Ужасът в Руанда е открит в ДНК на поколенията
Впродължение на 100 дни, започвайки от 6 април 1994 година, близо 800 000 етнически тутси бяха избити от хуту екстремисти, до момента в който се пробват да унищожават малцинствената група в Руанда.
Въпреки че бруталният геноцид към този момент е завършило ужасът от него живее в ДНК-то на жертвите тутси и тяхното поколение. Екип от учени от Университета на Южна Флорида откри
химически модификации в гените, свързани с психологични разстройства при бременни дами и децата, които те са носили по време на геноцида .
Тези открития допускат, че за разлика от генните разновидности, тези химически „ епигенетични “ модификации могат да имат бърз отговор на контузия през поколенията. Проучването също по този начин дава повече доказателства за теорията, известна като контузия сред поколенията, която гласи, че контузията може да бъде наследявана, тъй като има генетични промени в ДНК на човек.
Trauma can be passed down generations as study finds Rwanda genocide in 1994 chemically modified DNA of pregnant Tutsi women and their children: Horror of event changed genes implicated i...
Sad
— Ugin (@uginm102)
Промените обаче не повреждат гените, а трансформират метода им на действие. Професор Моника Удин сподели в изказване: „ Епигенетиката се отнася до постоянни, само че обратими химически модификации, направени в ДНК, които оказват помощ да се управлява функционалността на гена.
Това може да се случи за по-кратък интервал от време, в сравнение с е належащо за промени в главната ДНК поредност на гените. Нашето изследване откри, че излагането на пренатален геноцид е обвързвано с епигенетичен модел, предполагащ
понижена генна функционалност в потомството “.
Геноцидът в Руанда стартира, когато самолетът на президента Хабяримана беше свален над столицата Кигали. Смъртта му възпламени от години тлеещото етническо напрежение, а екстремистите хуту започнаха планувана акция за изтребване против малцинството тутси.
Убийствата стопираха едвам когато следеният от тутси родолюбив фронт на Руанда пое контрола над страната и сложи Пол Кагаме на власт. До края на геноцида към 70% от етноса тутси бяха убити.
Удин и нейният сътрудник Дерек Уайлдман започнаха своето изследване, с цел да оказват помощ за даването на научни принадлежности, нужни за справяне с проблемите на психологичното здраве на оживелите от геноцида. Заедно благодарение на Кларис Мусанабаганва, гостуващ академик от Университета на Руанда и нейни сътрудници, екипът изследва ДНК от кръвни проби от 59 души.
Участниците включват 33 майки (20, изложени на геноцида и 13, които не са) и 26 потомства (16, изложени на геноцида и 10, които не са) .
За изложени на геноцида хора се дефинират тези, претърпели контузия, обвързвана с него, като обезчестяване, отбягване да бъдат хванати, удостоверение на ликвидиране, виждане на мъртви и осакатени тела, съществено нахлуване с оръжие.
„ Хората от Руанда, които вземат участие в това изследване и общността като цяло, в действителност желаят да знаят какво им се е случило, тъй като в Руанда има доста случаи на посттравматичен стрес и други психологични разстройства и хората желаят отговори за какво изпитват тези усеща и имат тези проблеми “, сподели Уайлдман.
Работата на екипа е следващото изследване, което има за цел да даде доказателства, че контузията се предава през поколенията, защото това се открива измежду оживелите от Холокоста и техните потомци и средностатистическите хора, които са претърпели принуждение, беднотия и други травматични събития.
Последното изследване обаче желае да хвърли светлина върху
ужаса, който се случи преди 28 години в Африка .
По-голямата част от руандийците са етически хуту, само че страната е ръководена от малцинството тутси в продължение на десетилетия до 1959 година, когато монархията тутси е свалена.
През 1990 година бунтовническа група тутси, наречена Руандийски родолюбив фронт, образувана в Уганда, нахлува в страната. След няколко години партизански борби, през 1993 година беше подписано спокойно съглашение сред президента Хувенал Хабяримана и водачите на Фронта.
Крехкият мир обаче продължава единствено до нощта на 6 април 1994 година, когато е свален аероплан с Хабяримана и Сиприен Нтарямира, президент на Бурунди и един хуту. Хутите упрекват Фронта за офанзивата и одобряват „ дефинитивно решение “ за освобождение на страната от тутси, като милициите предаваха описи с имена.
Съседи се настроиха един против различен, съпрузи убиваха съпругите си тутси
и даже имаше разкази за свещеници и монахини, които убиваха тези, които търсят заслон в църкви. Хората тутси бяха изклани от поддръжници на държавното управление на хуту, които твърдяха, че „ отстраняват хлебарките “. Мъже, дами и деца бяха поваляни с мачетета, гранати и патрони в домовете си и по улиците.
Въпреки че бруталният геноцид към този момент е завършило ужасът от него живее в ДНК-то на жертвите тутси и тяхното поколение. Екип от учени от Университета на Южна Флорида откри
химически модификации в гените, свързани с психологични разстройства при бременни дами и децата, които те са носили по време на геноцида .
Тези открития допускат, че за разлика от генните разновидности, тези химически „ епигенетични “ модификации могат да имат бърз отговор на контузия през поколенията. Проучването също по този начин дава повече доказателства за теорията, известна като контузия сред поколенията, която гласи, че контузията може да бъде наследявана, тъй като има генетични промени в ДНК на човек.
Trauma can be passed down generations as study finds Rwanda genocide in 1994 chemically modified DNA of pregnant Tutsi women and their children: Horror of event changed genes implicated i...
Sad
— Ugin (@uginm102)
Промените обаче не повреждат гените, а трансформират метода им на действие. Професор Моника Удин сподели в изказване: „ Епигенетиката се отнася до постоянни, само че обратими химически модификации, направени в ДНК, които оказват помощ да се управлява функционалността на гена.
Това може да се случи за по-кратък интервал от време, в сравнение с е належащо за промени в главната ДНК поредност на гените. Нашето изследване откри, че излагането на пренатален геноцид е обвързвано с епигенетичен модел, предполагащ
понижена генна функционалност в потомството “.
Геноцидът в Руанда стартира, когато самолетът на президента Хабяримана беше свален над столицата Кигали. Смъртта му възпламени от години тлеещото етническо напрежение, а екстремистите хуту започнаха планувана акция за изтребване против малцинството тутси.
Убийствата стопираха едвам когато следеният от тутси родолюбив фронт на Руанда пое контрола над страната и сложи Пол Кагаме на власт. До края на геноцида към 70% от етноса тутси бяха убити.
Удин и нейният сътрудник Дерек Уайлдман започнаха своето изследване, с цел да оказват помощ за даването на научни принадлежности, нужни за справяне с проблемите на психологичното здраве на оживелите от геноцида. Заедно благодарение на Кларис Мусанабаганва, гостуващ академик от Университета на Руанда и нейни сътрудници, екипът изследва ДНК от кръвни проби от 59 души.
Участниците включват 33 майки (20, изложени на геноцида и 13, които не са) и 26 потомства (16, изложени на геноцида и 10, които не са) .
За изложени на геноцида хора се дефинират тези, претърпели контузия, обвързвана с него, като обезчестяване, отбягване да бъдат хванати, удостоверение на ликвидиране, виждане на мъртви и осакатени тела, съществено нахлуване с оръжие.
„ Хората от Руанда, които вземат участие в това изследване и общността като цяло, в действителност желаят да знаят какво им се е случило, тъй като в Руанда има доста случаи на посттравматичен стрес и други психологични разстройства и хората желаят отговори за какво изпитват тези усеща и имат тези проблеми “, сподели Уайлдман.
Работата на екипа е следващото изследване, което има за цел да даде доказателства, че контузията се предава през поколенията, защото това се открива измежду оживелите от Холокоста и техните потомци и средностатистическите хора, които са претърпели принуждение, беднотия и други травматични събития.
Последното изследване обаче желае да хвърли светлина върху
ужаса, който се случи преди 28 години в Африка .
По-голямата част от руандийците са етически хуту, само че страната е ръководена от малцинството тутси в продължение на десетилетия до 1959 година, когато монархията тутси е свалена.
През 1990 година бунтовническа група тутси, наречена Руандийски родолюбив фронт, образувана в Уганда, нахлува в страната. След няколко години партизански борби, през 1993 година беше подписано спокойно съглашение сред президента Хувенал Хабяримана и водачите на Фронта.
Крехкият мир обаче продължава единствено до нощта на 6 април 1994 година, когато е свален аероплан с Хабяримана и Сиприен Нтарямира, президент на Бурунди и един хуту. Хутите упрекват Фронта за офанзивата и одобряват „ дефинитивно решение “ за освобождение на страната от тутси, като милициите предаваха описи с имена.
Съседи се настроиха един против различен, съпрузи убиваха съпругите си тутси
и даже имаше разкази за свещеници и монахини, които убиваха тези, които търсят заслон в църкви. Хората тутси бяха изклани от поддръжници на държавното управление на хуту, които твърдяха, че „ отстраняват хлебарките “. Мъже, дами и деца бяха поваляни с мачетета, гранати и патрони в домовете си и по улиците.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ