Вихрен – върхът на бурите
Връх Вихрен със своите 2914 метра е първенецът на Пирин. На 1950 м има построена метеорологична станция.
Траките наричали планината Орбелос (белоснежна). Славяните я посочили Юденица (Самодивската), а по-късно я нарекли Перин, тъй като били уверени, че най-високият й връх е населяван от самия господ Перун. Наричан още Piorun, Parun, Перин, той едно от най-могъщите божества в славянската митология, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, притежател на стихии и дъжд, покровител на бойците и лидер на отрядите по време на борба.
Но, съгласно тълкуването на учен Владимир Георгиев, името идва от тракийската дума "перинтос ", което значи "скала ", или от хетската "перунаш ". До 1942 година Вихрен се е наричал Елтепе (връх на бурите). Гледан откъм Банско връх Вихрен наподобява на пресечена пирамида, а от юг - на четиристенна пирамида. За този връх е особено, че наподобява по доста друг метод от другите направления.
Върхът е част от основания в 1962 година едноименен народен парк, който в 1975 година получава името "Пирин ". С повърхност от над 40,000 хектара паркът опазва неповторимите ендемични, застрашени и редки растения, както и разнообразието от скотски типове, които го населяват. През 1983 година е включен в листата на международното естествено и културно завещание на ЮНЕСКО.
В подножието на планината може да се види Байкушевата мура , която носи името на своя изобретател - лесовъда Коста Байкушев. Той изследва дървото през 1897 година и пресмята възрастта му на 1200 години тогава. А размерите му са в действителност са впечатляващи: височина 24 метра, диаметър 2.02 метра и обиколка съвсем осем.
Но не по този начин стоят нещата при връх Вихрен. Защото той е втори по височина в България след Мусала и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп /Гърция/. Изграден е от мрамори, които не задържат вода и тъкмо по тази причина в региона на върха няма реки и езера. Растителността по скатовете му е бедна - трева и лишеи, само че в подмяна на това по скалния борд Джамджиеви скали в обилие се среща еделвайсът . По-богат е животинският свят - птици, дребни гризачи, само че най-много диви кози, които населяват местността Казаните в неговото подножие.
Към самия връх водят няколко маршрута, само че е най-добре да се тръгне от Банско към хижите "Бъндерица " и "Вихрен ", които оферират доста положителни условия за престояване.
От хижа "Вихрен " стартира по този начин нареченият " типичен маршрут " - главната пътека, известна като "Царската ". Тя обаче е стръмна - за малко време се доближава денивелация от съвсем километър нагоре, и е за туристи с добра физическа подготовка. През лятото изкачването от хижата до върха трае към 3-4 часа. Безспорно точно тогава е най-хубавото време за постигане челото на Вихрен.
Връх Вихрен е включен в самодейността " Покорител на 10-те планински първенци " . Печат има в хижа "Вихрен “ (където може да се нощува), в хижа "Бъндерица " и в музей "Никола Вапцаров " в Банско.
Траките наричали планината Орбелос (белоснежна). Славяните я посочили Юденица (Самодивската), а по-късно я нарекли Перин, тъй като били уверени, че най-високият й връх е населяван от самия господ Перун. Наричан още Piorun, Parun, Перин, той едно от най-могъщите божества в славянската митология, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, притежател на стихии и дъжд, покровител на бойците и лидер на отрядите по време на борба.
Но, съгласно тълкуването на учен Владимир Георгиев, името идва от тракийската дума "перинтос ", което значи "скала ", или от хетската "перунаш ". До 1942 година Вихрен се е наричал Елтепе (връх на бурите). Гледан откъм Банско връх Вихрен наподобява на пресечена пирамида, а от юг - на четиристенна пирамида. За този връх е особено, че наподобява по доста друг метод от другите направления.
Върхът е част от основания в 1962 година едноименен народен парк, който в 1975 година получава името "Пирин ". С повърхност от над 40,000 хектара паркът опазва неповторимите ендемични, застрашени и редки растения, както и разнообразието от скотски типове, които го населяват. През 1983 година е включен в листата на международното естествено и културно завещание на ЮНЕСКО.
В подножието на планината може да се види Байкушевата мура , която носи името на своя изобретател - лесовъда Коста Байкушев. Той изследва дървото през 1897 година и пресмята възрастта му на 1200 години тогава. А размерите му са в действителност са впечатляващи: височина 24 метра, диаметър 2.02 метра и обиколка съвсем осем.
Но не по този начин стоят нещата при връх Вихрен. Защото той е втори по височина в България след Мусала и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп /Гърция/. Изграден е от мрамори, които не задържат вода и тъкмо по тази причина в региона на върха няма реки и езера. Растителността по скатовете му е бедна - трева и лишеи, само че в подмяна на това по скалния борд Джамджиеви скали в обилие се среща еделвайсът . По-богат е животинският свят - птици, дребни гризачи, само че най-много диви кози, които населяват местността Казаните в неговото подножие.
Към самия връх водят няколко маршрута, само че е най-добре да се тръгне от Банско към хижите "Бъндерица " и "Вихрен ", които оферират доста положителни условия за престояване.
От хижа "Вихрен " стартира по този начин нареченият " типичен маршрут " - главната пътека, известна като "Царската ". Тя обаче е стръмна - за малко време се доближава денивелация от съвсем километър нагоре, и е за туристи с добра физическа подготовка. През лятото изкачването от хижата до върха трае към 3-4 часа. Безспорно точно тогава е най-хубавото време за постигане челото на Вихрен.
Връх Вихрен е включен в самодейността " Покорител на 10-те планински първенци " . Печат има в хижа "Вихрен “ (където може да се нощува), в хижа "Бъндерица " и в музей "Никола Вапцаров " в Банско.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ