Историята има особен начин да иронизира онези, които се опитват

Историята има необикновен метод да иронизира тези, които се пробват да я спрат. Социалният консерватизъм - в неговите крайни, властнически и популистки проявления - дълго време се популяризираше като " избавителният пояс " за обществата, изгубени в бурните води на глобализацията, софтуерния напредък и културния демократизъм. Днес обаче, разглеждайки два от най-ярките му знаци, виждаме не успех, а пукнатини в самата основа на тази идеология.

Юбилеят на Тръмп съответствува с време, в което американският закостенял популизъм наподобява изтощен, изправен пред вътрешни несъгласия и съществени подозрения по отношение на интелектуалната и политическата си жизненост за в бъдеще. На другия завършек на света, умората и икономическата изолираност на режима на Владимир Путин - подкопаван от затягащата се примка на една безсмислена война в Украйна, от украинските удари по личната му инфраструктура и от задълбочаващото се отчаяние на съветския хайлайф - подсказват за наближаващ исторически провал на неговия модел на " суверенна народна власт " и православен традиционализъм.

Тези събития оферират съвършен миг за равносметка: за какво общественият консерватизъм се проваля в световен мащаб и какво би трябвало да направи Европа, с цел да не разреши на локалните крайнодесни сили да запълнят вакуума?