Келтите – познати и непознати
Впродължение на дълги години се считало, че келтите били един от най-древните нации освен в Европа, само че и в света. Това обаче въобще не е по този начин. Всъщност подобен народ в никакъв случай не е съществувал.
Историците и археолозите употребяват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална просвета и обществена организация. Самите племена нямали общо съзнание. Те били представители на лингвистична група от индоевропейското езиково семейство, която с течение на времето се разделила на два вида модерни езици – „ пе-келтски “, който се употребява в Уелс, Корнуол и Бретан и „ кю-келтски “, публикуван в Ирландия, Шотландия и на остров Ман.
Келти и гали
Келтските племена населявали обширни територии, разпростряли се от Британските острови и Испания на запад до Мала Азия на изток. Най-голямото си разселване те претърпели в интервала V–I в. прочие Хр. Един от главните проблеми, свързани с проучването на тяхната история, е, че самите те не се наричали келти.
За пръв път това име в действителност било употребявано от античните гърци. С него те наричали „ варварските племена “, които живеели на север от Алпите.
Успоредно с това название, античните гърци употребявали и по-късното наименование „ галати “. Според множеството историци, с него се обозначавали тези племена, които обитавали Източното Средиземноморие. Предполага се, че в огромна степен древногръцкото „ галати “ дава отговор на латинското „ гали “.
Друиди и бардове
Келтите не оставили никакви писмени сведения за своите вярвания, история и закони, заради което за тях се знае относително малко. Предполага се, че религията им включвала осъществяването на човешки и скотски жертвоприношения. Всички ритуали се правили от жреци, наречени друиди. Те предавали своите знания устно, от потомство на потомство.
Druid | Description, History, & Facts | Britannica
— Kevin Morgan (@KevinMo95499403)
Друидите се радвали на огромно почитание и били едни от дребното, които можели умерено да посещават територии, следени от враждуващи племена, счита лингвистът Джон Кох от университета в Уелс. Те също по този начин изпълнявали функционалностите и на учители и съдии.
Важна роля за разпространяването на келтските обичаи имали и бардовете – артисти и поети, считани за пазители на родовата памет. Те създавали поеми и предания за вождове, богове и герои. Освен това бардовете постоянно се нагърбвали със задачата да водят договаряния сред враждуващи племена.
Въпреки че келтите в никакъв случай не се обединили и не основали своя страна, устното разпространение на техните обичаи спомогнало за запазването на културно им единение.
„ Това се оказало от основно значение за развиването на техния език. Друидите и бардовете употребявали това, което от днешна позиция можем да определим като най-чистата версия на езика. Те го пренасяли оттатък границите на обособените племенни територии и по този метод той не се разпадал на разнообразни диалекти “, прибавя Кох.
Врагове на Римската империя
Тъй като келтите нямали книжовност, единствените източници на информация за тях са творбите на древногръцки и римски създатели. Те ги разказват като варвари и жестоки воини, които от време на време се сражавали чисто голи.
2015 archaeologists found an exceptional from the 5th C BC likely to be that of a prince. It was unearthed on the outskirts of Lavau in 's Champagne region.
The grave contained and possibly artefacts.
— Jon Hawke* (@HawkeJon)
През 387 година прочие Хр. Брен - владетелят на племето сенони, затвърдил репутацията на келтите, откакто нахлул с войските си в Рим и опустошил града. Няколко века по-късно, откакто Римската империя подчинила келтските племена на Иберийския полуостров, Юлий Цезар почнал така наречен Галски войни – серия от военни акции, траяли от 58 до 51 година прочие Хр. Тяхната кулминационна точка била борбата при Алезия, извоювана от армията на Юлий Цезар, вследствие на която Римската империя открила надзор над цяла Галия.
Самият Юлий Цезар усърдно описал военните дейности в книгата си „ Записки за галската война “. В творбата си той приказва за своите съперници със комбинация от почитание и омерзение.
The de Bello Gallico is Julius Caesar’s first-hand account of the Gallic Wars:
— Digital Maps of the Ancient World (@DigitalMapsAW)
„ Според Цезар съществувала голяма бездна сред „ цивилизования “ Рим и „ диваците “, населяващи Галия. По тази причина той бил уверен, че римляните имат цялостното право да колонизират района и да „ превъзпитат “ локалното население “, отбелязва професорът по антропология Бетина Арнолд.
Въстанието на Будика
След военните акции в Галия и успеха над вожда на арверните Верцингеторикс, пътят на Римската империя към Британските острови бил открит. Юлий Цезар дал на локалните племенни вождове опцията да имат земите си пожизнено, а след гибелта им те да преминат в ръцете на империята.
Само че когато предводителят на ицените Прасутаг умрял, неговата жена Будика отказала да съобщи земите, принадлежащи на фамилията ѝ. В резултат на нейното неподчинение тя и нейните дъщери били изнасилени и подложени на обществено бичуване.
Малко по-късно, в опит да изкоренят келтската вяра, римски бойци нападнали и унищожили светилище, избивайки жреците в него. Това отприщило недоволството на локалните поданици, които през 61 година се вдигнали на протест против Римската империя. Въстанието било управлявано от Будика.
Resting place of Celtic kings revealed as discovery sheds light on King Arthur era
— The Independent (@Independent)
Участниците в него нападнали Камулодунум и избили римското население, намиращо се там. След това силите на Будика опустошили и Лондиниум. Управителят на Британия Гай Светоний Павлин съумял да прегрупира силите си в региона на Мерсия и победил бунтовниците в борбата при Уотлинг Стрийт. В сражението били избити десетки хиляди бунтовници.
Възраждането на интереса към келтите
През XIX и XX в. доста поданици на Британските острови почнали да настояват, че имат келтски генезис. Сред тях били редица известни художници, музиканти и писатели – като носителят на Нобелова премия за литература Уилям Бътлър Йейтс. Основната причина за това било растящото неодобрение от английското ръководство в Ирландия, Шотландия и Уелс.
Историците на собствен ред са разграничени по въпроса до каква степен основателни са сходни искания. „ Никак не е елементарно да се даде тъкмо изложение на термина „ келтски “. Да, съществуват разнообразни археологически и езикови свидетелства, свързани с тази просвета, само че те просто няма по какъв начин да бъдат избрани като доказателства за келтския генезис на някои хора “, счита Арнолд.
Историците и археолозите употребяват названието келти в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална просвета и обществена организация. Самите племена нямали общо съзнание. Те били представители на лингвистична група от индоевропейското езиково семейство, която с течение на времето се разделила на два вида модерни езици – „ пе-келтски “, който се употребява в Уелс, Корнуол и Бретан и „ кю-келтски “, публикуван в Ирландия, Шотландия и на остров Ман.
Келти и гали
Келтските племена населявали обширни територии, разпростряли се от Британските острови и Испания на запад до Мала Азия на изток. Най-голямото си разселване те претърпели в интервала V–I в. прочие Хр. Един от главните проблеми, свързани с проучването на тяхната история, е, че самите те не се наричали келти.
За пръв път това име в действителност било употребявано от античните гърци. С него те наричали „ варварските племена “, които живеели на север от Алпите.
Успоредно с това название, античните гърци употребявали и по-късното наименование „ галати “. Според множеството историци, с него се обозначавали тези племена, които обитавали Източното Средиземноморие. Предполага се, че в огромна степен древногръцкото „ галати “ дава отговор на латинското „ гали “.
Друиди и бардове
Келтите не оставили никакви писмени сведения за своите вярвания, история и закони, заради което за тях се знае относително малко. Предполага се, че религията им включвала осъществяването на човешки и скотски жертвоприношения. Всички ритуали се правили от жреци, наречени друиди. Те предавали своите знания устно, от потомство на потомство.
Druid | Description, History, & Facts | Britannica
— Kevin Morgan (@KevinMo95499403)
Друидите се радвали на огромно почитание и били едни от дребното, които можели умерено да посещават територии, следени от враждуващи племена, счита лингвистът Джон Кох от университета в Уелс. Те също по този начин изпълнявали функционалностите и на учители и съдии.
Важна роля за разпространяването на келтските обичаи имали и бардовете – артисти и поети, считани за пазители на родовата памет. Те създавали поеми и предания за вождове, богове и герои. Освен това бардовете постоянно се нагърбвали със задачата да водят договаряния сред враждуващи племена.
Въпреки че келтите в никакъв случай не се обединили и не основали своя страна, устното разпространение на техните обичаи спомогнало за запазването на културно им единение.
„ Това се оказало от основно значение за развиването на техния език. Друидите и бардовете употребявали това, което от днешна позиция можем да определим като най-чистата версия на езика. Те го пренасяли оттатък границите на обособените племенни територии и по този метод той не се разпадал на разнообразни диалекти “, прибавя Кох.
Врагове на Римската империя
Тъй като келтите нямали книжовност, единствените източници на информация за тях са творбите на древногръцки и римски създатели. Те ги разказват като варвари и жестоки воини, които от време на време се сражавали чисто голи.
2015 archaeologists found an exceptional from the 5th C BC likely to be that of a prince. It was unearthed on the outskirts of Lavau in 's Champagne region.
The grave contained and possibly artefacts.
— Jon Hawke* (@HawkeJon)
През 387 година прочие Хр. Брен - владетелят на племето сенони, затвърдил репутацията на келтите, откакто нахлул с войските си в Рим и опустошил града. Няколко века по-късно, откакто Римската империя подчинила келтските племена на Иберийския полуостров, Юлий Цезар почнал така наречен Галски войни – серия от военни акции, траяли от 58 до 51 година прочие Хр. Тяхната кулминационна точка била борбата при Алезия, извоювана от армията на Юлий Цезар, вследствие на която Римската империя открила надзор над цяла Галия.
Самият Юлий Цезар усърдно описал военните дейности в книгата си „ Записки за галската война “. В творбата си той приказва за своите съперници със комбинация от почитание и омерзение.
The de Bello Gallico is Julius Caesar’s first-hand account of the Gallic Wars:
— Digital Maps of the Ancient World (@DigitalMapsAW)
„ Според Цезар съществувала голяма бездна сред „ цивилизования “ Рим и „ диваците “, населяващи Галия. По тази причина той бил уверен, че римляните имат цялостното право да колонизират района и да „ превъзпитат “ локалното население “, отбелязва професорът по антропология Бетина Арнолд.
Въстанието на Будика
След военните акции в Галия и успеха над вожда на арверните Верцингеторикс, пътят на Римската империя към Британските острови бил открит. Юлий Цезар дал на локалните племенни вождове опцията да имат земите си пожизнено, а след гибелта им те да преминат в ръцете на империята.
Само че когато предводителят на ицените Прасутаг умрял, неговата жена Будика отказала да съобщи земите, принадлежащи на фамилията ѝ. В резултат на нейното неподчинение тя и нейните дъщери били изнасилени и подложени на обществено бичуване.
Малко по-късно, в опит да изкоренят келтската вяра, римски бойци нападнали и унищожили светилище, избивайки жреците в него. Това отприщило недоволството на локалните поданици, които през 61 година се вдигнали на протест против Римската империя. Въстанието било управлявано от Будика.
Resting place of Celtic kings revealed as discovery sheds light on King Arthur era
— The Independent (@Independent)
Участниците в него нападнали Камулодунум и избили римското население, намиращо се там. След това силите на Будика опустошили и Лондиниум. Управителят на Британия Гай Светоний Павлин съумял да прегрупира силите си в региона на Мерсия и победил бунтовниците в борбата при Уотлинг Стрийт. В сражението били избити десетки хиляди бунтовници.
Възраждането на интереса към келтите
През XIX и XX в. доста поданици на Британските острови почнали да настояват, че имат келтски генезис. Сред тях били редица известни художници, музиканти и писатели – като носителят на Нобелова премия за литература Уилям Бътлър Йейтс. Основната причина за това било растящото неодобрение от английското ръководство в Ирландия, Шотландия и Уелс.
Историците на собствен ред са разграничени по въпроса до каква степен основателни са сходни искания. „ Никак не е елементарно да се даде тъкмо изложение на термина „ келтски “. Да, съществуват разнообразни археологически и езикови свидетелства, свързани с тази просвета, само че те просто няма по какъв начин да бъдат избрани като доказателства за келтския генезис на някои хора “, счита Арнолд.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ