. Например ние имаме специалности с доста IT компании, с общини, с институции, с Черноморската академия по сигурност, работим в благозвучие с условията на Директората по киберсигурност към премиера на Израел и в партньорство с него. Микро висшите учебни заведения усъвършенстват доста по-бързо структурата си и по този начин не пилеят публичен финансов запас. Имат персонално отношение към студента, създават бутикови специалности и по този начин дават неповторим, а не всеобщ учебен артикул.
Автор: Нина Панова. Текстът е оповестен в бр. 09/2021 на сп. " Мениджър "
- Проф. Темелкова, вие сте ректор на най-старото профилирано висше учебно заведение в България. Важни ли са традициите в модерното обучение?
- Да, изрично. Градим нашия научен артикул върху 140-годишна традиция – традицията на обвързаността с потребностите на стопанската система, с практиката и с практико-приложните научноизследователски задания, възлагани от бизнеса. Когато княз Александър Батенберг основава със собствен декрет през 1881 година Държавното телеграфо-пощенско учебно заведение, чийто приемник сме ние през днешния ден, на младото княжество са били потребни фрагменти за пощите и телеграфа. Днес подготвяните от нас експерти в региона на телекомуникациите са потребни на стопанската система ни, тъй като това са освен основни браншове от националната сигурност, само че и прибавят стойност към икономическата система.
И преди, и в този момент връзката обучение – просвета – бизнес е едно от най-осезаемите ни конкурентни преимущества. Специалностите ни са неповторими, тъй като са формирани в непосредствена колаборация с бизнеса. В образованието ни са интегрирани практики и стажове в най-големите телекомуникационни и IT колоси. Преподаватели практици от тези компании са ментори в действително време на нашите ученици, а нашите преподаватели, студенти и докторанти работят по съответни практико-приложни научноизследователски задания.
- Какви трендове дефинират процесите в системата на висшето обучение у нас? Какви дефицити не съумява да покрие тя и за какво?
- Стратегията за развиване на висшето обучение до 2030 година и определянето на групата на научноизследователските висши учебни заведения сложиха системата пред опцията да се развива на две скорости. Висшите учебни заведения, които вършат фундаментална просвета, ще получат пословичен финансов запас, а микро висшите учебни заведения (като нашето), които са профилирани и с доста мощна практико-приложна подготовка на фрагментите си и научната си продукция и чиито студенти стартират работа още в хода на образованието си, ще са на ръба на оцеляването си, тъй като останаха настрана от политиката на страната. Нещо повече – формулата, по която едно висше учебно заведение може да попадне в групата на научноизследователските, залага на броя преподаватели, т.е. колкото повече научен състав имаш, толкоз по-голяма е вероятността да се класираш в тази група. Така микро висшите учебни заведения са като че ли дискриминирани и нямат късмет да попаднат в групата на научноизследователските, даже да имат по-висок дял научни разработки на учител.
- Какви преимущества имат по-малките висши учебни заведения спрямо огромните университети, в които си коства страната да влага средства и бъдещи политики?
- Микро висшите учебни заведения са по-гъвкави и по-адаптивни. Те реагират доста бързо на потребностите на бизнеса. Затова и фирмите водачи създават просветителни артикули взаимно с такива висши учебни заведения. Например ние имаме специалности с доста IT компании, с общини, с институции, с Черноморската академия по сигурност, работим в благозвучие с условията на Директората по киберсигурност към премиера на Израел и в партньорство с него. Микро висшите учебни заведения усъвършенстват доста по-бързо структурата си и по този начин не пилеят публичен финансов запас. Имат персонално отношение към студента, създават бутикови специалности и по този начин дават неповторим, а не всеобщ учебен артикул.
Автор: Нина Панова. Текстът е оповестен в бр. 09/2021 на сп. " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ