1968: Kогато съветските танкове влязоха в Прага
Вранните часове на един августовски ден през 1968 година ме разсъниха непрекъснатите гърмежи на тежки самолети, летящи ниско над главите си - живеехме относително покрай най-голямото летище в Прага, споделя Даниел Кумерман за.
Беше към 3:00 часа сутринта и няколко часа по-късно пристигна обяснението. По радиото, вместо нормалната утринна музика, се чуваше единствено една тематика - известието на чешкото държавно управление, че сме окупирани от армиите на Варшавския контракт и не би трябвало да се съпротивляваме по никакъв метод .
Два часа по-късно в центъра на града разбрах какво се случва: стотици танкове бяха по улиците и разрушаваха паркираните коли там, където беше прекомерно тясно да преминат. Танкове патрулираха по основните пътища и бяха ситуирани пред съвсем всяка институция. Не единствено че за първи път видях танк, само че и можех да го докосна. Това беше и първият път, когато чух картечница от доста близо и видях следите от патрони тъкмо над главата си.
Всички тези плашещи детайлности - и доста други - към момента са крепко запечатани в съзнанието ми, 53 години по-късно. Помня града, който бръмчеше от разнообразни дребни актове на опозиция. Почти всяка стена беше измазана с някакъв антируски или антисъветски девиз . На хората се раздаваха разнообразни листовки и специфични издания на вестници.
Въпреки голямата маса от стомана към нас, ние продължавахме да отхвърляме да приемем нейната действителност. Все още вярвахме, че можем по някакъв метод да защитим и запазим процеса на демократизация на страната ни, прочут като Пражката пролет .
Но в последна сметка „ истината за танковете “ надви и посланието им беше ясно: никаква либерализация и да не приказваме за народна власт, в която и да е част от руския блок , защото това би могло да заплаши цялостното послушание на хората в останалата част от империята.
Всъщност руското опрощение за окупацията на Чехословакия се намира в по този начин наречената теория на Брежнев за „ стеснен суверенитет “, която твърди, че всяка опасност за социалистическото ръководство, в която и да е страна от блока е опасност за всички тях . Независимо от обстоятелството, че хипотетичната опасност идваше от самата чешка комунистическа партия .
Навърших 17 години няколко дни преди този предопределен ден - 21 август 1968 година - самата формираща възраст, когато човек към този момент може да има мощни възгледи и отзиви, само че те към момента се менят. Танковете единствено в допълнение ме убедиха, че цялата комунистическа система и нейното ръководство от Москва са по своята същина зли . Възгледът ми беше в допълнение заздравен от последвалия веществен и честен крах на моята страна по всички вероятни способи. Всичко това под непрекъснато бдителния взор на Москва.
На процедура режимът ми попречи да пътувам и да уча света в ученическите ми години и в последна сметка ме изпрати да шетам прозорци в продължение на 13 дълги години. Все отново можех да се считам за късметлия, тъй като бях единствено на 38, когато режимът най-сетне падна и съумях да захвана две значими кариери. Казвам го, тъй като имаше прекалено много нещастни хора, които изгубиха всичките си продуктивни години поради комунистическото ръководство .
Описвам всичко това с толкоз персонални детайлности, с цел да стане по-ясно какво усещат мнозина от моето потомство, както и безчет други в моята страна – млади и възрастни –, когато чуем за съветски танкове, които се движат из градовете и провинциите на Украйна.
Но още повече, когато чуем Путин да приканва призрака на доктрината на Брежнев, съгласно която Москва има право да се усеща застрашена от самостоятелен комшия .
Виждаме приемствеността на присъщото имперско мислене – което в нашия случай през 1968 година беше комунистическата идеология и обещанието за ярко бъдеще. В случая с Украйна през днешния ден, той се управлява от съветски шовинизъм и комплекса "на спасителя " на хипотетично великия водач .
Това е в действителност мрачното обръщение за нас тук в Чешката република и за прилежащите ни страни, които също бяха под руска власт. Можем да сме сигурни, че в случай че Путин успее в настоящето си премеждие, той няма да спре дотук - и погледът му ще бъде прикрепен към нас .
Украинците, които отвръщат на съветската офанзива, вършат това освен за личната си независимост, само че и за нашата независимост. И за това те заслужават нашата безкрайна признателност.
Пражката пролет е интервал на всеобщи митинги и политическа либерализация в Чехословакия.
Започва на 5 януари 1968 и продължава до 20 август същата година, когато Съюз на съветските социалистически републики, Народна република България, Полската национална република и Унгарската национална република окупират страната. Причина е избирането на реформиста Александър Дубчек за първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия, което не се харесва на руската власт.
Народна република България взе участие в потушаването на Пражката пролет с два мотострелкови полка и един танков батальон. България е първата страна, настояла за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет – с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на президентската аудиенция на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.
Беше към 3:00 часа сутринта и няколко часа по-късно пристигна обяснението. По радиото, вместо нормалната утринна музика, се чуваше единствено една тематика - известието на чешкото държавно управление, че сме окупирани от армиите на Варшавския контракт и не би трябвало да се съпротивляваме по никакъв метод .
Два часа по-късно в центъра на града разбрах какво се случва: стотици танкове бяха по улиците и разрушаваха паркираните коли там, където беше прекомерно тясно да преминат. Танкове патрулираха по основните пътища и бяха ситуирани пред съвсем всяка институция. Не единствено че за първи път видях танк, само че и можех да го докосна. Това беше и първият път, когато чух картечница от доста близо и видях следите от патрони тъкмо над главата си.
Всички тези плашещи детайлности - и доста други - към момента са крепко запечатани в съзнанието ми, 53 години по-късно. Помня града, който бръмчеше от разнообразни дребни актове на опозиция. Почти всяка стена беше измазана с някакъв антируски или антисъветски девиз . На хората се раздаваха разнообразни листовки и специфични издания на вестници.
Въпреки голямата маса от стомана към нас, ние продължавахме да отхвърляме да приемем нейната действителност. Все още вярвахме, че можем по някакъв метод да защитим и запазим процеса на демократизация на страната ни, прочут като Пражката пролет .
Но в последна сметка „ истината за танковете “ надви и посланието им беше ясно: никаква либерализация и да не приказваме за народна власт, в която и да е част от руския блок , защото това би могло да заплаши цялостното послушание на хората в останалата част от империята.
Всъщност руското опрощение за окупацията на Чехословакия се намира в по този начин наречената теория на Брежнев за „ стеснен суверенитет “, която твърди, че всяка опасност за социалистическото ръководство, в която и да е страна от блока е опасност за всички тях . Независимо от обстоятелството, че хипотетичната опасност идваше от самата чешка комунистическа партия .
Навърших 17 години няколко дни преди този предопределен ден - 21 август 1968 година - самата формираща възраст, когато човек към този момент може да има мощни възгледи и отзиви, само че те към момента се менят. Танковете единствено в допълнение ме убедиха, че цялата комунистическа система и нейното ръководство от Москва са по своята същина зли . Възгледът ми беше в допълнение заздравен от последвалия веществен и честен крах на моята страна по всички вероятни способи. Всичко това под непрекъснато бдителния взор на Москва.
На процедура режимът ми попречи да пътувам и да уча света в ученическите ми години и в последна сметка ме изпрати да шетам прозорци в продължение на 13 дълги години. Все отново можех да се считам за късметлия, тъй като бях единствено на 38, когато режимът най-сетне падна и съумях да захвана две значими кариери. Казвам го, тъй като имаше прекалено много нещастни хора, които изгубиха всичките си продуктивни години поради комунистическото ръководство .
Описвам всичко това с толкоз персонални детайлности, с цел да стане по-ясно какво усещат мнозина от моето потомство, както и безчет други в моята страна – млади и възрастни –, когато чуем за съветски танкове, които се движат из градовете и провинциите на Украйна.
Но още повече, когато чуем Путин да приканва призрака на доктрината на Брежнев, съгласно която Москва има право да се усеща застрашена от самостоятелен комшия .
Виждаме приемствеността на присъщото имперско мислене – което в нашия случай през 1968 година беше комунистическата идеология и обещанието за ярко бъдеще. В случая с Украйна през днешния ден, той се управлява от съветски шовинизъм и комплекса "на спасителя " на хипотетично великия водач .
Това е в действителност мрачното обръщение за нас тук в Чешката република и за прилежащите ни страни, които също бяха под руска власт. Можем да сме сигурни, че в случай че Путин успее в настоящето си премеждие, той няма да спре дотук - и погледът му ще бъде прикрепен към нас .
Украинците, които отвръщат на съветската офанзива, вършат това освен за личната си независимост, само че и за нашата независимост. И за това те заслужават нашата безкрайна признателност.
Пражката пролет е интервал на всеобщи митинги и политическа либерализация в Чехословакия.
Започва на 5 януари 1968 и продължава до 20 август същата година, когато Съюз на съветските социалистически републики, Народна република България, Полската национална република и Унгарската национална република окупират страната. Причина е избирането на реформиста Александър Дубчек за първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия, което не се харесва на руската власт.
Народна република България взе участие в потушаването на Пражката пролет с два мотострелкови полка и един танков батальон. България е първата страна, настояла за военна намеса в Чехословакия, и последната, която се извинява за присъединяване си в потушаването на Пражката пролет – с решение на Народното събрание през 1990 година и по-късно по време на президентската аудиенция на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ