„Делници и празници - природата в българската традиционна култура“ – един проект в два музея
Връзката сред българските обичайни традиции и природата показват два музея при Българска академия на науките в общ план - „ Делници и празници - природата в българската обичайната просвета ". Чудесната самодейност е на Национален етнографски музей-БАН и Национален природонаучен музей-БАН, която се реализира с помощта на Столична стратегия „ Култура " за 2025 година
Българските национални традиции са неразделна част от нашата културна еднаквост и отразяват дълбоката връзка сред индивида и околната среда. „ Като имаме това поради, планът демонстрира взаимозависимостта сред природата, вярванията и държанието на хората в обичайното общество. В всекидневието (делниците) и в празничния календар природата играе значима роля като знак на виталните цикли, на началото и края на селскостопанските действия през другите сезони и на стихийните феномени. В басните, легендите, сказките, разказите и вярванията от обичайния интервал, постоянно животните са натоварени с човешки черти, със своите добродетели и дефекти. Хората са определяли време в националния календар, в което са правили редица практики., целящи умилостивяването и отдаването на респект ", споделя гл. ас. доктор Радина Илиева.
„ Трудът на полето, грижата за стопанството и домашните задания са били тясно свързвани с ритъма на природата. Отразявайки ролята ѝ в земеделието и отглеждането на животни, националните традиции са включвали ритуали за обезпечаване на добра годишна продукция и отбрана - да вземем за пример от естествени бедствия, заболявания по растенията и животните и други. Днес тези празници и практики са част от нашето културно завещание, което съхраняваме в Националния етнографски музей и в други музеи в страната, с цел да предадем знанието за живота на прародители ни от отминалите столетия на бъдещите генерации " добавя гл. ас. доктор Стамен Кънев.
В двата музея са показани част от животните, които са детайл от националните вярвания и календар на българите. Експозициите в НЕМ - Българска академия на науките и Национален природонаучен музей - Българска академия на науките построяват цялостен, изчерпателен облик на четири празника, свързани с другите сезони. Първата галерия бе за празника Благовещение, обвързван с вярването, че излизат змии и гущери, когато е първото кукане на кукувицата, лястовица носи богатствата новина за идващата пролет. През лятото самодейността продължи с „ Пеперуда " (нередовен бит, който се прави при суша за измолване на дъжд). Експозициите за Пеперудата могат да бъдат прегледани в НЕМ-БАН и НПМ-БАН.
Предстои откриването на още две краткотрайни изложения. „ За есента това е Мишинден, който се отбелязва на 27 октомври и е обвързван с националните практики за битка с вредителите, изключително мишките и плъховете - да не пакостят по храната, облеклата, зърното и така нататък Тогава се правят ритуали и традиции за прогонване на гризачите и попречване на тяхното настъпление в домовете и хамбарите. Сред най-известните традиции е „ погребението " на мишка - хората улавят една, която алегорично погребват в дупка в земята, като произнасят обети за прогонване на всички мишки от вкъщи и стопанството. ", споделя гл. ас. доктор Стамен Кънев. „ За зимата екипът се стопира на Андреевден, празнуван на 30 ноември. Празникът е обвързван с ритуали за изобилие и с такива за отбрана от мечките, които атакуват хора и добитък. В някои райони се извършват разнообразни обреди и ритуали за здраве в фамилията и изобилие на равнищата и при животните - в някои села се вършат специфични молебствия за отбрана от заболявания и разнообразни напасти, " прецизира гл. ас. доктор Радина Илиева.
Още първата взаимна галерия на двата музея провокира интерес, когато за първи път учени от разнообразни дисциплини (екипът е от етнолози и ентомолози) работят в синхрон, с цел да може необятната публика да разбере скритото познание за природата от обичайния човек. На уебсайтовете на музеите (www.nembg.com и www.nmnhs.com) ще отриете безвъзмездни брошури и просветителни листове. Екипът е от учени и експерти от двете звена: от НЕМ - Българска академия на науките - гл. ас. доктор Радина Илиева, гл. ас. доктор Стамен Кънев, Мария Боянова, Десислава Васова; от Национален природонаучен музей - Българска академия на науките - доцент доктор Ростислав Бекчиев, доцент доктор Марио Лангуров, доцент доктор Николай Симов, Силвия Тошева, доктор Златка Яръмова.
Българските национални традиции са неразделна част от нашата културна еднаквост и отразяват дълбоката връзка сред индивида и околната среда. „ Като имаме това поради, планът демонстрира взаимозависимостта сред природата, вярванията и държанието на хората в обичайното общество. В всекидневието (делниците) и в празничния календар природата играе значима роля като знак на виталните цикли, на началото и края на селскостопанските действия през другите сезони и на стихийните феномени. В басните, легендите, сказките, разказите и вярванията от обичайния интервал, постоянно животните са натоварени с човешки черти, със своите добродетели и дефекти. Хората са определяли време в националния календар, в което са правили редица практики., целящи умилостивяването и отдаването на респект ", споделя гл. ас. доктор Радина Илиева.
„ Трудът на полето, грижата за стопанството и домашните задания са били тясно свързвани с ритъма на природата. Отразявайки ролята ѝ в земеделието и отглеждането на животни, националните традиции са включвали ритуали за обезпечаване на добра годишна продукция и отбрана - да вземем за пример от естествени бедствия, заболявания по растенията и животните и други. Днес тези празници и практики са част от нашето културно завещание, което съхраняваме в Националния етнографски музей и в други музеи в страната, с цел да предадем знанието за живота на прародители ни от отминалите столетия на бъдещите генерации " добавя гл. ас. доктор Стамен Кънев.
В двата музея са показани част от животните, които са детайл от националните вярвания и календар на българите. Експозициите в НЕМ - Българска академия на науките и Национален природонаучен музей - Българска академия на науките построяват цялостен, изчерпателен облик на четири празника, свързани с другите сезони. Първата галерия бе за празника Благовещение, обвързван с вярването, че излизат змии и гущери, когато е първото кукане на кукувицата, лястовица носи богатствата новина за идващата пролет. През лятото самодейността продължи с „ Пеперуда " (нередовен бит, който се прави при суша за измолване на дъжд). Експозициите за Пеперудата могат да бъдат прегледани в НЕМ-БАН и НПМ-БАН.
Предстои откриването на още две краткотрайни изложения. „ За есента това е Мишинден, който се отбелязва на 27 октомври и е обвързван с националните практики за битка с вредителите, изключително мишките и плъховете - да не пакостят по храната, облеклата, зърното и така нататък Тогава се правят ритуали и традиции за прогонване на гризачите и попречване на тяхното настъпление в домовете и хамбарите. Сред най-известните традиции е „ погребението " на мишка - хората улавят една, която алегорично погребват в дупка в земята, като произнасят обети за прогонване на всички мишки от вкъщи и стопанството. ", споделя гл. ас. доктор Стамен Кънев. „ За зимата екипът се стопира на Андреевден, празнуван на 30 ноември. Празникът е обвързван с ритуали за изобилие и с такива за отбрана от мечките, които атакуват хора и добитък. В някои райони се извършват разнообразни обреди и ритуали за здраве в фамилията и изобилие на равнищата и при животните - в някои села се вършат специфични молебствия за отбрана от заболявания и разнообразни напасти, " прецизира гл. ас. доктор Радина Илиева.
Още първата взаимна галерия на двата музея провокира интерес, когато за първи път учени от разнообразни дисциплини (екипът е от етнолози и ентомолози) работят в синхрон, с цел да може необятната публика да разбере скритото познание за природата от обичайния човек. На уебсайтовете на музеите (www.nembg.com и www.nmnhs.com) ще отриете безвъзмездни брошури и просветителни листове. Екипът е от учени и експерти от двете звена: от НЕМ - Българска академия на науките - гл. ас. доктор Радина Илиева, гл. ас. доктор Стамен Кънев, Мария Боянова, Десислава Васова; от Национален природонаучен музей - Българска академия на науките - доцент доктор Ростислав Бекчиев, доцент доктор Марио Лангуров, доцент доктор Николай Симов, Силвия Тошева, доктор Златка Яръмова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ