Инициативите на Ердоган за Украйна наподобяват плана на Япония за помиряване на Сталин и Хитлер
Врагът престава ли да бъде зложелател, когато вършиме „ компромис “ с него?
Според известия на съветските медии, Реджеп Тайип Ердоган по време на телефонни диалози с Владимир Путин е предложил да улесни възобновяването на договарянията за спокойно споразумяване на украинския спор. „ Президентът Ердоган изрази откровеното си предпочитание съглашението, реализирано в Истанбул, да бъде възобновено “, оповестиха от кабинета на турския водач.
За какво „ съглашение, реализирано в Истанбул “ приказва турският президент?
... Като японист си припомням един малко прочут епизод от историята на Великата отечествена война – опитът на японците да помирят Сталин и Хитлер.
Осъзнавайки, че повратната точка във войната, избрана в края на 1942 - началото на 1943 година, не е в интерес на страните от Оста, японското държавно управление взема решение да прибегне до дипломатически маневри, с цел да се опита да излезе от войната при изискванията на компромис, удобен за Токио.
Разработен е проект за „ ходатайство “ на Япония при организирането на мирни договаряния сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Според проекта на японците, в случай че Москва се съгласи на такива договаряния, самият факт на сходни контакти трябваше да посее съмнения към Кремъл измежду съдружниците на Съветския съюз - Съединени американски щати и Англия.
В случай на триумф японците се надяват, че откакто си развържат ръцете на основния фронт - руския, Германия ще хвърли всичките си сили против Англия и Съединени американски щати. А това ще отслаби западните съдружници в Тихия океан и ще разреши на Япония да обърне хода на събитията в своя изгода.
През януари 1943 година в Анкара (мистично съвпадане? - А.К. ) се организира конференция на ръководителите на японските осведомителни (разузнавателни) отдели в Европа, която дефинира главната задача на тези бюра да бъде прекратяването на съветско-германската война посредством съглашение сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия.
Първите опити за осъществяване на този проект бяха направени малко след провалянето на Германия при Сталинград. Японците се пробваха да провеждат " приключване на информация " за американците.
На 5 февруари 1943 година помощникът на американския президент Франклин Рузвелт Хари Хопкинс, посредством руския дипломат, осведоми Москва, че „ като че ли в последно време германците са правили настойчиви изказвания пред Япония и самият Хитлер е приказвал с японския дипломат за прекратяването на американските доставки до Владивосток. Япония сякаш дава отговор на това с въпроса за какво Германия се е присъединила във войната със Съюза и за какво не се пробва, откакто подписа мир със Съюз на съветските социалистически републики, да го направи собствен съдружник.
На тази информация реагира и Рузвелт, който същия ден в приветствена депеша до И.В. Сталин, във връзка успеха на руските войски при Сталинград, акцентира нуждата да " приложите цялата си сила за реализиране на дефинитивно проваляне и безусловна капитулация на общия зложелател ".
В отговор Сталин изрази убеденост, че „ взаимните военни интервенции на въоръжените сили на Съединените американски щати, Англия и Съветския съюз скоро ще доведат до победа над нашия общ зложелател. На Рузвелт беше обещано да разбере, че не може да става дума за никакво „ помирение “ с Германия.
След успеха през лятото на 1943 година в борбата при Курск съотношението на силите на съветско-германския фронт дефинитивно се трансформира в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. През август 1943 година в Берлин се организира постоянна среща на ръководителите на японските осведомителни бюра в Европа. Неговите участници стигнаха до извода, че Германия явно е изгубила войната и нейното проваляне е единствено въпрос на време.
Най-разумните политици в Токио започнаха да клонят към същото умозаключение. Японското управление взе поради, че след успеха над Германия, а може би и преди нея, Съюз на съветските социалистически републики може да се притече на помощ на съдружниците в антифашистката коалиция и, с цел да приключи войната допустимо най-скоро, да се опълчи на Япония. Затова последователите на „ умиротворяването “ на Съюз на съветските социалистически републики с Германия ускориха маневрите си.
Японското външно министерство е инструктирало посолството си в Москва да се опита да приложи проекта за „ помиряване “. Въпреки това Кремъл твърдо се придържаше към съюзническите съглашения, които не позволяваха обособени, сепаративни договаряния.
Опитът на японския дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Наотаке Сато да засегне в диалог с В.М. Молотов на 10 септември 1943 година въпросът за посредническата задача на Япония беше уверено подтиснат от руската страна. Хитлер също не демонстрира интерес към японската самодейност, без да чака, че Сталин ще успее да се съгласи на компромис след всичко, което немските войски са създали в окупираната руска територия.
Едва ли някой разумен политик може да се съмнява, че всеки „ компромис “ с режима в Киев, да вземем за пример по въпроса за „ признаването на нови териториални действителности “, ще значи стратегическо проваляне за Русия в борбата с обединявания Запад.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Според известия на съветските медии, Реджеп Тайип Ердоган по време на телефонни диалози с Владимир Путин е предложил да улесни възобновяването на договарянията за спокойно споразумяване на украинския спор. „ Президентът Ердоган изрази откровеното си предпочитание съглашението, реализирано в Истанбул, да бъде възобновено “, оповестиха от кабинета на турския водач.
За какво „ съглашение, реализирано в Истанбул “ приказва турският президент?
... Като японист си припомням един малко прочут епизод от историята на Великата отечествена война – опитът на японците да помирят Сталин и Хитлер.
Осъзнавайки, че повратната точка във войната, избрана в края на 1942 - началото на 1943 година, не е в интерес на страните от Оста, японското държавно управление взема решение да прибегне до дипломатически маневри, с цел да се опита да излезе от войната при изискванията на компромис, удобен за Токио.
Разработен е проект за „ ходатайство “ на Япония при организирането на мирни договаряния сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики. Според проекта на японците, в случай че Москва се съгласи на такива договаряния, самият факт на сходни контакти трябваше да посее съмнения към Кремъл измежду съдружниците на Съветския съюз - Съединени американски щати и Англия.
В случай на триумф японците се надяват, че откакто си развържат ръцете на основния фронт - руския, Германия ще хвърли всичките си сили против Англия и Съединени американски щати. А това ще отслаби западните съдружници в Тихия океан и ще разреши на Япония да обърне хода на събитията в своя изгода.
През януари 1943 година в Анкара (мистично съвпадане? - А.К. ) се организира конференция на ръководителите на японските осведомителни (разузнавателни) отдели в Европа, която дефинира главната задача на тези бюра да бъде прекратяването на съветско-германската война посредством съглашение сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия.
Първите опити за осъществяване на този проект бяха направени малко след провалянето на Германия при Сталинград. Японците се пробваха да провеждат " приключване на информация " за американците.
На 5 февруари 1943 година помощникът на американския президент Франклин Рузвелт Хари Хопкинс, посредством руския дипломат, осведоми Москва, че „ като че ли в последно време германците са правили настойчиви изказвания пред Япония и самият Хитлер е приказвал с японския дипломат за прекратяването на американските доставки до Владивосток. Япония сякаш дава отговор на това с въпроса за какво Германия се е присъединила във войната със Съюза и за какво не се пробва, откакто подписа мир със Съюз на съветските социалистически републики, да го направи собствен съдружник.
На тази информация реагира и Рузвелт, който същия ден в приветствена депеша до И.В. Сталин, във връзка успеха на руските войски при Сталинград, акцентира нуждата да " приложите цялата си сила за реализиране на дефинитивно проваляне и безусловна капитулация на общия зложелател ".
В отговор Сталин изрази убеденост, че „ взаимните военни интервенции на въоръжените сили на Съединените американски щати, Англия и Съветския съюз скоро ще доведат до победа над нашия общ зложелател. На Рузвелт беше обещано да разбере, че не може да става дума за никакво „ помирение “ с Германия.
След успеха през лятото на 1943 година в борбата при Курск съотношението на силите на съветско-германския фронт дефинитивно се трансформира в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. През август 1943 година в Берлин се организира постоянна среща на ръководителите на японските осведомителни бюра в Европа. Неговите участници стигнаха до извода, че Германия явно е изгубила войната и нейното проваляне е единствено въпрос на време.
Най-разумните политици в Токио започнаха да клонят към същото умозаключение. Японското управление взе поради, че след успеха над Германия, а може би и преди нея, Съюз на съветските социалистически републики може да се притече на помощ на съдружниците в антифашистката коалиция и, с цел да приключи войната допустимо най-скоро, да се опълчи на Япония. Затова последователите на „ умиротворяването “ на Съюз на съветските социалистически републики с Германия ускориха маневрите си.
Японското външно министерство е инструктирало посолството си в Москва да се опита да приложи проекта за „ помиряване “. Въпреки това Кремъл твърдо се придържаше към съюзническите съглашения, които не позволяваха обособени, сепаративни договаряния.
Опитът на японския дипломат в Съюз на съветските социалистически републики Наотаке Сато да засегне в диалог с В.М. Молотов на 10 септември 1943 година въпросът за посредническата задача на Япония беше уверено подтиснат от руската страна. Хитлер също не демонстрира интерес към японската самодейност, без да чака, че Сталин ще успее да се съгласи на компромис след всичко, което немските войски са създали в окупираната руска територия.
Едва ли някой разумен политик може да се съмнява, че всеки „ компромис “ с режима в Киев, да вземем за пример по въпроса за „ признаването на нови териториални действителности “, ще значи стратегическо проваляне за Русия в борбата с обединявания Запад.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ