Една от най-драматичните заложнически кризи: Какво се е случило с полет 149 на British Airways?
Вранните часове на 2 август 1990 година търговски полет, пътуващ за Кувейт, става неволна част от една от най-драматичните и мъчителни заложнически рецесии в актуалната история. Полет 149 на British Airways, пренасящ 385 пасажери и екипаж, каца на интернационалното летище в Кувейт, когато Ирак стартира изненадваща инвазия в страната , написа.
Това, което следва, е травматично тестване за пасажерите, които се оказват въвлечени в геополитически призрачен сън, държани като заложници от силите на Саддам Хюсеин и употребявани като жив щит в подготовката за войната в Залива.
Ето какъв е бил развоят на събитията и това, което е трябвало да преживеят заложниците от полета.
Едно съдбоносно пътешестване
Полет 149, постоянен полет от Лондон Хийтроу до Куала Лумпур, прави междинно кацане в Кувейт. Пътниците на борда не са били наясно със събитията, които са щели да се развият, защото полетът е бил плануван месеци по-рано и политическата обстановка в района е изглеждала постоянна по това време. Въпреки това, когато самолетът се приземява в 4:00 ч. сутринта, иракските сили към този момент минават границата на Кувейт и стартират бърза и брутална инвазия, която ще сложи началото на Войната в Залива.
British Airways Flight 149 was bound for Subang's KLIA in 1990 when the B747 made a stop at Kuwait.
Lil did the crew know that Saddam has invaded Kuwait. All pax were taken hostage as human shield while the aircraft was destroyed
— Garuda Rajawali (@GardaAramis)
Какво се случва с полет 149 на British Airways?
В миговете след кацането на самолета екипажът и пасажерите към момента не са разбрали за развоя на рецесията. Докато самолетът се придвижвал към терминала, на летището се появяват иракски бойци. Пасажерите, доста от които английски жители, са неотложно арестувани от иракските военни, а самолетът е заставен да остане на пистата.
Започва заложническата рецесия
Веднага откакто пасажерите и екипажът слизат от самолета, те са посрещнати от иракски бойци, които неотложно стартират да ги разделят. Целта на Ирак е ясна: да употребява пасажерите като лост против интернационалната общественост, изключително против Обединеното кралство и Съединените щати, които са в тесни връзки с Кувейт. Пътниците са вкарани в постройката на терминала и държани под прицел, до момента в който новината за нашествието и кацането на самолета се популяризира по целия свят.
С напредването на часовете обстановката се утежнява. Заложниците са преместени в спонтанна зона за задържане, където са подложени на заплашване, апетит и душевен тормоз. Те са принудени да гледат по какъв начин Саддам Хюсеин, известният иракски деспот, се появява по държавната телевизия, обръщайки се към нацията, а пасажерите се виждат на назад във времето. Образът на тези почтени цивилни, държани срещу волята им, се трансформира в мощен знак на безмилостността на иракския режим.
Ужасяващото тестване придобива още по-мрачен темперамент, когато заложниците са употребявани като жив щит. Иракските сили стартират да реалокират групата сред разнообразни места, в това число военни обекти и държавни здания, с цел да възпрат възможни въздушни удари. За заложниците това означавало непрекъснат боязън от гибелта, защото са изложени на опцията да попаднат под пресечен огън в идната война.
Борба за оцеляване
За страдание, не всички заложници оцеляват след тестването. Един от пасажерите, английският жител Брайън О'Нийл, умира, до момента в който е в плен. По време на престоя си като пленник той получава сърдечен удар и макар опитите за здравна помощ, той умира. Смъртта му припомня за физическите и прочувствените последствия от заложническата рецесия за всички участници в нея.
През идващите дни и седмици заложниците са държани при все по-нечовешки условия . Отказвали са им храна, здравна помощ и даже съществени човешки права, до момента в който интернационалната общественост се е опитвала да обезпечи освобождението им. Някои от заложниците, в това число членовете на екипажа, са подложени на разпити от иракските военни, които желаят да схванат дали имат знания в региона на военното дело или връзки с английското държавно управление. Несигурността на обстановката единствено ускорява психическата контузия, която заложниците претърпяват.
Освобождаването
След 13 дни пленничество заложниците най-сетне са освободени. Пробивът идва след мощен дипломатически напън от страна на английското държавно управление и други западни съдружници. В рамките на договарянията настояванията на Ирак за политически отстъпки са посрещнати с стеснен триумф, само че заложниците са освободени без произшествия. На заложниците им е разрешено да се качат на полет за Лондон, макар че доста от тях се завръщат вкъщи с физически и прочувствени белези от претърпяното.
Това, което следва, е травматично тестване за пасажерите, които се оказват въвлечени в геополитически призрачен сън, държани като заложници от силите на Саддам Хюсеин и употребявани като жив щит в подготовката за войната в Залива.
Ето какъв е бил развоят на събитията и това, което е трябвало да преживеят заложниците от полета.
Едно съдбоносно пътешестване
Полет 149, постоянен полет от Лондон Хийтроу до Куала Лумпур, прави междинно кацане в Кувейт. Пътниците на борда не са били наясно със събитията, които са щели да се развият, защото полетът е бил плануван месеци по-рано и политическата обстановка в района е изглеждала постоянна по това време. Въпреки това, когато самолетът се приземява в 4:00 ч. сутринта, иракските сили към този момент минават границата на Кувейт и стартират бърза и брутална инвазия, която ще сложи началото на Войната в Залива.
British Airways Flight 149 was bound for Subang's KLIA in 1990 when the B747 made a stop at Kuwait.
Lil did the crew know that Saddam has invaded Kuwait. All pax were taken hostage as human shield while the aircraft was destroyed
— Garuda Rajawali (@GardaAramis)
Какво се случва с полет 149 на British Airways?
В миговете след кацането на самолета екипажът и пасажерите към момента не са разбрали за развоя на рецесията. Докато самолетът се придвижвал към терминала, на летището се появяват иракски бойци. Пасажерите, доста от които английски жители, са неотложно арестувани от иракските военни, а самолетът е заставен да остане на пистата.
Започва заложническата рецесия
Веднага откакто пасажерите и екипажът слизат от самолета, те са посрещнати от иракски бойци, които неотложно стартират да ги разделят. Целта на Ирак е ясна: да употребява пасажерите като лост против интернационалната общественост, изключително против Обединеното кралство и Съединените щати, които са в тесни връзки с Кувейт. Пътниците са вкарани в постройката на терминала и държани под прицел, до момента в който новината за нашествието и кацането на самолета се популяризира по целия свят.
С напредването на часовете обстановката се утежнява. Заложниците са преместени в спонтанна зона за задържане, където са подложени на заплашване, апетит и душевен тормоз. Те са принудени да гледат по какъв начин Саддам Хюсеин, известният иракски деспот, се появява по държавната телевизия, обръщайки се към нацията, а пасажерите се виждат на назад във времето. Образът на тези почтени цивилни, държани срещу волята им, се трансформира в мощен знак на безмилостността на иракския режим.
Ужасяващото тестване придобива още по-мрачен темперамент, когато заложниците са употребявани като жив щит. Иракските сили стартират да реалокират групата сред разнообразни места, в това число военни обекти и държавни здания, с цел да възпрат възможни въздушни удари. За заложниците това означавало непрекъснат боязън от гибелта, защото са изложени на опцията да попаднат под пресечен огън в идната война.
Борба за оцеляване
За страдание, не всички заложници оцеляват след тестването. Един от пасажерите, английският жител Брайън О'Нийл, умира, до момента в който е в плен. По време на престоя си като пленник той получава сърдечен удар и макар опитите за здравна помощ, той умира. Смъртта му припомня за физическите и прочувствените последствия от заложническата рецесия за всички участници в нея.
През идващите дни и седмици заложниците са държани при все по-нечовешки условия . Отказвали са им храна, здравна помощ и даже съществени човешки права, до момента в който интернационалната общественост се е опитвала да обезпечи освобождението им. Някои от заложниците, в това число членовете на екипажа, са подложени на разпити от иракските военни, които желаят да схванат дали имат знания в региона на военното дело или връзки с английското държавно управление. Несигурността на обстановката единствено ускорява психическата контузия, която заложниците претърпяват.
Освобождаването
След 13 дни пленничество заложниците най-сетне са освободени. Пробивът идва след мощен дипломатически напън от страна на английското държавно управление и други западни съдружници. В рамките на договарянията настояванията на Ирак за политически отстъпки са посрещнати с стеснен триумф, само че заложниците са освободени без произшествия. На заложниците им е разрешено да се качат на полет за Лондон, макар че доста от тях се завръщат вкъщи с физически и прочувствени белези от претърпяното.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ