На 23 април Перущица въстава срещу османската тирания
Връхна точка в историята не Перущица е присъединяване на цялото население в Априлското въстание. То е вдигнато на 23 април 1876 година Перущинци удържат 7 дни непрестанните офанзиви на неведнъж превъзхождащия ги по брой и въоръжение съперник.
Те са нападнати от 5500 индивида башибозук на Адил ага Тъмръшлията, а на 29 април идва и турска постоянна армия с артилерия отпред с Решид паша. Едва когато оръдията унищожават покрива на въстаническата цитадела - църквата „ Св. Архангели Гавраил и Михаил “, в която са събрани към 600 старци, дами и деца, въстаниците приключват съпротивата.
В черквата умират 347 души отпред с отец Тилев, доктор Васил Соколски и лидера на въстанието в града Петър Бонев - приятел и сподвижник на Раковски и Левски в Белградската легия. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още 23 перущенци.
През юли 1876 година Перущица е посетена от френския публицист Иван дьо Вестин, който оповестява, че след зверското турско кръвопролитие при подавяне на въстанието, осъществено от постоянна армия и паравоенни мюсюлмански елементи в града, са останали 150 „ старци и деца “ от предходното население от над 2000 души.
Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и заровени в същата тази църква, с цел да се помни станалото.
За героичните събития Захари Стоянов споделя в " Записки по българските въстания " как "...един френец, който идел откъм Пловдив на кон, почнал да вика на турски: „ Не бойте се, царска армия иде “. Башибозуците, като не го разбрали, че е френк гяур, свалили го от коня и го насекли с ножовете си...
Около 300-400 души, множеството дами, деца и недъгави мъже, съумели да се предадат на башибозуците при Циганската могила, в което предавание не последвало нищо изключително. Отведнъж обаче зверският глас на техния предводител Адил ага изкомандувал на своите подчинени диви башибозуци „ Дьон гери! “ и дългите ятагани лъснали във въздуха.
Страшна минута настанала за беззащитните перущени, които били заобиколени от всяка страна от дивата орда. Техните обезверени крясъци, молбите им, които произнасяли, коленичили пред разярения турчин, пресипналите гласове на дребните дечица достигали до небесата.
Картината била една от най-сърцераздирателните. Там белобрадият дъртак припадал в краката на хищния башибозук да го пощади, който изпразвал пищова си в гърдите му и тичал напред да търси други жертви, без да удостои с погледа си най-малко валяющия се в кръвта си мъртвец.
По-нататък млада майка целувала дръжката на окървавения нож да остави малката рожба, само че безчеловечната чалма, под която се виждало единствено человечески облик, сечала наред и майки, и деца... ". /Марица.бг
Те са нападнати от 5500 индивида башибозук на Адил ага Тъмръшлията, а на 29 април идва и турска постоянна армия с артилерия отпред с Решид паша. Едва когато оръдията унищожават покрива на въстаническата цитадела - църквата „ Св. Архангели Гавраил и Михаил “, в която са събрани към 600 старци, дами и деца, въстаниците приключват съпротивата.
В черквата умират 347 души отпред с отец Тилев, доктор Васил Соколски и лидера на въстанието в града Петър Бонев - приятел и сподвижник на Раковски и Левски в Белградската легия. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още 23 перущенци.
През юли 1876 година Перущица е посетена от френския публицист Иван дьо Вестин, който оповестява, че след зверското турско кръвопролитие при подавяне на въстанието, осъществено от постоянна армия и паравоенни мюсюлмански елементи в града, са останали 150 „ старци и деца “ от предходното население от над 2000 души.
Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и заровени в същата тази църква, с цел да се помни станалото.
За героичните събития Захари Стоянов споделя в " Записки по българските въстания " как "...един френец, който идел откъм Пловдив на кон, почнал да вика на турски: „ Не бойте се, царска армия иде “. Башибозуците, като не го разбрали, че е френк гяур, свалили го от коня и го насекли с ножовете си...
Около 300-400 души, множеството дами, деца и недъгави мъже, съумели да се предадат на башибозуците при Циганската могила, в което предавание не последвало нищо изключително. Отведнъж обаче зверският глас на техния предводител Адил ага изкомандувал на своите подчинени диви башибозуци „ Дьон гери! “ и дългите ятагани лъснали във въздуха.
Страшна минута настанала за беззащитните перущени, които били заобиколени от всяка страна от дивата орда. Техните обезверени крясъци, молбите им, които произнасяли, коленичили пред разярения турчин, пресипналите гласове на дребните дечица достигали до небесата.
Картината била една от най-сърцераздирателните. Там белобрадият дъртак припадал в краката на хищния башибозук да го пощади, който изпразвал пищова си в гърдите му и тичал напред да търси други жертви, без да удостои с погледа си най-малко валяющия се в кръвта си мъртвец.
По-нататък млада майка целувала дръжката на окървавения нож да остави малката рожба, само че безчеловечната чалма, под която се виждало единствено человечески облик, сечала наред и майки, и деца... ". /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ