Най-големият организъм на Земята бавно се изяжда, твърди учен
Впланините Уосач в западната част на Съединени американски щати, по скатовете над езеро с изворна вода, живее един-единствен великански организъм, който обезпечава цяла екосистема, на която растенията и животните разчитат от хиляди години.
„ Пандо “ се намира в щата Юта и съставлява 106-акров масив от клонове на трепетлика.
Въпреки че наподобява като гора от обособени дървета с поразително бяла кора и дребни листа, които трептят при най-малкия лъх напразно, „ Пандо “ (Pando- на латински „ популяризирам “) в действителност е 47 000 генетично идентични стъбла, които произлизат от взаимосвързана коренова мрежа.
Този единствен генетичен субект тежи към 6 000 метрични тона. По маса това е най-големият обособен организъм на Земята.
Навсякъде другаде осиковите дървета са склонни да образуват клонални насаждения, само че това, което прави Пандо забавен, е големият му размер. Повечето клонови насаждения от трепетлика в Северна Америка са доста по-малки, а тези в западната част на Съединени американски щати са приблизително единствено 12 декара.
Earth's Largest Organism Is Slowly Being Eaten, Scientist Says
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Пандо съществува от хиляди години, евентуално от около 14 000 години, макар че множеството стъбла живеят единствено към 130 години. Дълголетието и отдалечеността му значат, че под сянката му се е развила и поддържала цяла екосистема от 68 растителни типа и доста животни.
Цялата тази екосистема зависи от това, дали трепетликата ще остане здрава и изправена. Но макар че Пандо е предпазена от Националната горска работа на Съединени американски щати и не е застрашена от изсичане, тя е застрашена от изгубване заради няколко други фактора.
Елените изяждат най-младите дървета
Прекомерната паша от елени и лосове е една от най-големите паники. Вълците и пумите в миналото са направлявали броя им, само че в този момент стадата са доста по-големи заради загубата на тези хищници.
Елените и лосовете също са склонни да се струпват в Пандо, защото отбраната, която получават горите, значи, че не са застрашени от лов.
Когато по-старите дървета умират или падат, до горския етаж доближава светлина, която подтиква растежа на нови клонови стъбла, само че когато тези животни изядат върховете на новообразуваните стъбла, те умират. Това значи, че в огромна част от Пандо няма съвсем никакъв нов напредък.
Изключение прави една зона, която преди няколко десетилетия е била оградена, с цел да се отстранен умиращите дървета. В тази оградена зона са изключени лосовете и елените и се следи сполучливо възобновяване на нови клонови стъбла с гъст напредък, именуван „ бамбукова градина “.
Болести и изменящ се климат
По-старите стъбла в Пандо също са наранени от най-малко три заболявания: саждив рак на кората, листни петна и гъбична болест на конуса.
Макар че заболяванията по растенията са се развивали и процъфтявали в осиновите насаждения в продължение на хилядолетия, не е известно какъв може да бъде дълготрайният им резултат върху екосистемата, като се има поради, че липсва нов приръст и непрекъснато нараства описът с други типове напън върху клоновия колос.
Най-бързо възходящата опасност е тази от изменението на климата. Пандо е зародил след прекосяването на последния ледников интервал и от този момент се оправя с значително постоянен климат.
Разбира се, той населява алпийски регион, заобиколен от пустиня, което значи, че топлите температури и сушата не са му непознати. Но изменението на климата заплашва размера и продължителността на живота на дървото, както и цялата екосистема, която то населява.
The world’s largest organism is slowly being eaten by deer via
— Moira O'Donnell (@NatureLark)
Въпреки че няма научни проучвания, отдадени съответно на Pando, осиновите насаждения се борят с натиска, обвързван с изменението на климата, като да вземем за пример пониженото водоснабдяване и по-топлото време при започване на годината, което затруднява образуването на нови листа от дърветата и води до понижаване на покритието.
С по-голяма конкуренция за все по-намаляващите водни запаси (близкото езеро Фиш е тъкмо в обсега на кореновата система на дърветата), с температурите, които се чака да продължат да се повишават до рекордно високи стойности през лятото, и със опасността от по-интензивни горски пожари, Пандо сигурно ще се бори да се приспособи към тези бързо изменящи се условия, като в същото време резервира размера си.
Следващите 14 000 години
И въпреки всичко Пандо е резистентен и към този момент е претърпял бързи промени в околната среда, изключително когато европейските заселници стартират да населяват региона през XIX век или след появяването на развлекателни действия през XX век. То се е справяло с заболявания, пожари и паша и преди и остава най-големият научно документиран организъм в света.
Въпреки всички аргументи за безпокойствие има вяра, защото учените ни оказват помощ да разкрием тайните на устойчивостта на Пандо, а природозащитните групи и горската работа на Съединени американски щати работят за опазването на това дърво и свързаната с него екосистема.
А група, наречена „ Приятели на Пандо “, има за цел да направи дървото налично за съвсем всички посредством 360-градусови видеозаписи.
" Едно лято, когато бях на посетители на фамилията си в Юта, се възползвах от опцията да посетя Пандо. Прекарах два невероятни дни, разхождайки се под високите зрели стъбла, които се поклащаха и „ трепереха “ от лекия вятър, сред гъстия нов напредък в „ бамбуковата градина “ и даже в очарователните ливади, които пробиват елементи от другояче затворения център.
Възхитих се на дивите цветя и други растения, които процъфтяват под сенчестия заслон, и съумях да се насладя на наблюдението на опрашващи инсекти, птици, лисици, бобри и елени, които употребяват част от екосистемата, основана от Пандо.
Точно тези моменти ни припомнят, че имаме растения, животни и екосистеми, които си коства да бъдат предпазени. В Пандо имаме редкия късмет да защитим и трите ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
„ Пандо “ се намира в щата Юта и съставлява 106-акров масив от клонове на трепетлика.
Въпреки че наподобява като гора от обособени дървета с поразително бяла кора и дребни листа, които трептят при най-малкия лъх напразно, „ Пандо “ (Pando- на латински „ популяризирам “) в действителност е 47 000 генетично идентични стъбла, които произлизат от взаимосвързана коренова мрежа.
Този единствен генетичен субект тежи към 6 000 метрични тона. По маса това е най-големият обособен организъм на Земята.
Навсякъде другаде осиковите дървета са склонни да образуват клонални насаждения, само че това, което прави Пандо забавен, е големият му размер. Повечето клонови насаждения от трепетлика в Северна Америка са доста по-малки, а тези в западната част на Съединени американски щати са приблизително единствено 12 декара.
Earth's Largest Organism Is Slowly Being Eaten, Scientist Says
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Пандо съществува от хиляди години, евентуално от около 14 000 години, макар че множеството стъбла живеят единствено към 130 години. Дълголетието и отдалечеността му значат, че под сянката му се е развила и поддържала цяла екосистема от 68 растителни типа и доста животни.
Цялата тази екосистема зависи от това, дали трепетликата ще остане здрава и изправена. Но макар че Пандо е предпазена от Националната горска работа на Съединени американски щати и не е застрашена от изсичане, тя е застрашена от изгубване заради няколко други фактора.
Елените изяждат най-младите дървета
Прекомерната паша от елени и лосове е една от най-големите паники. Вълците и пумите в миналото са направлявали броя им, само че в този момент стадата са доста по-големи заради загубата на тези хищници.
Елените и лосовете също са склонни да се струпват в Пандо, защото отбраната, която получават горите, значи, че не са застрашени от лов.
Когато по-старите дървета умират или падат, до горския етаж доближава светлина, която подтиква растежа на нови клонови стъбла, само че когато тези животни изядат върховете на новообразуваните стъбла, те умират. Това значи, че в огромна част от Пандо няма съвсем никакъв нов напредък.
Изключение прави една зона, която преди няколко десетилетия е била оградена, с цел да се отстранен умиращите дървета. В тази оградена зона са изключени лосовете и елените и се следи сполучливо възобновяване на нови клонови стъбла с гъст напредък, именуван „ бамбукова градина “.
Болести и изменящ се климат
По-старите стъбла в Пандо също са наранени от най-малко три заболявания: саждив рак на кората, листни петна и гъбична болест на конуса.
Макар че заболяванията по растенията са се развивали и процъфтявали в осиновите насаждения в продължение на хилядолетия, не е известно какъв може да бъде дълготрайният им резултат върху екосистемата, като се има поради, че липсва нов приръст и непрекъснато нараства описът с други типове напън върху клоновия колос.
Най-бързо възходящата опасност е тази от изменението на климата. Пандо е зародил след прекосяването на последния ледников интервал и от този момент се оправя с значително постоянен климат.
Разбира се, той населява алпийски регион, заобиколен от пустиня, което значи, че топлите температури и сушата не са му непознати. Но изменението на климата заплашва размера и продължителността на живота на дървото, както и цялата екосистема, която то населява.
The world’s largest organism is slowly being eaten by deer via
— Moira O'Donnell (@NatureLark)
Въпреки че няма научни проучвания, отдадени съответно на Pando, осиновите насаждения се борят с натиска, обвързван с изменението на климата, като да вземем за пример пониженото водоснабдяване и по-топлото време при започване на годината, което затруднява образуването на нови листа от дърветата и води до понижаване на покритието.
С по-голяма конкуренция за все по-намаляващите водни запаси (близкото езеро Фиш е тъкмо в обсега на кореновата система на дърветата), с температурите, които се чака да продължат да се повишават до рекордно високи стойности през лятото, и със опасността от по-интензивни горски пожари, Пандо сигурно ще се бори да се приспособи към тези бързо изменящи се условия, като в същото време резервира размера си.
Следващите 14 000 години
И въпреки всичко Пандо е резистентен и към този момент е претърпял бързи промени в околната среда, изключително когато европейските заселници стартират да населяват региона през XIX век или след появяването на развлекателни действия през XX век. То се е справяло с заболявания, пожари и паша и преди и остава най-големият научно документиран организъм в света.
Въпреки всички аргументи за безпокойствие има вяра, защото учените ни оказват помощ да разкрием тайните на устойчивостта на Пандо, а природозащитните групи и горската работа на Съединени американски щати работят за опазването на това дърво и свързаната с него екосистема.
А група, наречена „ Приятели на Пандо “, има за цел да направи дървото налично за съвсем всички посредством 360-градусови видеозаписи.
" Едно лято, когато бях на посетители на фамилията си в Юта, се възползвах от опцията да посетя Пандо. Прекарах два невероятни дни, разхождайки се под високите зрели стъбла, които се поклащаха и „ трепереха “ от лекия вятър, сред гъстия нов напредък в „ бамбуковата градина “ и даже в очарователните ливади, които пробиват елементи от другояче затворения център.
Възхитих се на дивите цветя и други растения, които процъфтяват под сенчестия заслон, и съумях да се насладя на наблюдението на опрашващи инсекти, птици, лисици, бобри и елени, които употребяват част от екосистемата, основана от Пандо.
Точно тези моменти ни припомнят, че имаме растения, животни и екосистеми, които си коства да бъдат предпазени. В Пандо имаме редкия късмет да защитим и трите ".
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ