Акад. Чавдар Руменин: Връзката между естествения и изкуствения интелект е с голяма пропаст
Връзката сред естествения и изкуствения разсъдък е с огромна бездна. Ние просто не познаваме естествения си разсъдък. Има част в нашия мозък, в предната част, където се раждат страстите, възприятията, въображението и концепциите. Не я познаваме. Това съобщи в изявление за " Денят онлайн " акад. Чавдар Руменин - експерт по сензорика, роботика и изкуствен интелект от Института по роботика при Българска академия на науките, на който е и шеф от 1999 до 2018 година Сега акад. Руменин е шеф на Националния център за подготвеност " Квантова връзка, интелигентни системи за сигурност и ръководство на риска " - КВАЗАР.
По думите му българската просвета тази година не е била недофинансирана, като по това перо са били отделени към 4,3 - 4,4% от брутния вътрешен артикул на страната. Акад. Руменин счита, че значимото е какво дават учените, които получават средства за технологии и инсталация, на страната. " Това не е малко пара. Трябва да отчетем и обстоятелството, че доста от средствата, които се употребяват в научните проучвания, идват от Европейската комисия. Такова нещо преди години нямаше. Да се каже, че българската просвета не се финансира, не върви. Не е по този начин. Трябва да се запитаме дали ние: учените, задоволяваме потребностите на националния бизнес ", добави той.
Акад. Руменин добави, че Българска академия на науките провежда конкурс по Националния проект за възобновяване и резистентност по две посоки: зелени технологии и цифрови технологии. " Само в нашия институт се готвят минимум 5 или 6 плана, в други - 6 -7. Това не е дребнотемие ", означи той.
Според него, България би трябвало да следва образеца на Съединени американски щати и Германия с внедряването на роботизирани системи в бизнеса, тъй като точно те покачват продуктивността, а надлежно и заплащането на хората.
По думите му българската просвета тази година не е била недофинансирана, като по това перо са били отделени към 4,3 - 4,4% от брутния вътрешен артикул на страната. Акад. Руменин счита, че значимото е какво дават учените, които получават средства за технологии и инсталация, на страната. " Това не е малко пара. Трябва да отчетем и обстоятелството, че доста от средствата, които се употребяват в научните проучвания, идват от Европейската комисия. Такова нещо преди години нямаше. Да се каже, че българската просвета не се финансира, не върви. Не е по този начин. Трябва да се запитаме дали ние: учените, задоволяваме потребностите на националния бизнес ", добави той.
Акад. Руменин добави, че Българска академия на науките провежда конкурс по Националния проект за възобновяване и резистентност по две посоки: зелени технологии и цифрови технологии. " Само в нашия институт се готвят минимум 5 или 6 плана, в други - 6 -7. Това не е дребнотемие ", означи той.
Според него, България би трябвало да следва образеца на Съединени американски щати и Германия с внедряването на роботизирани системи в бизнеса, тъй като точно те покачват продуктивността, а надлежно и заплащането на хората.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




