Вратата е отворена за евро от 1 януари 2026 г.
Вратата е отворена за еврото от 1 януари 2026 година. Това е изводът на Института за пазарна стопанска система след вчерашните данни за инфлацията през декември, публикувани от Евростат.
Най-често когато се приказва за инфлация се има поради или месечна инфлация (промяна на цените по отношение на предходния месец) или годишна инфлация (промяна на цените по отношение на същия месец на миналата година). Нормално е откривателите да гледат повече годишната инфлация, защото желаят да заловен по-дълги процеси, а не просто динамичност на цените месец за месец, изясняват икономистите от ИПИ.
Критерият за еврозоната обаче стъпва на различен индикатор – средногодишна инфлация. Това на процедура е междинното равнище на годишната инфлация в последните 12 месеца, т.е. януари 24-та по отношение на януари 23-та, февруари 24-та по отношение на февруари 23-та и по този начин до декември 24-та по отношение на декември 23-та. Този индикатор демонстрира резистентност на ценовата непоклатимост, защото е неподвижен и се въздейства по-малко от някакви придвижвания в един съответен миг.
Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2,6%, до момента в който в трите страни с най-ниска инфлация в Европейски Съюз е надлежно 0,9% в Литва, 1,0% в Финландия и 1,1% в Италия. Критерият взима междинното от трите страни с най-ниска (по формулировка е „ най-хубава “) инфлация – в тази ситуация това е тъкмо 1,0%, и прибавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, т.е. отклонението на България е 0,1%.
Петър Ганев: Реалистичен сюжет е от 1 януари следващата година да плащаме в евро
В този смисъл към декември 2024 година критерият не е изпълнен в чист тип. Често когато се пресмята критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, защото се отклонява доста (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от Европейски Съюз. Ако това се приложи единствено за последната Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се покачва до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България към този момент извършва критерия, показват от ИПИ.
istock
Според тях до тази сметка няма смисъл да се прибягва, защото упованията са през януари 2025 година средногодишната инфлация в България да падне до 2,5, а критерият да се резервира същия или да се усили, защото наклонността в Европа се обърна и цените се повишават. Средногодишната инфлация ще се резервира на сходни равнища в първата половина на годината, тъй че България по-скоро влиза в интервал (в рамките на тази година), в които ще дава отговор на критерия.
Всичко това значи, че най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, който ще излезе напролет и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 година Пътят е в огромна степен механически, защото главните политически стъпки и промени в законодателството към този момент са направени.
Най-често когато се приказва за инфлация се има поради или месечна инфлация (промяна на цените по отношение на предходния месец) или годишна инфлация (промяна на цените по отношение на същия месец на миналата година). Нормално е откривателите да гледат повече годишната инфлация, защото желаят да заловен по-дълги процеси, а не просто динамичност на цените месец за месец, изясняват икономистите от ИПИ.
Критерият за еврозоната обаче стъпва на различен индикатор – средногодишна инфлация. Това на процедура е междинното равнище на годишната инфлация в последните 12 месеца, т.е. януари 24-та по отношение на януари 23-та, февруари 24-та по отношение на февруари 23-та и по този начин до декември 24-та по отношение на декември 23-та. Този индикатор демонстрира резистентност на ценовата непоклатимост, защото е неподвижен и се въздейства по-малко от някакви придвижвания в един съответен миг.
Към декември 2024 година средногодишната инфлация в България е 2,6%, до момента в който в трите страни с най-ниска инфлация в Европейски Съюз е надлежно 0,9% в Литва, 1,0% в Финландия и 1,1% в Италия. Критерият взима междинното от трите страни с най-ниска (по формулировка е „ най-хубава “) инфлация – в тази ситуация това е тъкмо 1,0%, и прибавя 1,5 пункта. Така критерият е 2,5%, т.е. отклонението на България е 0,1%.
Петър Ганев: Реалистичен сюжет е от 1 януари следващата година да плащаме в евро
В този смисъл към декември 2024 година критерият не е изпълнен в чист тип. Често когато се пресмята критерият от Европейската комисия и Европейската централна банка някоя от страните с най-ниска инфлация се изключва от изчислението, защото се отклонява доста (в посока надолу) от инфлацията в другите страни от Европейски Съюз. Ако това се приложи единствено за последната Литва (0,9%), то тя се заменя с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%) и критерият се покачва до 2,6 (1,1+1,5) и тогава България към този момент извършва критерия, показват от ИПИ.
istock Според тях до тази сметка няма смисъл да се прибягва, защото упованията са през януари 2025 година средногодишната инфлация в България да падне до 2,5, а критерият да се резервира същия или да се усили, защото наклонността в Европа се обърна и цените се повишават. Средногодишната инфлация ще се резервира на сходни равнища в първата половина на годината, тъй че България по-скоро влиза в интервал (в рамките на тази година), в които ще дава отговор на критерия.
Всичко това значи, че най-вероятно в идните месеци България ще подаде искане за ексклузивен конвергентен отчет, който ще излезе напролет и ще даде зелена светлина за въвеждането на еврото от януари 2026 година Пътят е в огромна степен механически, защото главните политически стъпки и промени в законодателството към този момент са направени.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ