Божествата на славяните: Митове и легенди
Впределите на Дунавска България славяни и българи живеят дружно, само че всеки народ има собствен език, обичай и вярвания. До интервала на християнизацията към средата на IX век, те се кланяли на разнообразни божества и правили разнообразни обреди в респект на своите небесни покровители. Поради своето взаимно общуване по натурален метод двата народа заимстват едни от други.
И славяните, и прабългарите вярвали, че в случай че почитат боговете си, ще заслужат издръжка и добър и спокоен живот. Всичко, което се случвало в живота им, те отдавали на волята на боговете – раждане или гибел, благополучие или злощастие, хубаво време или гръмотевични стихии.
Класическата визия за света и живота като дърво с корени, стебло и корона също е присъща за славяни и прабългари. Вселената е като едно дърво: в корените му е светът на мъртвите; към ствола и стеблото живеят хората, дружно с всички живи твари, а короната е небето с птиците, Слънцето и Луната.
Всяко племе почитало избрани божества, което свързвало със своя обичай и просвета. Познати през днешния ден са близо тридесет божества, на които славянските племена се молили за богатството на своя живот – добра годишна продукция, умерено време, занаят, семейство и така нататък
Пирин и Перник носят името на всемогъщия господ Перун
Историкът от VI век - Прокопий Кесарийски, отбелязва в „ История на войните “, че славяните „ имат един господ, гръмовержец, единствен стопанин на вселената и му принасят в жертва бикове и други свещени животни. Съдба не признават и не имат вяра, че тя има някакво въздействие сред хората “.
Това централно провидение, обвързвано с културната история на славяните, е точно господ Перун – богът – създател на гръмотевиците. Освен мълниеносец, Перун е уважаван и като господ на дъждовете, които носят живот и изобилие на земята. Смятало се е, че той живее във високите планини и скали, откъдето властвал над всичко.
В чест на господ Перун е обещано името на родната Пирин планина. Според легендата Перун, дружно със сестра си Перуника, живеели на планината Пирин. Много красива и още по-работлива, Перуника не серпантина да тъче платна през зимата, а на пролет ги изпирала във водите на планинското езеро. След това ги простирала да съхнат на връх Момин двор, който пък носи името си в нейна чест. От нейните платна върховете на Пирин са постоянно бели.
Смята се също, че Перник е кръстен в чест на Перун.
Сестрите Вечерница и Зорница
Вечерница и Зорница са двете дъщери на бога на слънцето, топлината, светлината - Даждбог. Древните ни прародители по този начин наричали Венера, която възприемали за две разнообразни небесни тела. На Земята тя може да се следи директно преди изгрев и след залез. Затова Вечерница и Зорница били считани за покровителки на утрото и вечерта. Зорница е богиня на изгрева и на утринната светлина, а Вечерница – богиня на залеза и отиващата си светлина. Зopницa е фаворитка на Cлънцeтo, а Meceцът oбича Beчepницa.
Легендата споделя, че бpaт и cecтpa (близнаци), били разграничени и изpacли пooтдeлнo, а cлeд ĸaтo пopacнaли ce влюбили. Сватбата им обаче била осуетена и двамата били разграничени - eдиният oтивa нa зaпaд, където Слънцето залязва, a дpyгият нa изтoĸ, където изгрява и ниĸoгa повече нe ce cpeщaт.
Ладуване и пеперуда – обичаите в чест на богините Лада и Додола
Лада е славянската богиня на хубостта, любовта, брака и закрилница на дамите. Синът на Лада – Дид, е неин непрекъснат сателит и също като нея е притежател на насладата, щастието и фамилията. Двамата били почитани като пазители на брака, фамилното съгласие и многодетност.
Вярва се, че на нея е кръстен обичаят ладуване, при който момите се обръщат към Лада и гадаят за кого ще се омъжат. Ладуването се прави на Нова година, Гергьовден, Еньовден и Лазарица. На празника девойките донасят казан с вода от чист бунар, а в него поставят украшения или китки с вързани за тях пръстени. След наричане той се оставя през нощта под трендафил или друго градинско цвете. Смята се, че на идната нощ девойките ще сънуват бъдещите си съпрузи.
Додола, брачна половинка на висшия господ Перун, е богиня на дъжда, облаците и бурите. Славяните вярвали, че когато Додола дои своите небесни крави, на земята вали дъжд. Именно към нея отправяли молебствия за дъжд и благосклонност от страна на нейния мъж Перун. Когато Додола лети над земята, след нея дърветата разцъфтяват.
В България обичаят Пеперуда или Додо-ле е ритуален обред за дъжд по време на летните месеци и огромните суши в респект на богинята. В ритуала вземат участие млади девойки, водени от „ Пеперудата “. Пеперудите обикалят къщите в селото, пеят песни с молба за дъжд и танцуват. Стопанката на къщата полива Пеперудата с вода и подарява групата с храна. Обичаят приключва с гощавка от получените блага.
Клетва с шепа пръст пред Майката Земя
Мати-Земля, или Майката Земя, почитана като женско провидение и от прабългарите, е също на особена респект в доста славянски нации. Поради мощната връзка на хората със земята още от дълбока античност, съществуват голям брой обреди останали и през днешния ден, точно с шепа пръст.
Такъв е обичаят при предоставяне на клетва - да се държи шепа пръст, което е знак на почитание към святата Мати-Земля. Ритуалът е израз на силата на дадената дума. Ако обещанието не бъде спазено, Мати-Земля няма да подари хората с добра годишна продукция. Целуването на земята е различен известен бит у всички славяни за искане на благословията ѝ. Орачите взимат буца от земята, преди да я изорат за първи път, целуват я и хвърлят самун на земята.
Още от създателя:
И славяните, и прабългарите вярвали, че в случай че почитат боговете си, ще заслужат издръжка и добър и спокоен живот. Всичко, което се случвало в живота им, те отдавали на волята на боговете – раждане или гибел, благополучие или злощастие, хубаво време или гръмотевични стихии.
Класическата визия за света и живота като дърво с корени, стебло и корона също е присъща за славяни и прабългари. Вселената е като едно дърво: в корените му е светът на мъртвите; към ствола и стеблото живеят хората, дружно с всички живи твари, а короната е небето с птиците, Слънцето и Луната.
Всяко племе почитало избрани божества, което свързвало със своя обичай и просвета. Познати през днешния ден са близо тридесет божества, на които славянските племена се молили за богатството на своя живот – добра годишна продукция, умерено време, занаят, семейство и така нататък
Пирин и Перник носят името на всемогъщия господ Перун
Историкът от VI век - Прокопий Кесарийски, отбелязва в „ История на войните “, че славяните „ имат един господ, гръмовержец, единствен стопанин на вселената и му принасят в жертва бикове и други свещени животни. Съдба не признават и не имат вяра, че тя има някакво въздействие сред хората “.
Това централно провидение, обвързвано с културната история на славяните, е точно господ Перун – богът – създател на гръмотевиците. Освен мълниеносец, Перун е уважаван и като господ на дъждовете, които носят живот и изобилие на земята. Смятало се е, че той живее във високите планини и скали, откъдето властвал над всичко.
В чест на господ Перун е обещано името на родната Пирин планина. Според легендата Перун, дружно със сестра си Перуника, живеели на планината Пирин. Много красива и още по-работлива, Перуника не серпантина да тъче платна през зимата, а на пролет ги изпирала във водите на планинското езеро. След това ги простирала да съхнат на връх Момин двор, който пък носи името си в нейна чест. От нейните платна върховете на Пирин са постоянно бели.
Смята се също, че Перник е кръстен в чест на Перун.
Сестрите Вечерница и Зорница
Вечерница и Зорница са двете дъщери на бога на слънцето, топлината, светлината - Даждбог. Древните ни прародители по този начин наричали Венера, която възприемали за две разнообразни небесни тела. На Земята тя може да се следи директно преди изгрев и след залез. Затова Вечерница и Зорница били считани за покровителки на утрото и вечерта. Зорница е богиня на изгрева и на утринната светлина, а Вечерница – богиня на залеза и отиващата си светлина. Зopницa е фаворитка на Cлънцeтo, а Meceцът oбича Beчepницa.
Легендата споделя, че бpaт и cecтpa (близнаци), били разграничени и изpacли пooтдeлнo, а cлeд ĸaтo пopacнaли ce влюбили. Сватбата им обаче била осуетена и двамата били разграничени - eдиният oтивa нa зaпaд, където Слънцето залязва, a дpyгият нa изтoĸ, където изгрява и ниĸoгa повече нe ce cpeщaт.
Ладуване и пеперуда – обичаите в чест на богините Лада и Додола
Лада е славянската богиня на хубостта, любовта, брака и закрилница на дамите. Синът на Лада – Дид, е неин непрекъснат сателит и също като нея е притежател на насладата, щастието и фамилията. Двамата били почитани като пазители на брака, фамилното съгласие и многодетност.
Вярва се, че на нея е кръстен обичаят ладуване, при който момите се обръщат към Лада и гадаят за кого ще се омъжат. Ладуването се прави на Нова година, Гергьовден, Еньовден и Лазарица. На празника девойките донасят казан с вода от чист бунар, а в него поставят украшения или китки с вързани за тях пръстени. След наричане той се оставя през нощта под трендафил или друго градинско цвете. Смята се, че на идната нощ девойките ще сънуват бъдещите си съпрузи.
Додола, брачна половинка на висшия господ Перун, е богиня на дъжда, облаците и бурите. Славяните вярвали, че когато Додола дои своите небесни крави, на земята вали дъжд. Именно към нея отправяли молебствия за дъжд и благосклонност от страна на нейния мъж Перун. Когато Додола лети над земята, след нея дърветата разцъфтяват.
В България обичаят Пеперуда или Додо-ле е ритуален обред за дъжд по време на летните месеци и огромните суши в респект на богинята. В ритуала вземат участие млади девойки, водени от „ Пеперудата “. Пеперудите обикалят къщите в селото, пеят песни с молба за дъжд и танцуват. Стопанката на къщата полива Пеперудата с вода и подарява групата с храна. Обичаят приключва с гощавка от получените блага.
Клетва с шепа пръст пред Майката Земя
Мати-Земля, или Майката Земя, почитана като женско провидение и от прабългарите, е също на особена респект в доста славянски нации. Поради мощната връзка на хората със земята още от дълбока античност, съществуват голям брой обреди останали и през днешния ден, точно с шепа пръст.
Такъв е обичаят при предоставяне на клетва - да се държи шепа пръст, което е знак на почитание към святата Мати-Земля. Ритуалът е израз на силата на дадената дума. Ако обещанието не бъде спазено, Мати-Земля няма да подари хората с добра годишна продукция. Целуването на земята е различен известен бит у всички славяни за искане на благословията ѝ. Орачите взимат буца от земята, преди да я изорат за първи път, целуват я и хвърлят самун на земята.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ